Президентът и да не работи, отново ще има висок рейтинг, чакаме Радев да се учи на политика, казва пред Faktror.bg политическият анализатор
Интервю на Васил Василев
- Проф. Константинов, как си обяснявате лиспата на паради в Русия по повод 100-годишнината от Октомврийската революция?
- Позицията на Владимир Путин за октомрийските събития е доста предпазлива. От една страна, той признава царизма и комунизма в Русия, както и сегашния статут на държавата, която преминава към някаква си нейна демокрация. Той не може да отрича историята, както и нещастията, които са причинили събитията на много народи. Човек не може да премахне историята. Тя е такава, каквато се е случила. Едно по-прибрано и рационално отношение към събитията трябва да измести масовите чествания. В това отношение ми правят впечатление англосаксонците – как отбелязват подобни дати. Почитат се всички жертви на Първата световна война. Какво, като са минали 100 години? Ще минат още, дай Боже, 100. Потвърждава се нещо, което е неписано правило – събитията се оценяват от историята след 100 години, когато умрат участниците в тях, децата и внуците им. България излезе победителка с Русия. След това обаче Съветският съюз се разви в една много силна милитаризация. В крайна сметка Германия загуби Втората световна война главно заради събитията на Изток. Успешните стратегически действия понякога може да се окажат голяма грешка. Ние не знаем какво щеше да се случи, ако германците не бяха разрушили Руската империя и династията Романови. Факт е, че си направиха много по-сериозен противник, с който страната им беше разрушена.
- Има ли оттегляне от патоса към Октомрийската революция у нас, родните сациалисти също не празнуваха?
- Разбира се, че съвременните поколения оценяват по съвсем различен начин събитията от 1917 г., както и нашето поколение е разбирало по различен начин всичко, случило се преди нас. Става въпрос за факти, които четем от книги и учебници. Когато човек не присъства на нещо, няма как да го усети и да го почувства истински. Никой не може да обвинява съвременното поколение, че комунистическият режим му е чужд. Ние живеем в различна информационна среда, което за пръв път се случва в човешката история. Възможностите за достъп до информация са абсолютно безпрецедентни. Подозирам, че водят и до биологични промени в мозъка на хората. Човекът, ако не друго, е изключително адаптивно същество. Не знам дали това е за добро, или за лошо, но по-младото поколение е съвсем различно от това, към което аз например принадлежа. Не го казвам с лошо към младите хора, но съжалявам, че ние не сме имали дори малка част от този достъп до информация, с която днес те разполагат. От друга страна, тя може да е и фалшива. За жалост, хората се отнасят безкритично към този феномен. Сблъскваме се със страхотни предизвикателства, но си мисля, че ще успеем да се справим с подобни явления. България трябва да остане над всички нас и над всичко. Само така ще запазим всичко, което нашите прадеди са оставили.
- Бившият секретар на МВР Светлозар Лазаров, който сега е национален координатор в „Атака“ заяви, че БСП вече не е полезна формация за Русия. Къса ли се връзката между „столетницата“ и Кремъл?
- Когато говорим за БСП(БКП), трябва да различаваме минимум две неща. Едното е оредяващият членски състав на БСП, както и носталгично настроените към комунизма хора, които са около 400 хил. души. Вторият фактор е ръководството на „столетницата“. Докато има носталгично настроен електорат, БСП ще води политика, която поне на повърхоността ще бъде проруска. Действайки прагматично, ръководството на социалистите може да се отдалечи от подобна свързаност. От друга страна – Кремъл не може да разчита кой знае колко много у нас, освен на партии като БСП и „Атака“. Формацията на Волен Сидеров е по-малък политически субект. Русия винаги е била нещо като „бамбашка“, никога не е била част от Западна Европа. Тя винаги е била разкъсана между азиатски и европейски настроения. Тази огромна държава има друг вид на възпитание към мисленето на хората си. То е дълбоко геополитическо. Руснаците не са тези граждани на света, които са западняците. Елитът на Русия се е изнесъл доста на Запад. Ние само можем да предполагаме, дали го е направил в културно-интелектуално отношение. За финансовите облаги можем да сме сигурни, че част от руснаците се възпозваха от Западния свят, тъй като могат да пострадат заради финансовите санкции. От друга страна, не трябва да се прекалява с подобни санкции. В момента липсват колоси като Рейгън, Тачър и Хелмут Кол. Те бяха хора, които в критичния момент за света успяха да намерят правилните решения. Сегашното поколение на световните лидери е класа под тях.
- От БСП и ДПС подготвят вот на недоверие към правителството. Какво цели с подбни действия Корнелия Нинова?
- Корнелия Нинова търси външни решения на своите вътрешни проблеми. Тя гледа към фронтове, с които да срути държавата. Тогава пред избирателите остава дилемата – или ние, или те. Нинова олицетворява партията си и при подобно развитие, тя трябва да застане зад лидера си. Вотът, разбира се, ще бъде неуспешен. С такива ходове обаче могат да се постигнат и полезни дискусии. Аз съм чувал подобни дебати. Вотовете на недоверие в България по принцип са неуспешни. Спомням си само за вота на доверие, който инициира самият Филип Димитров, след който падна от власт. Там ставаше може би въпрос на недооценена ситуация. Ако днес правителството падне, това не означава, че трябва да се свикат веднага нови избори. Има парламентарна въртележка, след която да се излъчи нов кабинет. Доколкото познавам характера на Бойко Борисов, ако се стигне до приемането на вот на недоверие, премиерът няма да се занимава с нови кабинети, а ще отиде директно на избори. Надявам се, че опозицията няма да губи парламентарно време, а ще каже косурите на управляващите.
- Какви резултати очаквате от проверката на приватизационните сделки, която се очаква?
- В момента се отприщва една лавина, която може да доведе до тежки последствия. Предупредих опозицията, която днес продължава да реже клона, докато седи от външната му страна. При подобна ситуация, изходът често е падане в реката при крокодилите. Тук добри и чисти няма. В криминалната приватизация са замесени всички, които са били близки до властта по време на прехода. От 1992 г. насам няма чисти досега. Едните ще извадят данни за една приватизационна сделка, другите – за различна. Криминалната приватизация се прави, като не се допускат други участници. Т.е., допускате до търга за дадено предприятие крадливите, а не давате шанс да участват останалите хора, които имат средства и по-добри оферти. Дори днес не може да се докажат кражбите при приватизациите. Много инвеститори, включително и чуждестранни, са принуждавани силово да не участват в конкурсите. Ако кажете на външен приватизатор, че може да му се случи случка, той предпочита да не се замесва в страната ни. По този формален начин бяха допускани най-слабите приватизатори. Те нанасяха най-голямата щета на българската икономика.
- Голяма част от предприятията бяха в окаяно състояние след 1989 г. Това предпоставка ли е за ниската им цена?
- Факт е, че много от придприятията ни бяха пълен социалистически боклук. Те вървяха само в социалистическия лагер чрез Съвета за икономическа взаимопомощ. Можехме само да си менкаме продукти в държавите от блока. Никой от Запада не ги искаше. Имаше и добри предприятия, които бяха разграбени. Не мисля, че вече можем да накажем ефективно виновниците.
- Стефан Данаилов бе един от малкото, които се сетиха за годишнината от спечелването на изборите на Румен Радев. Изолира ли се държавният глава от политическия живот в страната?
- Постъпката на Стефан Данаилов е чисто човешки жест. Румен Радев имаше и много слаби изпълнения, но в дадени ситуации успяваше да се държи на ниво. Нека да му дадем още време, за да се научи как се прави политика.
- С какво не можа да се справи държавният глава за този срок?
- Приемам, че Румен Радев продължава да се учи и ще намалеят гафовете в президентството. Българската президентска институция по начало има висок рейтинг, който предполага, че трудно може да се олее. Българският президент, дори и нищо да не прави, ще бъде успешен, което не трябва да се случва, разбира се. Оптимист съм за нашата държава, защото аз, децата ми и имотите са ми тук. Нямам друг шанс, освен да остана в страната си и да правя каквото мога, за да помагам. България е прекрасно място за живеене. Дано и повече българи в чужбина да го разберат. През последните две години, който е отишъл в Париж, се връща. Не ми се живее в нестабилни общества, където се стрелят безразборно и има тероризъм.
- Как ще коментирате поведението на митрополит Николай и на руския посланик Анатолий Макаров, които размахаха пръст за надписите на паметника на Альоша в Пловдив?
- Има хора, които се занимават със съветски паметници. Много е интересен фактът, че никой не се занимава с руските, които са посветени на Руско-Турската война. Това означава, че българският народ много точно осъзнава кога е имало Освобождение, и кога е имало поробване. Въпросът за съветските военни паметници трябва да бъде разрешен на национално ниво. През 1993 г. има решение на Софийския общински съвет за премахване на паметника на Съветската армия. Това решение не е спазено в продължение на 25 г. Ако не могат да го изпълнят, да го отменят. За България 9-и септември е заробваща дата, в която страната ни се хвърля в заробващ режим. Съветската армия е част от съпротивата срещу фашистка Германия. Тук също стигаме до деликатен въпрос. От друга страна – Съветската армия не дава жертви сред редиците си у нас. Те умират, след като изпиват спирта на животните от Музея по естествена история. Там има животни, поставени във формалин. Пияни войници се убиха с камион в една урва. Освен това, описани са случаи, в които пиян съветски войник се опитва да изнасили селянка. Идва патрулът и го застрелва, защото по онова време не се е мислело много за обяснения от страна на виновния. Смятам, че съветските паметници не трябва да ги има в България. В Австрия и в Берлин нека да съществуват, но у нас няма смисъл, тъй като Червената армия не е давала жертви. В парламента също трябва да се проведе дискусия. Не е хубаво да се рисуват паметници. В САЩ направиха голяма глупост, като започнаха да бутат монументите от Гражданската война в южните щати. Целият свят днес се тресе от дивотии. На Запад например цензурират Марк Твен и махат думата негър в „Том Сойер“, а я заместват с „роб“. Това по-човешки ли звучи?
- Опитва ли се Русия да наложи робство в Сърбия, Македония и Каталуния?
- Става въпрос за процеси, които показват, че Западът не е този рай, за който си мислим. Става въпрос за двойните стандарти в Косово, Крим, Каталуния и т.н. Международното право се управлява от два противоположни принципа. Първият е правото на самоопределение на народите, а другият е неприкосновеността на държавните граници. Или единият е правилен, или вторият, а останалото е политическа шизофрения. В същото време никой не санкционира Турция, която направи част от Кипър своя територия. Бяха избити стотици гърци. Беше бомбардирана Сърбия и Черна гора, но тогава не се намеси ООН. За Крим, за Черна гора и за Сърбия отново не се намесва международната общност, но за Шотландия, която иска да прави референдум и да се разграничи от Брекзит – може. Докато се ръководим от двойни стандарти, нещата няма да вървят добре. Хората не са толкова прости, за колкото ги мислят. Трябва да има морал на едно минимално ниво. Щом има идиотски международни закони, ще се случват подобни неща. Силата обаче се разпадна и САЩ вече не е едноличен световен лидер. Днес не могат да спечелят и една война.
- Какво ще се случи с проекта на Слави Трифонов, който търси свои поддръжници?
- Ако този проект не е извън закона, нямам нищо против. Всичко, което е по конституция, не пречи. Както се казва: да им пожелаем успех на тези хора. Дали той ще бъде постигнат, зависи само от електората, който ще събере.