Полската изследователка Кристина Курчаб-Редлих стана известна у нас с шокиращите си
разкрития за руския диктатор Владимир Путин
В книгата си "Вова, Володя, Владимир Путин"(виж разкритията й,б.р.)тя търси психологическите корени на неговата жестокост, като проследява живота му от ранното детство. Разкрива, че родителите, мястото и датата му на раждане са фалшифицирани. Успява да се срещне с истинската му майка. Показва, че руският президент е масов убиец, типичен социопат, лишен от емпатия. Подложен на насилие още като дете, той научава единствено езика на силата: първо го е биел пастрокът му, а след това неговият осиновител (официалният му баща) – сталинист, кадър на НКВД.
„Не всички деца с трудно детство стават чудовища. Но почти всички чудовища са имали трудно детство.“ – констатира авторката.
Кристина Курчаб-Редлих е талантлив журналист и изследовател, експерт по съвременната руска действителност – в продължение на 15 години тя работи като кореспондент в Русия. Прави репортажи за Втората чеченска война и документални филми за Чечня.
Заради всеотдайността, с която преследва истината, я наричат
„полската Политковска“
През 2005 г. е номинирана за Нобелова награда за мир заради журналистическата ѝ работа.
Днес тя категорично подкрепя справедливата битка на Украйна срещу руската агресия.
Кремъл няма обичай да оставя без последици дързостта на който и да е свой опонент, посегнал да свали маската на руската имперщина.
В края на миналата година банковата сметка на Кристина Курчаб-Редлих е напълно източена, Фейсбук профилът ѝ е хакнат, телефонът – също, започва телефонен тормоз.
В полски сайтове се появиха публикации, че журналистката е станала жертва на измамници и е загубила всичките си спестявания. Но това, което истински шокира полската общественост, е публикация във Фейсбук профила ѝ:
„Днес дълго размишлявах за живота си и разбрах, че е безсмислен
Ще се самоубия
Благодаря на всички мои скъпи хора, обичах ви…“
Впоследствие самата Курчаб-Редлих съобщава, че профилът ѝ е хакнат и че няма намерение да се самоубива, макар да е останала без спестявания. Полицията обаче приема съвсем сериозно фалшивото съобщение и изпраща към жилището ѝ свой екип, пожарна и спешна помощ.
„Обични мои! Още съм в шок. Поради три причини:
1. Измамници източиха сметката ми.
2 Публикуваха във Фейсбук, че искам да се самоубия.
3 Толкова много хора се втурнаха да ми помогнат.“ – така журналистката се обръща към приятелите си във Фейсбук, след като успява да възстанови профила си. Тя разказва, че измамниците са публикували и фалшиво съобщение от нейно име, че е ограбена и моли хората да я подпомогнат с дарения – оставят и номер на банкова сметка, която обаче не е нейна, а тяхна. Явно са руснаци, защото съобщението им е с руски синтаксис.
„Е, не мисля, че бих използвала руски синтаксис, колкото и да не съм на себе си“, споделя полската журналистка.
„Докато чаках в полицията да съобщя за престъплението, получих обаждане от... полицай, търсещ тялото ми в апартамента ми. С екипи на пожарната и спешната помощ, които дошли по сигнал до сградата. За щастие не заключих вратата, когато хукнах от апартамента си към банката (след като става ясно, че е жертва на измама – б.р.), иначе щеше да се наложи да сменя вратата, която сигурно щеше да бъде разбита. (...) А сега най-важното: ако не ми се налага сама да се измъквам за косата като барон Мюнхаузен от бездната – в моя случай на отчаянието – това е само благодарение на ВАС. Топлината и съчувствието, съдържащи се в огромен брой ваши публикации, ме издигнаха като балон високо над тази бездна и трябва да се погрижа измъчената ми психика да не превърне това в балон от суета ;)) И още нещо: огромно благодаря на мои познати и непознати журналисти, които се заеха със задачата да компенсират финансовите ми загуби.“ – пише Курчаб-Редлих.
Наистина сред хората се надига
огромна вълна на съпричастност,
даренията в нейна подкрепа са многобройни.
Въпреки всичко, което ѝ се случва, тя продължава да изразява своята подкрепа за Украйна. Междувременно тормозът над нея продължава с непрестанни телефонни обаждания.
„Не мислете, мили мои, че виновниците за моето нещастие са се стопили във волжката мъгла или са замръзнали в московския студ. (…) Вчера започнаха тотална атака, обаждаха се осем пъти, всеки път от различен номер. Любопитството надделя у мен, исках да знам какво още мога да чуя. И тогава чух: „Видях те по телевизията. Видях те в интернет. Разбери, че всички твои пари отидоха за руската армия. Ще стигнем и до Киев, и до Лвов, и до Варшава...“
Е, биографията ми е доста монотонна. Даряването на униформи на руските наборници вероятно ще добави пикантност към това :((“ – пише Курчаб-Редлих в своя публикация от 28 януари.
Един от журналистите, които ѝ се притичат на помощ – Витолд Юраш от изданието Onet, е убеден, че планът на злосторниците е погрешен:
„Всичко ще бъде наред и Кристина ще ни разказва още много пъти за Путин, Русия и руските престъпления в Чечня. И тези, които я ограбиха – ако са го направили като отмъщение за казаното от нея за Владимир Владимирович – значи са сбъркали, защото ние ще съберем повече от сумата, която ѝ откраднаха, а излишъка ще похарчим за оръжия за Украйна.“
Самата Кристина споделя, че все още се стряска при всяко позвъняване на телефона. Но въпреки това е запазила чувството си за хумор.
„Няма страшно, ще лежа в болница, но ще е в хирургия, а не в психиатрия ;)) И ако функционирам нормално, то е само благодарение на вашата щедрост и мили думи.“ – пише тя на 7 февруари.
В тази история прозира типичната
патология на Кремъл: цинизъм, жестокост, ненавист и глупост
Цинично е да ограбиш някого, да използваш откраднатото именно за злодеянията, срещу които той се бори – и да парадираш с това. Жестоко е след като си лишил някого от средствата му, да атакуваш и душевното му равновесие, да рушиш личността му. Само патологична ненавист може да роди всичко това. Но пък е грандиозна глупост ако авторите на този сценарий са разчитали на значими резултати в общество като полското, което се мобилизира при всяко посегателство от страна на Москва.