Реално Тръмп беше принуден да промени решението си по отношение на пакета с помощи за Украйна от негативно към положително заради абсолютно безумното от всяка гледна точка углавно дело, образувано от Русия след терористичния акт в "Крокус" срещу висши американски конгресмени – по обвинение за финансиране на тероризъм.
Да се обръща внимание на мизерната реторика ала Медведев в социалните мрежи е под всякакво достойнство, но взетото юридически значимо решение е съвсем друга работа. Особено когато е откровено абсурдно. Това вече е
директна обида под всякакво допустимо ниво
Така че, Тръмп просто беше принуден да прояви гъвкавост в мнението си, за да запази влиянието си върху републиканците в Конгреса. Иначе просто не биха го разбрали.
В случая удивление будят единствено хората в Кремъл, на които това дело не носи никакви ползи, затова пък кардинално променя дневния ред. А изглеждаше, че въпросът е приключен – долната камара на Конгреса няма да одобри решение за отделяне на 60 милиарда долара за Украйна, край с това. И ето че някой от много ум взема безсмислено по същността си решение, което преобръща всичко.
В случая е безсмислено да се пита защо. Кой здравомислещ ще се опита да разбере
логиката на неадекватника
* * *
Камарата на представителите на САЩ прие законопроект за конфискация на руски активи в полза на Украйна. Сумата не е бог знае каква – в рамките на 5 милиарда долара, при това не е ясно колко от тези средства са ликвидни. Второ, решението трябва да бъде одобрено от Сената, а после да бъде подписано от Байдън, тоест това е само първата стъпка.
Но все пак тя е направена. Конфискацията е безвъзмездно отнемане. Вземат каквото вземат и чао.
Сега Кремъл е на ход. Ще трябва да вземе нещо американско. За което е ясно, че ще има нов пакет от санкции.
Камарата на представителите реши за малко да се направи на Държавната дума и се повесели от душа. На територията на САЩ забраняват ТикТок, а ето че за Тайван и съюзниците от региона са отделени 8 милиарда долара. Поздрави на Китай.
Е, и черешката на тортата - 60,8 милиарда помощ за Украйна, също приети от Камарата на представителите. Сега са наред Сенатът и Байдън. Там ще е по-лесно.
Скъпичко излезе
криминалното дело за финансиране на тероризъм
А и колко умна глава е взела това решение – със сигурност не е за медал.
* * *
Законопроектите, гласувани в долната камара на американския парламент, безусловно, имат остро конфликтен характер.
В случая с Тайван конфликтността е по отношение на Китай, с Украйна – по отношение на Русия, с Израел – по отношение на Иран.
Две събития дадоха повод за рязката промяна в устойчивия досега курс към блокиране на законовия пакет от страна на републиканците: абсолютно безпардонното и немотивирано образуване на углавно дело срещу редица конгресмени след терористичния акт в "Крокус", с безумно по своята абсурдност обвинение за финансиране на тероризъм, и второто – атаката на Иран срещу Израел. Ако тази атака беше символична, едва ли би предизвикала реакция, на първият след войната в Залива масиран ракетен удар срещу територията на Израел – това е сериозен прецедент, който изисква системен отговор.
Общо взето, и Кремъл, и Техеран, както обикновено, се показаха като тактици, решаващи текущата задача с цената на стратегически провал. Това е стандартен проблем на деспотичните режими, в които процедурата по вземане на решения има предимно самоволен персонализиран характер. Всъщност дадено ключово решение се взема или от пределно ограничен кръг от хора, или изобщо от едно лице без особено обмисляне, тъй като в подобни случаи се обмислят не самите решения, а тяхното изпълнение. Ясно е, че при такава система за вземане на решения вероятността от грешка е много по-голяма, но ще се повторя – това е
родова травма на всички деспотични режими
И нищо не може да се направи по този въпрос. Как работи това – видяхме в директен ефир преди 24 февруари. Тогава беше пределно ясно, че самото решение вече е взето и буквално принуждават висшите велможи да го одобрят, за да се размие отговорността.
Най-вероятно и в споменатите случаи процедурата на вземане на решения е била подобна, само че без публичната част.
Сега пред Кремъл изниква още един въпрос, на който не е лесно да се отговори на прима виста: а дали Тръмп е още "наш" или вече не е?
У самия Тръмп и мнението му може да няма промяна, но той е принуден да се съобразява с настроенията на своите съпартийци, които след образуването на углавното дело в Русия и злополучния ирански обстрел заеха много по-враждебна от преди позиция по отношение на Русия и Иран (а по допирателната – и към Китай, който е възприеман като задкулисен кукловод на двата режима). И Тръмп е принуден да подкрепя тази рязка промяна в настроението. Засега просто няма мърдане.
Превод: Faktor.bg