Анастасия Мозер: БСП иска да ликвидира Костов, за да запази икономическите си лостове

Куневани учи на лоялност и сплотеност, а тя самата предаде партията, която я вкара в политиката. Все още икономическите лостове са в ръцете на червените, въпреки управлението на ГЕРБ, категорична е бившата председателка на БЗНС и дъщеря на изгонения от комунистите земеделски лидер Г. М. Димитров

Интервю на Васил Василев

-Г-жо Мозер, като човек, който вече не се занимава активно с политика, какви грешки допускат управляващите и опозицията?

- Когато човек не е в политика вижда всичко по различен начин. За жалост при това правителство проблемите са същите и продължават да стават все по-сериозни. В предизборно време всеки се опитва да вдига нови лозунги и идеи, но в политиката, както и в живота, няма нищо ново. В същото време вместо да се консолидираме и да създадем стабилно общество, се делим и разцепваме заради конюнктурата, която е като камък на шия: юрваме се все към някой нов месия, който може би ще спечели достатъчно гласове на изборите и ще ни направи депутати или министри. Но за мен хора, които не са лоялни, и след изборите не стават лоялни. Аз съм го изпитала и на собствения си гръб. Пример за това е г-жа Меглена Кунева, която постъпи изключително некоректно със своите колеги от НДСВ и раздели партията, но в същото време говори как трябва да се обединяваме около каузи. 

-Можеше ли тя да стане нов лидер на НДСВ или марката щеше да й попречи?

-Аз не мисля, че това щеше да бъде кой знае какъв проблем за нея, ако беше станала кандидат за президент от НДСВ или дори лидер на партията в определен момент, защото и днес всички свързват иметой с нея и знаят, че тя започна кариерата си оттам. Хората около нея са същи лица, които бяха в управлението на страната два мандата. За нея по-страшно е дали ще бъдат извадени още факти и компромати до края на годината. Затова тя е избрала стратегия да не се показва и да не привлича особено често вниманието на медиите, както един Бойко Борисов, защото знае, че всяко едно напомняне предизвиква нови атаки срещу нея.

- Кой провали 23-годишния преход?

- Няма конкретно лице. Провалиха го тези, които навремето окрадоха българската икономика, които изпразниха банките и държавата, изнесоха всичко и след това започнаха да го внасят. Те нямаха свои пари да правят бизнес нито от фабриките на родителите си, нито спестявания от детството – парите им са крадени от българския народ. Но ако поне се инвестират отново в българската икономика, хората ще имат някаква работа, ще имат хляб на масата. Уви, тъжно е, че обикновеният българин живее толкова скромно, защото България не е бедна държава, но е станала такава заради тези, които я грабеха преди повече от две десетилетия, а сега продължават да го правят децата им. Пак ще кажа, че липсата на гражданско общество им осигурява този комфорт. Защото демокрацията трябва непрекъснато да се отстоява и защитава от посегателствата срещу нея. В никоя държава придобивките не са дадени току-така – хората са настоявали, борили са се, били са се, отвоювали са си ги. Управляващите и корупцията винаги имат повече полза от богатите, затова и ги насърчават. Такае и в земеделието, където за големите арендатори се полагат по-големи грижи, отколкото
за дребния и средния собственик.

-Какво се случва в десницата? Ще успее ли Емил Кабаиванов да вдигне на крака СДС?

-Изборите в СДС и изборът на нов лидер бяха неуместни, имайки предвид задаващите се избори. Това беше една голяма грешка, както и разцепването на Синята коалиция. Пропагандата срещу Иван Костов беше организирана от БСП. Той има много труден характер, но е голям политик и държавник. Доказа го през годините. Той беше несправедливо нападан. Хората не могат да ми отговорят защо мразят Костов, когато ги питам, нямат нито един аргумент. Някои казват, защото имал пари. Много хора забогатяха. Да не би БСП да е бедна партия или пък ГЕРБ? Иван Костов не е от онези хора, както Бойко Борисов, които ще тръгнат да отвръщат на злото със зло. От него няма да чуете езика на популизма, а езика на здравия разум и анализаторския ум. Той си замълча дори след онази грозна реклама преди изборите, в която се размахваше някаква секира. И дори тогава БСП не отправяше толкова тежки атаки срещу ГЕРБ, а срещу Иван Костов, защото ги е страх да не се върне във властта под някаква форма.

-От какво конкретно се страхуват Станишев и хората му?

-Страховете от Костов в червено са се превърнали в кошмар. Страхуват се, защото едно участие в управлението на десните ще провали разграбването на страната и прегръдката на БСП, ГЕРБ, ДПС и останалите в общините, където няма никакъв контрол. БСП ще загуби милиони от всичко това. Всички важни икономически лостове все още са в техните ръце. Те още грабят. А в същото време плюят по Костов. Техният Първанов ходеше по митингите да се обявява против НАТО, а после станаха големите привърженици на евроатлантическата идея. Грешката на Костов беше единствено, че не правеше като Бойко Борисов - нямаше отчетност какво прави и какво предстои да направи. Иван не се възползва до край от факта, че е премиер. Не умееше да обяснява на хората защо предприема конкретна реформа, например, защо сменя министри накуп и какви са бъдещите му планове. Това очевидно създаде впечатление, че има нещо скрито, нещо задкулисно. От това веднага по най-циничен начин се възползва изродилата се в БСП партия на комунистите.

-Успяхте ли да намерите сили и да простите на комунистите, които прогониха баща ви Георги М. Димитров?

-Подобен удар не може да бъде простен и винаги ще го помня освен като загуба за земеделците и за България, и като своя лична трагедия. С времето болката, разбира се, преминава, но раната в сърцето остава. Жалко е да не си спомняме за него. Малко са хората като баща ми, които са давали всичко за родината. Той бе непоправим оптимист и бе убеден, че България ще бъде свободна и ще намери мястото си в ЕС. Оказа се прав, че това би се случило едва когато се отървем от лапите на комунизма. За жалост и днес са ни стиснали за гърлото, но опасната им прегръдка постепенно става все по-слаба и по-слаба. Може би съм взела от оптимизма на баща си и все още мисля, че, макар и бавно, всичко ще си дойде на мястото.