34 години без големия Григор Вачков

Днес трябва да си спомним за един от най-любимите български актьори – Григор Вачков.

Преди 34 години големият актьор ни напусна без време - само на 58 години, покосен от инсулт.

“Той знаеше, че няма да живее дълго. Живееше така живота - и утре да си отиде, да си е свършил работата. Беше много ларж. Никога не е говорил за това, но и майка ми, и той са знаели, че е много болен”, споделя в едно интервю дъщеря му Мартина.

Макар винаги да живеел с мисълта, че рано ще си отиде от този свят, особена усмивка озарява лицето на Гришата, както го наричат приятели и колеги. Необикновената чувствителност блика от всяка негова дума, мимика и жест. А ролите, които е изиграл, остават емблеми на един изключителен талант, за когото още дълго ще си спомня не едно поколение.

Григор Вачков Григоров (Гришата, Митко Бомбата) се ражда на 26.05.1932 г. в Трънчовица, Никополско. Учил е във лозаро-винарско училище в Плевен, където проявява своя вроден актьорски талант. Завършил през 1955 г. актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов, за кратко играе на сцената на Врачанския театър, след което започва работа в Държавния сатиричен театър от самото му основаване.

В киното Григор Вачков се снима от 1959 г., Дебютът му е във филма “Дом на две улици” през 1960 г. Впечатляващи са ролите му в „Хитър Пеитър" (1960), „Хроника на чувствата" (1962) и „Смърт няма" (1963). След „Невероятна история" на Рангел Вълчанов по сценарий на Радой Ралин (1964) той вече е абсолютна звезда. Всяко негово участие се превръща в събитие: „Горещо пладне" (1966), „Привързаният балон" (1967), „Последно лято" (1974), „Спомен за близначката" (1976), „Мъжки времена" (1977), „Топло" (1978)... общо 41 филма.

Голямата популярност му носи обаче ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „На всеки километър“ (1967-1971).

Последния филм, в който се снима Григор Вачков е “Мера според мера”, но смъртта му попречва да довърши ролята на Постол войвода. В знак на признателност и респект към актьора, режисьорът Георги Дюлгеров прави изключителен жест и оставя кадрите с него такива, каквито са, без въобще да отваря дума за преиграване на героя на Гришата от друг актьор.

В театъра знаменити ще останат ролите му във "Вражалец", "Юнаци с умни калпаци" и особено в "Суматоха" от Йордан Радичков - постановка на Методи Андонов. След великолепното изпълнение на Григор Вачков, вдъхновен от таланта му на сцената, писателят пише специално за актьора един от своите шедьоври - "Лазарица".