Ивайло Балабанов
ВЯТЪР НАД ГОРНО БРЯСТОВО
На Божидир Грозев
Какъв ти вятър...Като задуха
вселената сякаш стана тяста,
а беше само от девет звука -
осем съгласни, една гласна.
Имаше нещо в това фучене,
нещо , което пита и вика,
нещо, което плаче и стене
на всичките сто природни езика.
Вятърът бе фонетична парола,
която и звяр, и природа разбраха -
с някаква болка проста и гола
в обща тревога се умълчаха.
Не бе словоясно това фучене,
не беше човешка реч, обаче
една ясна гласна проплака в мене
и аз видях, че Господ плаче;
че той върви през Горно Брястово
с тъжния вятър, сам и окаян,
и търси къде е скришното място
на оня прогонен грешник Каин.
От колко века така го търси,
от колко века е тази драма,
няма ли най - подир да свърши?
Господ очаква - Каин го няма.
Пътя към прошката той е забравил
и Господ плаче сам и отчаян -
с осем съгласни жали Авел,
но с ясна гласна вика Каин.