Той е сред създателите на СДС и първият главен редактор на в. "Демокрация". Роден през 1935 г. в Радомир. Завършва българска филология. От 1966 г. започва работа в отдел "Критика" на сп. "Септември”. Уволняван е периодично заради инакомислие. Депутат е в 7-то Велико Народно събрание и в 36-то Народно събрание. Женен е за великата Блага Димитрова. Въпреки всички катаклизми в СДС, той е оптимист за бъдещето на партията.
- Г-н Василев, какво се случва в СДС, разпада ли се наистина партията?
- През последните дни често се говори за разцепление в СДС, че Съюзът се разпада, загива. Струва ми се, че трябва да напомня факти от миналото, които показват, че разцеплението не е от вчера, дирижирано е умело, но въпреки това СДС съществува и е надежда за мнозина трезво мислещи българи. СДС е основан като коалиция на 7 декември 1989 г., от 1998 г. е регистриран като партия, член е на ЕНП от 1998 г. Първото разцепление предизвика д-р Петър Дертлиев (1916-2000) през пролетта на 1991 г. Ето какво пише за това в свой спомен Петко Симеонов: „През пролетта на 1991 година той започна разцеплението в СДС, като създаде заедно с Милан Дренчев СДС-център. Това вече преля чашата. Тръгнаха да ги гонят двамата. По начало замисълът на "младите", които после станаха СДС-национално движение, беше да се отстранят те - БСДП, БЗНС и Екогласност, към които лесно се прикачваха и зелените. Ние от Федерацията на клубовете не бяхме застрашени, но решихме да ги защитим: СДС не бива да се цепи! Това би означавало отслабване на коалицията.”
- Какъв бе мотивът на Симеонов да разсъждава по този начин?
- Петко не си спомня добре – бай Милан Дренчев не влезе в тази група, а се яви самостоятелно на изборите и пропадна, както и СДС-център на д-р Дертлиев. Но какво стори самият Петко Симеонов, който заявява, че СДС не бива да се цепи? Само месец след д-р Дертлиев и той стори същото – на 18 юли 1991 г. регистрира за изборите СДС-либерали. И също пропадна, не влезе в парламента, но заедно двете СДС-та с тирета заграбиха общо 7 % от гласовете и СДС бе принуден да направи коалиция с ДПС, та се формира правителството на Филип Димитров. На 1 януари 1992 г. Петко Симеонов регистрира своя партия Либерали, която скоро изчезна. Длъжен съм да напомня и друго: масово се пишеше и говореше за СДС-движение, та да се внуши, че трите СДС-та са равностойни. Обаче истинското СДС получи, ако не ме лъже паметта, 34 % от гласовете, а двете тирета – под 4 % всяко. Заблудиха доста хора, но мнозинството привърженици не клъвнаха въдицата
- Какво последва от това?
- Следващият удар дойде в късната есен на 1992 г., когато президентът Желев устрои т. нар. Боянски ливади, като отправи на пресконференция в парка на резиденцията си остри нападки към правителството на Филип Димитров, което бе започнало решителни реформи и това уплаши бившите господари на страната – комунистите. След серия атаки премиерът, а и мнозина от нас, схванаха, че СДС вече няма мнозинство – от парламентарната група на СДС се бяха отцепили т. нар. „сини мравки”, ДПС оттегли подкрепата си след една шумна среща Желев-Доган.
- Защо тогава Филип Димитров реши да поиска вот на доверие в трудната за СДС ситуация?
- Филип достойно реши, че няма да приеме ролята на кукла на конци и поиска вот на доверие. При гласуването на 28 октомври 1992 г. само 11 депутати подкрепиха правителството, а 120 бяха против него – БСП, ДПС и отцепниците. Така Филип бе принуден да подаде оставка. Месеци след това и моята съпруга Блага Димитрова подаде оставка като вицепрезидентка в знак на протест срещу провежданата политика. Следващите удари дават още яснота. Преди изборите за ВНС през 1990 г. Стефан Гайтанджиев бе важен член на ръководството на СДС, подреждаше листите за кандидат-депутати, стана сам той народен представител от СДС във ВНС. А отведнъж се озова като депутат от БСП в 37-то НС... По-късно си призна пред журналисти, че е бил сътрудник на службите. Същото стана и с Георги Аврамов. Трябва да спомена Венцислав Димитров, който имаше силни позиции като икономист. Той смени няколко партии след като напусна СДС. И стигам до решителния удар върху СДС, който доведе до истинско разцепление – през 2004 г. Иван Костов напуска СДС и основава своя партия – Демократи за силна България. Да бъдеш председател на СДС от 1994 г. до 2001 г. и да го разцепиш безмислостно – това няма нужда да се коментира. При това той привлече в своята партия и личности като Екатерина Михайлова, Асен Агов, Веселин Методиев. И въпреки жестокото разцепление СДС устоя, а ДСБ нямаше достатъчно гласоподаватели, та се стигна до Синята коалиция, едно незаконнородено отроче – коалиция между майката-организация и отцепилото се отроче... Всички споменати отцепнически формации изчезнаха от политическата сцена, а СДС остава. Явно има здрави корени в обществото. Ще посоча още имена – Христо Бисеров бе главен секретар на СДС, а сега е на същата длъжност в ДПС. Пак в ДПС премина и бившият депутат от СДС Йордан Цонев.
- Какво е отношението ви към новия лидер на СДС Емил Кабаиванов?
- Не го познавам, не съм го виждал. Една година е по-млад от сина ми. Какво да кажа като нямам никакви впечатления?