Интервю на Стойко Стоянов
- Г- Инджев, изчезнахте последните седмици от медиите, има ли конкретна причина за това отдръпване?
- Имаше и дръпване на ушите от властелина на медиите Бойко Борисов, който ме заклейми поименно на заседание на правителството на 16 юни, заявявайки без да си признае причината за гнева, че Иво Инджев не може да бъде „лидер на демократичните журналисти“.
- Как стана така, че от ухажван лично от Бойко Борисов журналист станахте обект на атака?
- Ухажван лично...?! Обади ми се по телефона на 28 март да ми съобщи, че съм първият, на когото съобщава за спирането на проекта АЕЦ „Белене“ и на въпроса ми защо го прави беше откровен да си признае: „ за да не ми ядеш повече кокалите“. Това не е ухажване, а подмазване, което не даде очаквания от него резултат.
- Имахте ли оферта от сегашната власт?
- След като напуснах Би Ти Ви през октомври 2006 г. Бойко Борисов ми се обади. Знаел, че го мразя ( щом не го хваля!), но вратите на неговата партия били отворени за мен. Предпочетох да ги подмина.
- От Европа и САЩ ни атакуват за влошената медийна среда, какво реално се случва с родната журналистика 22 г. след падането на комунизма?
- Руският историк Карамзин, на въпрос какво става в Русия, отвърнал на руски емигранти в Париж (бегълци от мракобесието в родината си): „крадат“.
По аналогия с тази случка от 19-ти век, мога да кажа в отговор на въпроса какво се случва в българската журналистика днес: „пропада“.
- Имате ли усещане, че медиите се използват като бухалки и възвръщат усещането за мутрите от началото на прехода?
- Медийният дуел с бухалки е „изтънчен“ български принос във фехтовката с шпаги(н) в посткомуническия свят на ляво десничарство, заразено с дясно левичарство.
- Наясно ли е обществото, че 95% от новините и “истините” минават през призмата на корпоративните интереси на собствениците на радия, телевизии, вестници?
- Не мога да отговоря от името на обществото, което го няма. Има нещо като народ, примирен и уморен от бягането на прекалено кратката историческа дистанция от някакви си 22 години, през които се очаква от него да настигне маратонците с вековен опит в тази дисциплина.
- Подозирате, че ГЕРБ стои зад медийния октопод, какви са аргументите ви?
- Публично, демонстративно, неопровержимо известни са. Вицепремиерът Цветанов дори беше мобилизиран да играе конферансие миналия декември при награждаването на банкера Цветан Василев за „икономист на годината“. Октоподът не се крие, но и никой не смее да го предизвика на дуел ( виж по-горе за дуела).
- Кои са темите табу в днешната журналистика, каква опасност крият?
- Не ми се конкретизира, защото съм написал десетки, ако не и стотици статии по конкретни поводи за предизвиканата от лисугерите на властта ( политическа, административна, корпоративна) кокоша медийна слепота.
- Ще остане ли интеренет последната крепост на независимата журналистика, след като констатирате, че критичността на сайтовете и блогове се спихва?
- Вярвам, че свободата на словото може да бъда напълно задушена само в концлагер. Не вярвам, че интернет ще бъде последната медийна барака в него, която ще бъде овладяна от комисарите, препасани с гербери.
- Направихте интересна формулировка, че се глобализираме чрез герберизиране. Каква е технологията на този процес?
- Брутално лицемерна. Представят ни се за десни, но популизмът им все повече заприличва на венецуелския латиносоциализъм и на иранския фундаментализъм- общото между всички тях с ГЕРБ е във флиртуването с бедните по въпроса за цените на храните, което в крайна сметка прави все по-гладни икономиките на заразените с популизъм страни от поне три континента.
- Има ли опасност догодина на вота да избираме между две леви партии?
- Има толкова опасности, най-голямата от които е да не доживеем да видим автентична демокрация тук...Нека не скърбим предварително и да пием по една напитка, преди прогнозираното поскъпване на (и) на алкохола още в рамките на това опианено от чувството за безгрешност управление.
- Имат ли ресурс гражданските движения да се превърнат в алтернатива на ГЕРБ и БСП догодина?
- Имат. Обаче не знам, дали го знаят. И дали могат да го мобилизират.
- Властта реши, че маха прищявката на Людмила, пред НДК, а защо отлагат все да махнат прищявката на Сталин в Борисовата градина?
- Защото сме бивша съветска колония, в която и днес никой не съобщава този факт. А на окупацията казваме „освобождение“.