Около разстрела на бившия премиер на 2-ри октомври 1996 г. витаят само призрачни хипотези, в които са намесени руски и родни служби, имената на емблематични бизнесмени, които не са между живите, както и на тогавашните велможи на „Позитано” 20.
Съоснователят и бивш член на ДПС Осман Октай още си спомня паметния ден, в който на ул. „Латинка 15” в столичния квартал „Изток” с 4 куршума беше убит Андрей Луканов. Политикът отива на работа в 9:00 ч, качва се в автомобила си, където го чака шофьор. След секунди се сеща, че е забравил нещо. Звъни по домофона на съпругата си, след което е гръмнат в главата и в гърба. Тялото на Луканов пада безжизнено, а стрелецът се оказва преоблечен като клошар убиец. Седмици по-късно в блок на съседната улица „Димчо Дебелянов” е открито оръжието, с което е бил разстрелян бившият премиер. И до днес смъртта му остава сред най-големите мистерии на прехода.
„След 10-ти ноември Андрей Луканов стана руски резидент. За никого не беше тайна, че той изпълняваше руски инженеринг и въртеше бизнеса на федеративната република у нас”, припомни пред Faktor.bg Осман Октай. „След падането на режима генерали от бившия Съветски съюз признаха, че не са ни искали за 16-та република в СССР, защото винаги сме били достатъчно лоялни и без да сме подписвали договори. Андрей беше изпратен в България след събитията през 1989 г. като бушон, като подготвен човек, който знае как се руши капитализъм. Той имаше за задача да създаде т. нар. групировки, а след това да ги контролира. Той обаче започна постепенно да става и изпълнител, и постепенно да се отделя и да крие неща от руските си шефове. Българските и руските служби разбраха това и постепенно започна разцеплението в БСП. В същото време КГБ не бяха доволни от факта, че Андрей Луканов играе и с Изтока, и със Запада и САЩ. Затова и беше елиминиран”, разказва Октай.
Според политическия анализатор бившият премиер е създал Франкенщайн под формата на групировки, който след това го е убил. „Покойният Илия Павлов неведнъж е заявявал, че не иска Луканов за премиер и че всичко ще се промени. Всичко това се случи, нещата се промениха, но и Павлов отиде при Андрей, тъй като по неговия пример реши, че може да контролира всичко през главата на Русия. За мен дори Жан Виденов е сред положителните герои, тъй като се опита да спре групировките на Луканов. Екипът му, преди да стане министър-председател, беше подготвил бяла книга, в която бяха описани всички безобразия на Андрей. Само че тази книга беше забранена от хората около Луканов в централата на БСП. Всичко това отключи разцеплението в партията, което продължава и до днес”, категоричен е Октай.
Пред Faktor.bg той заяви още, че няма значение кой е физическият убиец на Андрей Луканов, тъй като килътът отдавна е покрит от службите. Според него поръчителите на мократа поръчка са хора от „Позитано” 20. „След като беше убит Андрей Луканов, започна ерата на Георги Първанов и Николай Добрев. Бившият президент стана лидер на БСП, а Николай Добрев върна мандата. Някои анализатори го смятат за геройство, но той просто се провали. Не може в такъв момент човек да не се замисли, дали Първанов и Добрев не са имали отношение около убийството на Луканов и дали не са знаели предварително за плана, който му се крои. След смъртта му, партията беше преобразена отново с децата на велможи от бившия режим. От нея бяха изгонени обаче Нора Ананиева, Клара Маринова, Александър Маринов и още куп социалисти, близки до Луканов. След това започна ерата на т. нар. кръг "Монтерей", който стана емблематичен за прехода”, твърди Осман Октай.
За убийството на Луканов бе заподозрян и кръгът „Орион”.
Полицията под ръководството на вътрешния министър Богомил Бонев през 1997-1999 г. работеше по версията, че кръгът на Румен Спасов е организирал покушението. За Луканов веригата от фирми на Румен Мирчов Спасов и неговите приятели, обединени с имена от съзвездието “Орион”, бяха мародери. За Спасов Луканов пък беше „политически интригант” и един от „убийците на баща му, в преносния смисъл на думата”.
Твърди се, че версията за поръчано от Румен Спасов убийство се е избистрила след внимателна проверка на всички възможни. Според показания на различни съратници на депутата той е имал намерение да направи всичко възможно да свали правителството на Жан Виденов от власт през ноември 1996, да извади пред обществеността документи за корупция и за връзки на управляващата тогава БСП, заговори се за “папката на Луканов”. където са доказателствата. Три години тази папка не беше изнесена. Предполагаемият опит за смяна на властта в БСП и предстоящи разкрития, както и личната неприязън на Румен Спасов към Луканов засега са единствените мотиви за евентуално поръчителство от страна на “Орион”. Следата започва от подслушан телефонен разговор във Варна, в който се твърди, че оферта за убийството на Луканов е имало и към други хора, но те не се съгласили. Стига се до зърнения търговец Райко Петров, който е търсел извършители. Райко Петров е задържан в края на август 1997 г., а през декември същата година е обвинен в подбудителство за убийството на Луканов. Той беше освободен от ареста. Вината му не беше доказана, но засега той остана обвиняем по делото. Заради приятелството си и контакти със заподозрения беше атакуван и тогавашният шеф на следствието Бойко Рашков.
Според източници от следствието Петров е трябвало да намери физическите изпълнители на убийството. Той е направил опит да открие килъри, но тъй като е трябвало да се бърза, неговият план е бил изоставен. Райко Петров не е от кръга „Орион”. Той е имал контакти покрай бизнеса си с фирми на Румен Спасов и дори е дължал около 200 000 долара заради неизпълнена сделка. Секретарката на Райко Петров при разпити в следствието пък споменава името на Николайчо Кривошиев - другата емблема на “Орион”. Вероятно засичането на информациите е довело до убеждението, че зърненият търговец е съпричастен към убийството, или най-малкото има достатъчно информация за поръчителя. В крайна сметка версията „Орион” се оказа несъстоятелна и членовете на организацията останаха в историята на мистериозното убийство.
След убийството на първия премиер на прехода плъзнаха и всевъзможни слухове. Според един от тях вече покойният Илия Павлов бил поръчителят на убийството, а фактическият изпълнител на разстрела пък бил Ганчо Въчев, известен като Ганеца. Той бе спряган за един от най-големите автокрадци в страната.
Междувременно Софийският апелативен съд отмени изцяло присъдите, които Софийският градски съд бе дал за подсъдимите по делото за убийството на бившия премиер. Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Юрий Ленев и Ангел Василев бяха изцяло признати за невинни за престъплението.
Както при всяко неразкрито убийство на значима личност, така и при Луканов, мнозина поставят въпроса: Убит ли е наистина той, или всичко е плод на инсценировка. Спомнете си съдебния заседател Михайл Михайлов, член на БКП-БСП до 1999 г., който я напусна разочарован. Дълго време той твърдеше, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Михайлов е бил свидетел на източването на пари по аферата „Акрам“.
Сам той казва: „Чрез указания на Луканов Румен Петков разиграва няколко неща в Плевен – създаването на удобна опозиция, банковото дело е следващият момент, подготовката на кадри в различни области на местно и национално равнище, разцеплението в БСП. Според мен Луканов е жив и Румен Петков разработи сценария за неговото т. нар. убийство." По този повод Петков се закани да заведе дело срещу него. Бившият съдебен заседател контрира, че ако му се заведе дело за клевета, ще иска ексхумация. И продължи да твърди, че Андрей Луканов е жив и му е направена пластична операция в Плевен, а този, който я направил бил ликвидиран. Според Михайлов, ако Илия Илиев си отворел устата, нещата в България щели да станат страшни.
Не е изключено самият Андрей Луканов да е усещал какво може да се случи. За това свидетелстват и собствените му думи, произнесени пред журналистката Велислава Дърева в дома му сутринта на 9 юли 1992 г., малко преди да тръгне за "Развигор". Тогава Луканов казва: "Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден…”