„Обикалят из парка и събират бирените бутилки от хората по пейките“, разказа столичанката София Димитрова. Най-сериозен проблемът с клошарите е именно в София, където има 7287 броя шарени контейнери за сепариран боклук. Бездомниците вземат най-ценните неща от контейнерите – хартия и метали, и ги предават в пунктовете за изкупуване на отпадъци.
От Столична община вече отчитат спад на отпадъците от опаковки. Повече от 2 пъти е намалял металът в жълтите контейнери през първите 6 месеца на годината спрямо същия период на 2011 г. Хартията пък е по-малко с близо 14 000 кг, стъклото - с над 11 000 кг, а пластмасата с 275 000 кг.
С 8 пъти се е увеличило единствено количеството събрано електрическо оборудване, за което бездомниците не могат да получат пари в пунктовете за изкупуване на скрап. Така бизнесът на клошарите пречи не само на фирмите, които не събират достатъчно количество смет, но и на рециклирането на отпадъци в национален мащаб. И докато в големите общини клошарите завземат контейнерите за смет, в малките общини печките на твърдо гориво спъват преработването.
Жителите на малките градове и села горят отпадъците заедно с въглищата, а контейнерите остават празни. От началото на годината „Екопак” е прекратила дейността си в общините Неделино, Мадан, Асеновград и Стражица. „Това, което събирахме в Неделино и Мадан, беше само сгур през зимата и тревни масиви през лятото”, обясни Бургуджиев. Фирмите не получават необходимия им отпадък и поради тази причина се отказват да инвестират в съдове за разделно събиране в по-малките общини, обясняват от бранша. В случай че останат и продължат да работят на територията на тези населени места, организациите за оползотворяване са принудени да купуват смет, за да си изпълнят целите - да рециклират половината от всички произведени опаковки. Годишно българските домакинства изхвърлят около 3,5 млн. тона отпадъци, 8% от тях се рециклират, останалите отиват на сметища.
През 2011 г. сме рециклирали 340 хил. тона опаковки, батерии, електрическо оборудване. Това означава, че сме оползотворили половината от произведените опаковки. В новия закон за управление на отпадъците е предвидено до 2016 г. общините да имат работещи системи за рециклиране, които да преработват една четвърт от сметта. До 2018 г. трябва да се преработват 40% от отпадъците, а до 2020 г. половината от боклука трябва да се оползотворява и използва повторно. Общините, които до 2020 г. не изпълнят законовите изисквания, ще плащат с 15% по-високи отчисления за депонирането на боклука. Доклад на ЕС за третиране на отпадъците нареди България на предпоследно място в класацията с 8 от общо 39 точки. По-зле от нас се справя единствено Гърция с 3 точки.