Интервю на Васил Василев
- Г-н Каролев, каква е оценката ви за трите години от управлението на ГЕРБ?
- ГЕРБ не управлява добре страната. Казвам го не заради това, че не НДСВ не е в парламента. В същото време личното ми мнение, е че няма особена полза от предсрочни избори. НДСВ също не е готово за предсрочни избори. След един предсрочен вот няма да се промени кой знае колко конфигурацията в парламента. ГЕРБ отново ще е на първо място, БСП ще са втори, ДПС - трети и т.н. ГЕРБ е много интересно явление. В партията има хора от целия политически спектър – с откровено десни или леви виждания, както и много сериозни популисти. Много ми е трудно да бъда обективен, защото ако кажа, че харесвам ГЕРБ, ще излъжа. От друга страна не може да се говори само негативно. Примерно за мен не бяха прави тези, които започнаха да си вадят генерални изводи за правителството след атентата в Бургас. Терористични актове се случват по цял свят. Въпросът е, че когато се случи подобна трагедия в останалите държави, или не се говори, или се казва всичко, когато случаят е изяснен. Аз всеки ден чета и слушам нови и нови версии и то от официалните лица. Притесняват ме непрофесионалните коментари. Дори мисля, че колкото по-малко нашите служби се месят на израелските, толкова по-бързо МОСАД ще разплете случая.
- Успява ли да запазва този кабинет икономически баланс?
- България действително е един остров на стабилност от гледна точка на публичните финанси, защото четири поредни правителства провеждат такава политика, която позволява на хората да живеят според възможностите си. От тази гледна точка виждам, че ни дават за пример. Всички големи западни медии отразиха изказването на Меркел, че Гърция трябва да взема пример от България, което е много позитивна за страната ни новина. Лошото е, че все по-често се говори за разваляне на финансовата дисциплина, което ще доведе до увеличение на дефицита и няма да позволи увеличението на заплатите и пенсиите с 10%. Икономическият ръст тази година ще е доста слабичък.
- Има ли предпоставки за шоковия скок на цените?
- Аз съм голям фен на истинската свободна пазарна икономика. България е толкова малка страна, че няма нито една стока и услуга, чиято цена да определяме. Най-смешното твърдение, което чувам постоянно, е как няколко министри щели да решават какво да правят с цените на пшеницата, на петрола и на други стоки. Цената на пшеницата не се определя от България. Нашите производители на зърно гледат какви са цените на международния пазар, които влияят на тези у нас. И когато бяха обявени данните на американското земеделско министерство, на Русия, на Украйна и на още страни производителки, се оказва, че в световен мащаб ще има 25 млн. тона по-малко пшеница. Виждайки данните от съседни страни като Румъния, където спадът на реколтата е с 10% тази година, много ясно, че хлябът ще у нас ще поскъпне. При всяко увеличение на цената на стока, потреблението й намалява. Но като говорим за хляба, това увеличение не е чак такъв проблем. Като погледнем в потребителската кошница на българина, ще видим, че пари за хляб се отделят под 1% от семейния бюджет. Не живеем само с хляб.
- Ще скочат ли цените на пазара след поскъпването на енергията тогава?
- По-скоро не, освен ако не става въпрос за много малък брой стоки, при които енергията е основният компонент. Например производството на торове. Голяма част от парите за производствения процес отиват за газ и ток. Процесът не е правопорционален. Обикновено ударът от скока на суровините се поема от предприемача, защото потребителят намира алтернатива. Предприемачите от друга страна се стремят да задържат клиентите си. За пример мога да ви посоча правителството на НДСВ, когато нямаше ДДС върху лекарствата. Противниците на тази идея прогнозираха скок с 20% на пазара. Да, но лекарствата скочиха с по-малко от 5%, защото производителите осъзнаха, че ако има подобно увеличение, няма да продадат стоката си и ще пострадат. Не говоря за животоспасяващите лекарства, а за тези, които масово хората купуват при главоболие, примерно. За всяка стока основополагащото е съотношението между търсене и предлагане. Що се отнася до цената на тока, тя скочи, защото от 2008 г. нямаше сериозна променяна. Увеличението беше под нивото на инфлацията. Същият е случаят и с парното. Миналата година увеличението беше доста сериозно, тъй като 4-5 години нямаше промяна. От икономическа гледна точка този процес на дефлация, който наблюдавахме през последните два месеца дори, е по-опасен от по-ниската инфлация.
- Каква е логиката за подобна регулация на икономиката?
- Когато има дефлация, предприемачите не инвестират, тъй като ако вложат 1000 лв., следващата година няма да си върнат парите. Ще бъде произведено нещо, чиято цена ще спадне. Отказът им да инвестират ще доведе до по-малко пари за работни заплати и до по-малка заетост. Не само в България, а и в света не виждам условия за висока инфлация. Така че нямам опасения от рязък скок на цените в близко бъдеще. За съжаление повечето медии много непрофесионално отразяват икономическите процеси поради незнание. Ние до голяма степен не можем да контролираме инфлацията, защото сме малка страна и нямаме продукт за това. Правителството трябва да гледа как да създава условия за работа и по-голяма ефективност на труда. Това не става бързо, но кабинетът на Борисов не го прави.
- Правилен ход ли беше спирането на приватизацията от страна на това правителство?
- Не е правилен. Приватизация и концесия бяха превърнати в мръсни думи от хора с антикапиталистическо мислене. Единствената приватизация беше направена в „Булгартабак”. Нито БДЖ продадоха, защото критериите били недобри… Аз ли съм ги определял тези критерии?! „Техноспортстрой” го „продават” три пъти. Сега смениха директора му, сякаш нещо ще им помогне това.
- Завършена ли е пенсионната реформа, както твърди министър Тотю Младенов?
- Не е завършена, защото дори не е започнала както трябва. Рампой казва, че всички пенсионни реформи трябва да се ускорят, а нашият Тотю Младенов става и казва, че била завършена. Ние сме сред страните с най-нисък възрастов праг за пенсиониране. Някои държави в Европейския съюз дори въвеждат автоматично индексово повишаване на годините за пенсия според това как се променя средната продължителност на живота при мъжете и жените. В България средната ефективна възраст на пенсиониране е 55-56 години. Има цели професии, които се пенсионират прекалено рано – военни, полицаи и т.н. Има бум на фалшиви инвалидни пенсии. Техният брой гони 1 млн. Това означава, че в страната ни има 1 млн. фалшиви пенсионери, които са трудоспособни, но живеят на гърба на държавата. Излиза, че всеки седми българин е инвалид. Законодателите от друга страна не стимулират хората да спестяват толкова, колкото искат. Затова трябва да бъдат създадени частни пенсионни фондове. Полицаите например са освободени от внасяне на пари за пенсии, а работят само 25 години. Основният проблем обаче са частните фондове, които се управляват от сериозни компании. Ако пък хората нямат доверие в тях, могат да си открият сметка в Люксембург и чрез интернет банкиране да си внасят парите. Трябва да се разбере, че държавата не може да увеличава пенсиите над ръста на икономиката.
- Защо процентът на доверие на НДСВ падна толкова рязко?
- Причините са много. Мисля, че най-голямата ни грешка беше, че не обяснявахме пред медиите достатъчно ясно какво сме свършили и защо са взимани конкретните решения. Направихме и много грешки. Мисля, че не на тези, а на по-следващите избори НДСВ има реален шанс да влезе в парламента, ако се върне към корените си и към двата лозунга – „Почтеност във всичко” и „За модерна пазарна икономика.