- Г-н Софрониев, какво се случва в държавата?
- В държавата се случва всичко онова, което може да се случи в предизборна година. Това за българина е мътно, тъжно и досадно. Когато пуснеш телевизора или се разхождаш по улиците, те напада политика. Всичко друго е замряло и има само кандърдисване за един глас. Другото, което се случва, малко предателски може да прозвучи, е емиграцията, към която се ориентират не само младите хора, а и ние, от третата възраст. С увеличаването на цените, със скока на тока, на храните, като че ли искат да ни изгонят и нас, пенсионерите. Все повече започва да става актуална мисълта на Станислав Стратиев, че България е страна за посещение, а не за живеене. Навлизаме в една година, в която ще имаме повече поводи за песимизъм, а не за оптимизъм. Чуваме обещания от най-високо ниво, че няма да сме най-бедните догодина. Добре, това утеха ли е, че ще сме на предпоследно място в Европа по доходи? Това не е ли радостта на идиота, който се утешава, че има и по-зле от него? Само увеличение, увеличение и увеличение. Като дойде отоплителният сезон, става страшно. Не се знае дали хората ще могат да си ползват апартаментите. А най-страшното е, че хора като шефът на ДКЕВР ти казва с усмивка, че ти скапва живота. С лицемерно поведение е направил увеличението на парното не със 100%, а с 13%
- Има ли алтернатива на това управление?
- ГЕРБ създава впечатление, че се старае. Но ние сме виждали в едно по-старо време подобна ситуация, в която едни обикновени чиновници станаха абсолютни професионалисти в това. Да се правят, че са вечно заети, а не изкарваха пари за една кифла с мармалад. Имаха вечно натъжен вид, вечно смазан от работа и имаше чувството, че 24 часа е работил и не е спал. Страхувам се да не стане пак така, както свикнахме – този ни управлява, но го провалят хората около него. Управляващите не са се издънили, стараят се. Постигнатото обаче удовлетворява 6-7% от хората. Перспективата не е розова. Когато този процент падне до 1-2, удряме кепенците на държавата. 100-годишната БСП не може да е алтернатива със своето постоянно „ще”. Там се занимават с глупости. Дали е метафора сравнението на Кутев на партията със СПИН. Столетницата страшно се радва, че не намалява, но и не расте. Това ли е най-важното? Навремето беше много обидно да те нарекат партиец, защото се знаеше, че това означава, че си откраднал. За съжаление от политиката продължава да се краде най-много. Далаверата е нож с две остриета. Можеш да успееш, може и да те хванат. Убедиха ни, че има калинки и много случайни хора. Ако те бъдат премахнати, ще бъде направена огромна крачка.
- Обрекоха ли на гибелна смърт хората, които разбиха Синята коалиция?
- На мен ми е жал, защото това беше една коалиция, която най-добре умееше да работи срещу себе си. Синята идея беше вкарана във формация, която измършавя. Онази синя идея отпреди 20 години беше съсипана. Тук най-лесно е да кажеш, че е виновен Иван Костов. Но като човек, който се е развеждал, мога да ви кажа, че никога не е виновен само единият съпруг. Не може да бъде виновен само единият. И двата лагера носят вина – и СДС, и ДСБ. За най-голямо учудване на много хора, Иван Костов има по-голям шанс самостоятелно да влезе в парламента и да мине бариерата.
- Каква е ролята на медиите?
- Медиите все повече и повече ще се наложи да слушкат властта. По неведоми пътища много лесно може на един вестник или телевизия властта да врътне кранчето. Чухме за вилите за Огнян Донев и на Любомир Павлов през май. Всяко чудо за три дни. Затваряме страници… Затворихме страницата за комунизма, на Кремиковци, на Ковачки и т.н.
- Говорим на 9-ти септември, часове след последното интервю на Тодор Живков. Трябваше ли по този показен начин Кеворкян да реживковизира ефира?
- Кеворк постъпи много хитро, че си пусна архивите. Но пускането на Живков в този ден не е еднозначно. Това е притеснително. Медиите правят реживковизация, но плахо. Още има живи хора, които бяха добре по онова време. Има и елементарни хора, които си помнят яйцата по 8 ст. и евтиния хляб, казват си простодушно „е, добре си живеехме, лесно беше”. Чакахме 8 години за Москвич, на опашки за телевизор Радуга, 80 кила тежеше, но ставаше със записване пред ЦУМ. Ако повече хора си искат старото време, ще си живеем все така. Кутев е премислил какво ще каже, не е глупав. Партията им не е същата. БСП разчита на СПИН, да легнеш със съученичка, защото освен по полов път и наследствено не можеш да привлечеш млад човек там.
- Започва сезонът на шоу-програмите в национален ефир. Какво очаквате да видите като сценарист на предавания?
- Не очаквам нищо ново. Всичко е в застой. Остава Слави. Този човек обаче не трябва да спира шоуто си, а да си почине 1-2 години. Всичко това, което е съпътстващо в предаването, го убиват. Например Кобилкина! Хората, които все още могат да правят секс, е последното нещо, от което ще се заинтересуват – на Кобилкина простотиите. Слави трябва да си почине, защото сценаристите му залагат на дебелашките лакърдии. „Пълна лудница” тръгна в една много грешна посока. Започна да прави трудно разбираеми скечове. Като че ли най-доброто засега са „Комиците”. Трудно ще им бъде обаче на актьорите да не се изчерпат без промяна в сценарния екип, колкото и да се стараят момчетата Лафазанов, Гърбов, Нейков и т.н. Най-безпомощно е „Шоуто на канала” в държавната телевизия БНТ1. Там, имам чувството, разчитат само на бюста на водещата Ани Михайлова. Този бюст вече го познават хората, виждали са го. Тончо Токмакчиев, добър актьор, се провали покрай това шоу с глупостите, които изрича. Но пак ви казвам, бюстът на Ани Михайлова е преекспониран. Шоуто сигурно ще падне от екран, защото от 2000 души в телевизията все някой ще се намери и ще даде идея за нещо ново. Анкова ще каже „хайде, поиграхте си на шоу”, и ще го свали, искрено се надявам да се появява 2-3 предавания с нова визия… Липсва ми и шоуто в радиото. Липсват хумористичните радиопредавания.
- Все още ли всичко ви е наред?
- Мисля да направя пародия на собственото си стихотворение - „казано честно всичко ми е наред, хапваш горчица, представяш си мед”. Изпиваш горчивата чаша на живота, но ти казват да стискаш постоянно като при Втората световна война. Само че германците стискат зъби 5 години, след което започват да произвеждат мерцедеси. Много търся оптимисти, но трудно се издирват. Само който оживее до другата година, ще разбере как ще се живее. Мисля си, дали хората от третата възраст ще могат да видят последното пламъче в живота си.