Кап. Румен Георгиев, бивш Генерален Директор на Параходство БМФ
Втора част
Свидетели сме, че последните военни действия се пренасят постепенно в Черно море. Граничещо с Украйна, Русия и три държави от НАТО, Черно море се превръща във все по-опасен
котел на военно и геополитическо напрежение
след решението на Москва миналия месец да прекрати споразумението, гарантиращо безопасното преминаване на украинското зърно. Битката за контрол над морето може да има последици за световните енергийни пазари и световните доставки на храни.
"Черно море сега е зона на конфликт - военна зона, която е толкова значима за НАТО, колкото и за Украйна", казва Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО.
Почти ¾ от изключителната икономическа зона на България са или "временно опасни" за корабоплаване, поради учения на военноморските сили на Руската федерация или предупреждения за спиране и проверяване на кораби и дори има реална проверка на търговски кораб, което прави района несигурен и непредсказуем.
De iure, в тази изключителна икономическа зона, съгласно част V на Конвенцията за морско право на ООН от 1982 г, страната ни има право да изследва, развива и експлоатира всички налични ресурси, както и плаването на кораби да е свободно.
De facto, имаме
блокиране на ¾ от българската икономическа зона
и блокиране на свободната навигация в Черно море. Всичко това идва в момент, когато у нас има сериозно раздвижване за сондажи в потенциални газови находища точно в тази част на родната икономическа зона.
Според данните на "Тотал" има две перспективни находища, "Винех" и "Крум", от които се очаква добив. За първата площ прогнозите са между 2030 и 2040 г. да се вадят по 5 млрд. куб. м годишно, а за втората – по 8 млрд. куб. м между 2031 и 2044 г.
Представете си, на фона на повишения военен риск, изразяващ се, за сега, в ракетни и артилерийски учебни стрелби, как хвърчат нагоре корабни застраховки? Кой ще инвестира стотици милиони долара и позиционира сеизмични кораби в такъв рисков район? А не е ли точно това целта на Русия? С анексирането на Крим, практически Русия налага контрол върху 2/3 от украинската икономическа зона и цялото Азовско море.
Защо?
През последните десетина години Европа стратегически дава приоритет на решаване на въпроса за добиване и пренос на природен газ, поради важната му роля в глобалната декарбонизация; той е най-чистото „изкопаемо“ гориво; по-евтин е от петрола; има установени методи и схеми за доставка без значителни загуби. Природният газ става vis vitalis на съвременната цивилизация и индустриалния напредък. Все пак, нека не забравяме, че едно от потенциалните големи находища на газ е Черноморския басейн; за Румъния и Турция тези находища са факт, а за България е все под въпрос.
Производство на водород – възможната основа на енергийното бъдеще
Водородът е важен фактор за намирането на решение за постигане на целта на Европейския зелен пакт по отношение на климата до 2050 г. Използването на водород ограничава отделянето на CO2 и преодолява индустриалното замърсяване на въздуха и околната реда, спомага за декарбонизация на промишлените процеси.
Водородът може да се използва като изходна суровина, като гориво или енергиен носител и средство за акумулиране на енергия и има множество възможни приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството. Промишленото производство на водород основно се извършва в процеса на преработка на природен газ, по-рядко и при по-енергоемки технологии, като електролиза на вода.
Очевидна е връзката:
Черно море → природен газ → водород → Европа → Европейската зелена сделка
Тази връзка може да поражда причини за ескалация на напрежение и война.
При положение, че очакванията за огромни залежи от природен газ в Черноморския басейн се оправдаят и започне промишлен добив, тогава нашият район неизбежно и логично ще се превърне в интегриран център на иновации за разработване на нови технологии включително и предимно на производството на водород. И това не е фантастика. За да се осъществи подобен мега проект трябва да имаме едно мирно и спокойно Черно море!
Но както отбелязва New York Times „Черно море изведнъж се превърна във все по-опасен котел на военно и геополитическо напрежение“.
Връщам се
отново към темата: танкери под български флаг
Безсъмнено, веригата за доставки на петролната промишленост има своите специфични характеристики, например: нейната по-дълга верига; сложността на нейната транспортна система; нейните сложни процеси на производство и съхранение и т.н. Всичко това поставя сериозни предизвикателства пред нейното ефективно управление.
За да бъде една организация успешна, е необходима ефективна стратегия и приложена компетентно, стратегията ще доведе до устойчиво конкурентно предимство.
Виждаме, че въпросът за вноса на суров петрол става актуална тема за държавните институции, но е необходим детайлен анализ относно:
- Концепциите за енергийна сигурност, в частност непрекъснатото, сигурно и стабилно снабдяване с петрол от различни страни износителки – положителното е, че правителството започна да работи в тази насока
- Изработване на нов оптимален модел за изследване на сигурността на доставките на петрол от гледна точка на диверсификация на риска.
- Работа на правителството в режим на управление на кризи, с цел избягване на ПЕТРОЛЕН ШОК
Без съмнение, България се нуждае от кардинално подобряване на сигурността на доставките на петрол.
Съществен елемент на ефективна диверсификация на внос на суров петрол е доставките да се извършват от танкери под български флаг.
В момента всичкият внос на суров нефт се извършва от чуждестранни танкери през пристанище „Росенец“. Малко вероятно е тези танкери да бъдат на разположение на България в случай на военна криза, при която съответната държава на флага може да бъде противник; или да се противопостави на българските или на НАТО операции; или чуждите екипажи може да не искат да участват в конфликт.
Рискът, снабдяването на българската рафинерия със суров нефт да бъде саботирано или сериозно нарушено е с висока степен на вероятност, а резултата би бил катастрофален за националната сигурност . В случай на потенциални кризисни ситуации, корабите на Военноморските сили да останат в пристанището, самолетите на ВВС да бъдат спрени, а армейските и морските части на брега да останат без гориво.
За целта е необходимо създаването на програма за учредяване и развитие на танкерен търговски флот под български флаг с български екипажи. Формите на подобен ангажимент могат да бъдат различни, важното е държавата да е в състояние да налага вето върху стратегически решения на основните акционери. По този начин държавата би ограничила правото на танкерната корпорация да управлява самоцелно вътрешната политика, или да има законови правомощия за предотвратяване на решение за препродажба на компанията и нейното усвояване от друга корпорация, или да бъдат на разположение при криза, конфликт или война.
В допълнение, подобна рентабилна инициатива ще изпълни изискването за диверсификация на доставки на суров нефт и ще запълни голямата нулева празнина в капацитета на танкери под български флаг, ще осигури работа на български моряци и ще направи българската танкерна/и/ компании конкурентоспособни на международния пазар.
Време е България да запълни този сериозен пропуск и да създадат и укрепят собствен частен танкерен флот от активни, търговски жизнеспособни, военно полезни, да отговарят на националната отбрана и ако/когато е необходимо да бъдат използвани при конфликти.
Да, ще са необходими ИНВЕСТИЦИИ, но какво е диверсификацията, освен
форма на стратегия за управление на риска,
при която се инвестира в различни видове по форма, произход и експлоатационни възможности активи, като целта е понижаване на общия риск и същевременно повишаване на националната енергийна независимост.
Държавата има лостове да подпомогне създаването на българска танкерна компания, например, Българската банка за развитие, в качеството й на национална банка за развитие, може да има ключово място при осъществяването на институционалните цели на Стратегията за национална сигурност.
България отчаяно се нуждае от създаване на национална морска политика, нека го назовем Морски закон, това ще помогне за възраждане на корабостроителници и заводи за ремонт на кораби, които са основен компонент на отбранителната морска индустриална база и е от от решаващо значение за националната сигурност. Задължително е български плавателни драгажни съдове и спасителни оператори да се използват за поддържането на БГ водни пътища и да осигуряват морската безопасност по нашето крайбрежие. Подчертавам дебело, да не се разчита на чуждестранни компании да драгират във вътрешните и териториални води на България. Подобна практика потенциално отваря възможности за саботаж или депозиране на оборудване за подводно наблюдение.
За целта е необходимо идеята за Морски закон да се популяризира и същевременно с това да се образоват политици и нация относно важността на морската индустрия. Изготвянето на национална морска политика, а от там и стратегии за различните отрасли, изисква както усилия на национално ниво, така и политическа воля. Това е от решаващо значение за нашата икономическа и национална сигурност в лицето на един все по-спорен свят.
Време е за смели действия
Не е време за паника, а за координирани и смели действия. Евентуалните икономически неудобства не могат да служат като извинение за отказ от базови принципи като суверенитет, свобода и демокрация.
Б.Р. Виж Първа част