Обичаят "Джамал" от русенско е от "Живите човешки съкровища" на ЮНЕСКО

Това е един старинен обичай, който в този миг прави мост между минало и бъдеще

Снимка: mig-dvemogili-ivanovo.eu.

Снимка: mig-dvemogili-ivanovo.eu.

 Едно от "Живите човешки съкровища" на ЮНЕСКО е обичаят "Джамал" от русенското село Кошов. Това е зимна обредна игра в периода след Мръсните дни. В тази маскарадна традиция целта е да се подреди светът след хаоса, да се изчисти от всичко старо и лошо, за да се създаде ред и да се въздаде здраве и плодородие.

Кореспондентът на БНР Ася Пенчева обяснява какво представлява обичаят: Да е лъв, не е лъв, а реве като лъв; да е магаре, не е магаре - по-голямо идва; тялото му като на слон, покрито с козяци и тъкани кърпи, устата му като на дракон с грамадни тракащи зъби. Пък името му - чак смешно - Татунчо. Водят го Хаджи баба и консула, развеждат го от къща на къща, затрака с грамадните си челюсти да прогонва злите духове. А те, лошотиите и болестите, като видят страховития Татунчо, се плашат, бягат и не доближават селото.

Всичко това, което се случва в селото, вече е описано от етнолозите. За значението и смисъла на "Джамал" припомня проф. Николай Ненов, директор на Историческия музей в Русе, който всяка година става свидетел на обичая:

Това е обичай, който е жив, в него има приемственост – виждаме и малките, и големите. Оцеляването му е гарантирано, а това е една от най-важните предпоставки, за да покажем кои са „Живите човешки съкровища“. Този обичай се вписва в една много широка перспектива на регионалния фолклор. /…/ Виждаме един старинен обичай, който в този миг прави мост между минало и бъдеще, между сезоните, между годините, а и между поколенията. 

Митичното същество Татунчо, което няма аналог в реалния животински свят, разнесе славата на райското кътче, сгушено между живописни отвесни скали и меандрите на река Русенски Лом. Никой не знае къде във времето назад са корените на зимния маскараден обред „Джамал” и кой е авторът на сценария на мъжката игра. Възрастните жители на Кошов разказват една легенда. Преди много, много векове митичното същество Джамал (б.а. – думата в превод означава печка) дошло от Влашко в земите край Дунава. То било толкова странно на вид, че хората се скупчили около него и започнали да го питат откъде се е взело, пише mig-dvemogili-ivanovo.eu.

Нося ви щастие, берекет, добрина, отвърнало странното създание.

„Не ти вярваме”, викнали в един глас хората. В този момент едно дете от насъбралата се на мегдана тълпа припаднало. Уплашените селяни викнали веднага доктора, но той с нищо не могъл да помогне, за да свести малчугана. Тогава Джамала се приближил и с дъха си докоснал момчето, което на мига се съвзело и скочило на крака. Тогава всички повярвали в добрината на Джамала и всяка година му давали дарове, за да им носи топлина, здраве и берекет.

Обичаят “Джамал” има езически произход и представлява ритуално прогонване на болестите, лошотията и зимата, което го сродява с кукерските игри. Наименованието на маскираните мъже, участващи в обичая “Джамал”, е с турско-арабски произход и означава хубав, красив, и е в нарочен контраст с облеклото им. Подготовката за провеждането на този празник започва още в началото на декември. Събират се изсушени овчи кожи и от тях се правят своеобразни карнавални облекла, маски и други необходими атрибути. Събират се различни по размер чанове, хлопатари и звънци. В групата участват както 15-16 годишни юноши, така и 30-35 годишни мъже.

Традицията попада включена в категория “Живи човешки съкровища” съгласно Конвенцията на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.