Клошари рекетират фирмите за боклук

Клошари рекетират фирми за разделно събиране. Бездомниците окупират контейнерите и вземат отпадъците още от ръцете на хората. „Когато им кажа, че това е нередно, те ми отговарят: „Ако платиш 100 лв., днес няма да ти пипаме контейнера”, заяви за „Монитор” изпълнителният директор на „Екопак България” Тодор  Бургуджиев. Според него дейността на клошарите демотивира хората да изхвърлят разделно, защото виждат, че трудът им да разделят сметта се обезсмисля, тъй като бездомниците търгуват с боклука им.

„Обикалят из парка и събират бирените бутилки от хората по пейките“, разказа столичанката София Димитрова. Най-сериозен проблемът с клошарите е именно в София, където има 7287 броя шарени контейнери за сепариран боклук. Бездомниците вземат най-ценните неща от контейнерите – хартия и метали, и ги предават в пунктовете за изкупуване на отпадъци.

От Столична община вече отчитат спад на отпадъците от опаковки. Повече от 2 пъти е намалял металът в жълтите контейнери през първите 6 месеца на годината спрямо същия период на 2011 г. Хартията пък е по-малко с близо 14 000 кг, стъклото - с над 11 000 кг, а пластмасата с 275 000 кг.

С 8 пъти се е увеличило единствено количеството събрано електрическо оборудване, за което бездомниците не могат да получат пари в пунктовете за изкупуване на скрап. Така бизнесът на клошарите пречи не само на фирмите, които не събират достатъчно количество смет, но и на рециклирането на отпадъци в национален мащаб. И докато в големите общини клошарите завземат контейнерите за смет, в малките общини печките на твърдо гориво спъват преработването.

Жителите на малките градове и села горят отпадъците заедно с въглищата, а контейнерите остават празни. От началото на годината „Екопак” е прекратила дейността си в общините Неделино, Мадан, Асеновград и Стражица. „Това, което събирахме в Неделино и Мадан, беше само сгур през зимата и тревни масиви през лятото”, обясни Бургуджиев. Фирмите не получават необходимия им отпадък и поради тази причина се отказват да инвестират в съдове за разделно събиране в по-малките общини, обясняват от бранша. В случай че останат и продължат да работят на територията на тези населени места, организациите за оползотворяване са принудени да купуват смет, за да си изпълнят целите - да рециклират половината от всички произведени опаковки. Годишно българските домакинства изхвърлят около 3,5 млн. тона отпадъци, 8% от тях се рециклират, останалите отиват на сметища.

През 2011 г. сме рециклирали 340 хил. тона опаковки, батерии, електрическо оборудване. Това означава, че сме  оползотворили половината от произведените опаковки. В новия закон за управление на отпадъците е предвидено до 2016 г. общините да имат работещи системи за рециклиране, които да преработват една четвърт от сметта. До 2018 г. трябва да се преработват 40% от отпадъците, а до 2020 г. половината от боклука трябва да се оползотворява и използва повторно. Общините, които до 2020 г. не изпълнят законовите изисквания, ще плащат с 15% по-високи отчисления за депонирането на боклука. Доклад на ЕС за третиране на отпадъците нареди България на предпоследно място в класацията с 8 от общо 39 точки. По-зле от нас се справя единствено Гърция с 3 точки.