На днешния ден през 1998 г. той бе обявен от Папа Йоан Павел II за блажен и за мъченик на католическата вяра и Христовата вяра.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. епископ Босилков открито се противопоставя на настъпващия атеизъм. Организира „народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на страната.
Арестуван е заедно с отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов. Съдебният процес срещу тях е на 3 октомври 1952 г. , като преди това подсъдимите са подложени на тежки побоища и изтезания. Осъдени са на смърт, а присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 12 срещу 13 ноември 1952 г. И до днес не е известно точно къде са погребани екзекутираните.
Последните думи на блажения епископ Босилков са символ на земната му мисия: „За мен мъченията и гоненията са благодат от Бога, в които се утвърждава Христовата вяра, те са залог за вечността на Христовата църква на земята. Ето защо аз приемам смъртта като най-висше благо. Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо че няма да го доживеем, другите ще пожънат това, което ние посяхме с усилия. Там, където има несправедливост, налице е Божието всемогъщество.“
Католическата църква изпълни своя дълг към мъчениците си, но Българската православна църква все още мълчи угоднически и не почита избитите от комунистите над 120 свещеника.