Според високо поставен източник от правоохранителната система на държавата МВР все още не знае почти нищо за самоубиеца. Тиражира се доста объркан и противоречив профил – с къса коса, но вероятно по време на атентата е бил с перука с дълга коса, слаб висок, с лош английски и арабски акцент, носел много пари в себе си, обикалял крайморски курорти. Така вероятно могат да бъдат описани поне няколко хиляди арабски младежи, които всеки месец влизат в страната ни. За последния месец само 1000 ливанци са стъпили на територията ни. От взетите и анализирани на този етап ДНК проби има някакви данни, че камикадзето е от арабски произход. От степента на разкъсванията е установено, че взривът е бил в непосредствена близост с тялото му, вероятно в раницата на гърба или в по-малката чанта в ръцете му. От главата на терориста са намерени само парчета. Няма обяснение защо се е запазила само фалшивата му шофьорска книжка и дали това не е бил предвиден ход да оцелее, за да се пусне разследването по фалшива следа.
На този етап, въпреки че е подозрително, службите мълчат за произхода на взрива и тротиловия еквивалент. От снощи подмятат за някакви си 3 кг. Според екс шефа на НСС ген. Атанас Атаносов има опасност да лъсне най-неприятната версия, че е набавен в България, което всъщност никак не е трудно. Ако това обстоятелство се окаже вярно, примката около властта се стяга лошо, защото отдавна се знае, че у нас никак не е трудно да си набавиш оръжие и взривни материали.
Няма отговор и как е задействан експлозивът. Експерти твърдят, че намерената сим карта в кървавата зона едва ли е на камикадзето и не трябва да се прави връзка с него, защото при мощната експлозия от нея не би останало и парченце. Не е изключена обаче версия терористът да е имал само задача да остави раницата в автобуса и самият да се е оказал жертва без да подозира какво му готвят хората, които оказват логистична подкрепа на операцията. Тази версия вече съвсем не е наивна, след като израелските служби разпространиха фоторобот на втори предполагаем терорист, който носи друга бомба. Тогава нещата определено стават по-сложни, защото излиза, че целият пъклен план е планиран и изпълнен от организирана група, която е действала на територията на страната ни, а и части от нея продължават да са в неизвестност. В тази посока напълно нелогично е обяснението на МВР, че терористът 7-8 дни се е мотал из страната, след като все още не знаят кой е той и с кого е свързан. И до сега няма никаква адекватна информация от Гранична полиция как този призрак се е озовал в България?
Разследващите и отговорните за сигурността подминават вероятно неслучайно и един много важен факт. Само няколко часа след атентата, държавната телевизия БНТ съобщи, че около един час преди кървавата баня край Бургас, анонимен глас се е обадил в туроператорската фирма и е съобщил за предстоящата разправа с еврейски туристи. Трети ден нищо не се споменава вече за това сериозно предупреждение. Не се знае от какъв телефон и номер е позвъняването, направена ли е незабавна проверка, или опасността отново е подценен и пратена надменно в кошчето за смет. Ако такова обаждане в действителност е нямало пък, трябва да се обясни как тази информация е попаднала в новинарската емисия, кой е разрешил да се тиражира.
Мълчанието и полуистините по всички тези въпроси не изключва и варианта американските и израелските експерти, които разследват атентата у нас да са наясно с цялата ситуация, но да не ни допускат до важната информация поради лиса на доверие и надеждност на службите ни. Това се случвало неведнъж при особено важни за партньорите операции, а и те вероятно продължават да ни възприемат като страна, в която мафията си има държава. В подкрепа на такава теза е и фактът, че по-малко от 24 часа след експлозията и жертвите, и живите свидетели, и много от веществените доказателства вече ги няма не само на мястото на престъплението, но и на територията на страната. Израелските служби ги прибраха по възможно най-светкавичния и тих начин. Затова от трибуната на парламента лидерът на “Атака” с основание попита управляващите как сега наши прокурори и криминалисти ще разследват.
И докато търсим адекватни отговори на изгубените у нас въпроси, отвъд океана размазаха още повече пейзажа с атентата. В интервю за петъчния брой на вестник „Ню Йорк Таймс" високопоставен американски чиновник твърди, че изпълнителят на терористичния акт на 18 юли на Летище Сарафово край Бургас е член на българското крило на Хизбула. Звучи авторитетно и направо зловещо! У нас експертите по национална сигурност иронично вдигат рамене и се подсмихват, защото прекрасно знаят, че такова крило не съществува, но и правителството не предприе никакви инициативи, за да го опровергае, както реагираха шведските власти при тиражираните съмнения, че самоубиецът вероятно е техен гражданин, лежал в Гуатанамо. Американците отдавна се чувстват като у дома си в България и ако Хизбула има организирано ядро тук, отдавна щяха да дойдат спецчастите им и даже без да ни питат да си приберат терористите, коментира подвеждащото изявление анализаторът и познавач на тайните служби Красимир Райдовски.
Държавата ни няма имунна система, а ислямският тероризъм не си е дал ваканция, ние всеки миг сме под нова заплаха, предупреди в народното събрание Волен Сидеров. За това говорят вече и американски, и израелски медии, потвърждавайки, че в България е планиран и втори атентат. В такъв случай съвсем актуално звучат думите на ген. Атанас Атанасов, който настоя правителството да си даде ясен отговор защо е избрана именно България, с какво сме предизвикали ислямистите, за да вземат крайно решение!
На този етап вероятните отговори просто се премълчават, като основната причина е, че експертите и познавачите на фундаменталния ислямизъм и тероризма деликатно не искат да влизат в конфликт с амбициите на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. И все пак има поне три версии, които биха могли да обяснят защо е избрана страната ни.
Вероятно сме изнесли пратка оръжие за неподходящо място, коментират лаконично познавачи на нравите в оръжейния бизнес.
Сирийският конфликт и опитът България да взима инициативи в него са също реален мотив, още повече, че натрупванията тук бяха сложни, задкулисни, а обществото не получи отговори от властта: изгонихме сирийския посланик, външно министерство организира среща на сирийската опозиция, с която шумно се похвалихме. А може би невидимите нишки, предизвикали трагедията, трябва да се търсят поне няколко месеца напред с няколко интересни дипломатически совалки, в които беше вплетена и България.
В първите дни на февруари в Мюнхен бе организира конференция за сигурността в Близкия Изток, с участието на американския държавен секретар Хилари Клинтън. Естествено темата за Сирия и противодействие на ядрената програма на Иран бяха в центъра й. Тогава САЩ се разминаха в оценките си с най-верния си съюзник Турция. Турският външен министър Ахмет Давутоглу предупреди директно:
"Ако е възможно да се създаде атмосфера на взаимно доверие и разбирателство, иранската ядрена криза може да бъде решена в рамките на няколко дни и да не бъде такъв голям проблем. Всичко е в искреното желание и силната политическа воля."
Давутоглу бе направо рязък, отхвърлйки “всяко военно действие срещу Иран във вече взривоопасен регион, което може да доведе до катастрофа." Той посочи още, че новите санкции "няма да решат нищо."
Само ден по-късно госпожа Клинтън кацна в София. В медиите на преден план се търкаляха темите за шистовия газ и проваления проект АЕЦ “Белене”, но явно в разговорите и договорките й с правителството са останали скрити детайли.
Няколко месеца по-късно, в началото на юни бяхме удостоени с още една знакова и мистериозна визита на директора на ЦРУ Дейвид Петреъс. Естествено за нея разбрахме постфактум, а коментарите в медиите се плъзнаха дали топ разузнавачът е бил личен гост на премиера Борисов или не. Министър-председателят сам се удари в гърдите и се похвали, но светкавично бе опроверган от американското посолство. И след това гостуване пак не стана ясно какви тайни ангажименти сме поели и какво са искали от нас янките, а те проста не идват така за нищо на Балканите. Ако разчетем знаците от тези визити, вероятно ще намерим и отговора защо се оказахме толкова гостоприемни и за атентаторите с бомби.
И все пак Алкайда си остава третата немаловажна причина за кървавия терор на бургаското летище. Макар и ранена, групировката има стари сметки за уреждане с нас – Афганистан, Ирак, Кербала, обезглавените в Ирак наши шофьори и не на последно място знакови изявления, като това на г-жа Клитън:
“Искам да подчертая ангажимента на САЩ към българската сигурност. Ние сме съюзници в НАТО. Отнасяме се много сериозно към чл. 5 и нашите задължения по него за обща защита. България е изключително важен, продуктивен партньор на НАТО. И казах на министър-председателя, че българските войски, служещи в Афганистан, се ползват със заслужена репутация на професионализъм и храброст. По отношение на сътрудничеството в сигурността, ние искаме да осигурим това да се консултираме изключително тясно с българските приятели относно това как САЩ и България двустранно чрез НАТО ще осигурят това Европа да има най-добрата отбрана по отношение на противоракетната отбрана, както и други способности, за да може да се защити България, както и всичките ни други европейски партньори и съюзници.
Считам, че ще има редица общи военни учения между България и САЩ тази година. Търсим начини за задълбочаване на военното сътрудничество и за извършване на цялостен преглед за това какво е състоянието понастоящем на това сътрудничество и накъде ще се върви за в бъдеще.”