На днешния ден през 1876 г. Георги Бенковски обявява преждeвременно началото на Априлското въстание. Всщъност малцина знаят, че истинското име на апостола е Гаврил Груев Хлътев, но по една случайност взима името на един полски патриот, заточен от руското правителство на остров Сахалин.
Този поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония.
В Букурещ Стоян Заимов запалва Бенковски по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград, а по-късно дейно участва в подготовката на Априлското въстание. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, Бенковски обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан-Далматинеца, е последният им байрактар.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след предателство пада в река Костина, пронизан от куршума на баш потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София.
Тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Самият автор преживява по чудо организираната им засада.