Той я подава и от името на още 10 изселнически организации в Турция. Копия от нея са пратени на главния прокурор Борис Велчев, премиера Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев, правосъдния министър Дияна Ковачева и шефа на парламента Цецка Цачева. Към жалбата са приложени 117 страници документи, издадени от български държавни институции. Според изселниците от тях е видно, че "от времето на началото на т.нар. възродителен процес от 50-те и особено от 70-те и 80-те години до настоящия момент в Република България се провежда политически и етнически мотивирана систематична геноцидна престъпна държавна стратегия, насочена срещу повече от 1 500 000 български граждани с турско етническо самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание".
Жалбоподателите посочват, че съдебното дело, образувано срещу една съвсем малка част от хората, отговорни за преименуването, се разследва вече 20 г. Зад този факт прозирал "противоправният стремеж за фактическо оневиняване на престъпните лица или поне за обезпечаване на тяхното пожизнено спокойствие". А това означавало отказ от ефективно правосъдие и "всичките онези институции и личности, които са обезпечили и обезпечават фарсовото провеждане на разследването по това съдебно дело, фактически имат статуса на съучастници в престъплението".
В документа се твърди, че геноцидът продължава и до днес, тъй като институциите отказват да поправят някои от последствията от т.нар. възродителен процес. Все още не са премахнати от регистрите на ГРАО всички български, руски или други имена, които са били насилствено наложени.
В жалбата се изтъква, че това не само нанася тежки морални рани, но и води до "тежки материални щети в сферата на наследствените права и взаимоотношения". Друг проблем бил отказът на държавата да възстанови безусловно българското гражданство на онези, които са били насилствено лишени от него. Напомня се също, че все още пострадалите не са компенсирани. Имало и пречки за използването на турския език на общинско ниво.