Как Меркел отгледа германско-руски бизнеси с държавни гаранции – днес ги плащат германците

Руските олигарси, които са под санкции също ще спечелят от компенсациите за немския бизнес

Меркел и Путин

Меркел и Путин

Андрей Гурков, Дойче Веле

При канцлера Ангела Меркел (Angela Merkel) германската държава щедро подсигуряваше с гаранции инвестициите на големите компании от Германия, които правеха успешно бизнес в Русия. Днес те искат от сегашното правителство на страната многомилиардни компенсации, въпреки сериозните  проблеми с бюджета. Това твърде много напомня за принципа "приватизирай печалбата, социализирай загубите", който е така популярен сред руския едър бизнес.

Но Германия е правова държава и затова, според политици и експерти, на германските данъкоплатци най-вероятно ще им се наложи все пак да плащат за това, че топмениджърите на Siemens, Volkswagen или Wintershall Dea навремето са се увлекли да печелят пари в Русия и са повярвали в путиновата стабилност.
 Подобно нещо може скоро да се повтори с инвестициите в Китай, но в доста по-големи мащаби.

Siemens и Volkswagen претендират за парите на данъкоплатците

Историята, която напоследък привлече вниманието на много германски медии, може да се разкаже накратко, примерно така: 
Както съобщи онлайн изданието Business Insider, към момента са в сила 82 гаранции на общата сума от около 6,8 млрд евро, дадени от Берлин на германски инвеститори, развиващи бизнес в Русия преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. – след това държавните гаранции за рисковете бяха преустановени. Към средата на ноември 2023 г., по данни на германското министерство на икономиката, 8 компании са подали 16 искания за компенсиране на загуби в размер на 2,8 млрд евро, напомня агенция dpa.
Оказва се, че досега много малко германски фирми са поискали от правителството компенсации за инвестициите си в Русия, макар че тези капиталовложения с голяма доза вероятност са се обезценили или изобщо са загубени заради международните санкции и тежките мерки на руските власти срещу компании от "неприятелски страни".

На този фон още повече прави впечатление фактът, че за парите на германските данъкоплатци претендират най-големите концерни на Германия. А те не само са имали голям доходоносен бизнес в Русия в продължение на много години, но и са имали собствени представителства в Москва, които е трябвало да наблюдават политическото развитие в Русия и да предупредят своите централи в Германия, че политиката на Кремъл става все по-агресивна, антизападна и неблагоприятна за разширяване на бизнеса, най-малкото след анексирането на Крим през 2014 г.

Става дума за водещия германски технологичен концерн Siemens, по-точно за подразделението му за железопътна техника Siemens Mobility, както и за финансовото подразделение на автомобилостроителния гигант Volkswagen - Volkswagen Bank. Пресслужбите на двете фирми потвърдиха пред медиите, че германското правителство разглежда заявките им, но отказаха да съобщят подробности.

Напомняме, че компанията Siemens Mobility, чийто портфейл с поръчки е многомилиарден, благодарение най-вече на германската държавна железница, през пролетта на 2022 г. отказа да изпълни поредната доставка за Русия на скоростни влакове "Сапсан" – на фона на руската агресия в Украйна. Така фирмата отказа да изпълнява сключения през 2019 г. договор с руската страна. В резултат на това сумарните загуби на компанията-майка, свързани с Русия, достигнаха около 600 млн евро, отбелязват германските медии, като се позовават на годишния финансов отчет на Siemens.

Най-големият в Европа автомобилен концерн Volkswagen на свой ред в началото на март 2022 г. спря производството си в Русия, а година по-късно, през май 2023 г., продаде завода си в Калуга и редица други бизнес начинания. Така той автоматично загуби права по дадените преди време гаранции от германското правителство. Но в Русия продължава да действа Volkswagen Bank и да обслужва клиенти, закупили автомобили на лизинг, затова компанията запази правото да претендира за своята част от държавните гаранции и се възползва от тях, поясниха от пресслужбата на концерна пред в. „Berliner Zeitung“. Следва да отбележим, че той не е чисто частен бизнес, тъй като съсобственик с особени права в него е федералната провинция Долна Саксония. 

От компенсациите за Wintershall Dea ще спечелят и руски олигарси 

Обаче едва ли не първата компания, която реши да се възползва от държавните гаранции, беше Wintershall Dea – петролно-газова дъщерна фирма на световния лидер в химическата промишленост BASF, чийто съсобственик е и инвестиционната компания LetterOne. Последната е създадена в Люксембург от група руски предприемачи начело с  Михаил Фридман и Петр Авено, на които са наложени международни санкции заради войната в Украйна.

"Ние вече дълго време водим преговори с Wintershall Dea за тези гаранции и възможните сценарии за загубите", потвърди пред агенция dpa пресслужбата на германското министерство на финансите, като поясни, че става дума за гаранции, дадени между 2006 г. и 2016 г. Това е период, през който Германия е управлявана от различни коалиции, водени от Ангела Меркел – тя за първи път пое поста на канцлер през ноември 2005 г.

През този период Wintershall (тогава все още не е осъществено обединението с Dea) участва във всички големи проекти за газопроводи към Европа с дългогодишния си руски партньор "Газпром": "Северен поток", "Южен поток" (до превръщането му в "Турски поток") и "Северен поток-2", за чието въвеждане в експлоатация тя се бореше с всички сили. 

При това именно Wintershall през 2015 г. получи разрешение от правителството на Ангела Меркел да предаде под пълния контрол на "Газпром" големите германски газови хранилища, които през зимата на 2021/2022 г. се оказаха фактически празни преди руското нападение срещу Украйна – това стана една от причините за най-тежката енергийна криза в Германия. И именно Wintershall още през 2019 г. по всички начини лобираше против изграждането на терминали за втечнен газ в страната, като твърдеше, че той ще има само нишова роля на германския пазар.
Така че, Wintershall носи голяма част от отговорността за това, че Германия се оказа с извънредно висока зависимост от руския газ и че през 2022 г. се наложи германското правителство да осъществява в авариен режим скъпо струваща програма за спешно изграждане на LNG терминали. При това тази компания през цялата минала година, на фона на войната в Украйна, продължи да добива газ в Русия и да го доставя на "Газпром". Също и газов кондензат, който (както заподозряха някои медии) е използван при производството на гориво за руските военни самолети, атакуващи Украйна. 

И ето че сега компанията Wintershall Dea, която с години е инкасирала големи печалби от газовия си бизнес с Русия, изглежда не изпитва съмнения за това, че има пълното право – не само юридическо, но и морално – да изисква и компенсации от правителството на Германия за дългогодишните си тесни връзки с „Газпром“. В ситуация, в която има големи проблеми с държавния бюджет. При това от тези плащания биха спечелили и руски олигарси, на които са наложени санкции. 

Германия е правова държава и трябва да изпълнява ангажиментите си

Там е работата обаче, че юридически тази и другите споменати компании имат такова право. "Ако предприятията са постигнали споразумения за експортни гаранции по определени сделки, то в случай, че бъдат осуетени, им се полага компенсация“,  коментира пред DW депутатът от Бундестага Райнхард Хубен (Reinhard Houben).  „Изплащането на компенсациите зависи от съответните договорености, а не от състоянието на бюджета. Това се отнася и за Wintershall Dea", допълни той. Райнхард Хубен е икономически експерт от парламентарната група на либералната партия СДП, чийто лидер Кристиан Линднер (Christian Lindner) заема поста на финансов министър в сегашното правителство на Германия. 
"Правителството е задължено да се придържа към своите юридически закрепени ангажименти. Ако компенсациите са оправдани, е необходимо да бъдат изплатени. Бюджетната криза, възникнала по вина на "светофарната коалиция", няма нищо общо. Нали все пак сме правова държава." – заяви пред DW икономическият експерт от парламентарната група на опозиционната "Алтернатива за Германия" Лайф-Ерик Холм (Leif-Erik Holm).

Мнението на двамата депутати споделя и професорът от Института по световна икономика в Кил (IfW) Щефан Коотс (Stefan Kooths). В интервю за DW той  подчерта: "Ако държавата предостави гаранции, то естествено трябва да изпълнява тези договорености. Тук нещата опират до принципите на правовата държава, независимо от това дали ни харесва в конкретния случай или какво е състоянието на бюджета. Не бива със задна дата да се отказваме от дадените гаранции, това ще подкопае доверието към държавните ангажименти."

Все по-трудно е да се получат гаранции за инвестициите в Китай

Но може да се направят изводи за бъдещето. "През май тази година федералното правителство отказа да даде гаранции на концерна Volkswagen за нови инвестиции в Китай", посочи Райнхард Хубен от СДП. "Обемът на гаранциите за бизнес с Китай намалява, това е факт", потвърди Лайф-Ерик Холм от "Алтернатива за Германия", като добави: "Друг въпрос е дали това е умно."
Опозиционният депутат препоръча на федералното правителство занапред да мисли повече за последствията, "преди прибързано да налага санкции": "Не бива да се изисква от предприятията да изпълняват санкциите, а после да се опитват да избягат от отговорност. Иначе правителството ще загуби остатъците от доверие от страна на предприятията."

Правителството на Германия започна по-пестеливо да издава експортни и инвестиционни гаранции, констатира и професор Щефан Коотс от IfW – той по принцип одобрява това. "Когато имаш работа с ненадеждни режими, не трябва просто да прехвърляш предприемаческия риск върху данъкоплатците. И ако предприятията са наясно, че държавата няма да ги спасява, те ще действат по-внимателно."
Превод: Faktor.bg