„Атлантическият съвет“ представи доклад, в който се разглеждат пет възможни сценария за бъдещето на Русия
Кейси Мишел , The Voice of America
Започвайки пълномащабното нахлуване в Украйна, Кремъл хвърли предизвикателство на целия международен ред. Променяйки създалата се в последните години представа за Русия, тази война предизвика спорове в света както за бъдещето на Украйна, така и за перспективите на НАТО и западните институции. Случващото се изисква ново разбиране на запазващата се заплаха, идваща от реваншисткия Кремъл.
Стана ясно, че за да се реагира правилно на продължаващата агресия на Москва, е важно не само да се анализират сегашните действия на Русия, но и да се направи опит да бъде прогнозирана траекторията на бъдещите промени във вътрешната и външната и политика.
Ще продължи ли Русия своята експанзия и антизападния си курс?
Най-вероятен вариант за развитието на Русия в краткосрочна перспектива е запазването на Путинския режим.
Вторият сценарий е „свалянето на режим с последващо установяване на националистическа диктатура“.
„Ако отдалечим малко времевия хоризонт, е лесно да си представим нещо като своеобразно повторение на квази-бунта на Евгений Пригожин, доколкото всички предпоставки за това продължават да налице: разочарование на националистите заради неуспешното нахлуване на Путин, продължаващото унищожение на жива сила и техника на фона на растящото имуществено неравенство, което обикновено в света води до появата на популисти и революционери“.
Третият сценарий също предполага вариант „сваляне или падане на режима“, но в такъв случай страната ще премине към по-технократско управление, което няма да бъде демократично, но ще признае провала на политиката в Украйна и ще обещае да върне предвоенното статус куо, ако Западът отмени своите санкции и политика за ограничаване на цените.
Именно от този сценарии се опасяваме най-много, доколкото в крайна сметка ние отново ще си имаме работа със западни политици, убедени, че Русия най-накрая, уж, се е променила. При това, тези западни лидери отново ще игнорират уроците, които трябваше да научим през последните десетилетия.
Четвъртият сценарии е най-малко вероятен в краткосрочна и средносрочна перспектива – преход на Русия към демокрация.
Анализаторите изказват предпазлива надежда, че „историята показва, че неуспехите принуждават режимите и политиците да се отказват от бляновете си за империя и, в крайна сметка, се случват демократични реформи“.
Петият и последен сценарии е „обратната страна на демократичния преход – гражданска война и разпад на държавата“.
Сега е невъзможно да се каже, какво може да доведе до такова развитие. Възможно е това да бъде смъртта на Рамзан Кадиров в Чечня и начало на трета чеченска война. Възможно е това да бъдат протести в Татарстан и Република Саха.
В хода на подготовката на доклада анализаторите осъзнали, докато се запознавали с архивите от Студената война „колко
зашеметяващо слепи са били във Вашингтон
в навечерието на разпада на СССР в края на 80-те и началото на 90-те.
Никой не е виновен за това, доколкото много неща е било практически невъзможно да се предскажат: нито авторитаризма, нито Украйна, както и много други събития.
Днес е важно друго: настъпва преломен момент, повратна точка за всичко, което ще се случи в бъдеще, за което ние можем за пръв път от много дълго време да се подготвим.
Има ли риск да бъдат приети фалшиви промени в Русия за истински?
„Преди да се планират отношения с бъдеща Русия трябва да се направи щателен анализ на случилото се“, смята Евгения Албац, бившият главен редактор на списание The New Times, научен сътрудник от Walter Shorenstein Media & Democracy Fellow, Harvard University.
„Неразбирането на институционалната структура на Съветския съюз доведе до грешките от 90-те години и се страхувам, че можем да попаднем в същия капан, ако започнем да говорим за бъдеще, без да анализираме миналото и настоящето“, подчертава тя.
„Автократичните правителства на Русия не са се променяли векове, при отсъствието на граждански свободи. В продължение на цялата руска история е имало цикли, когато всичко е разрушавано, случвали са се въстания, всичко се е променяло за известно време, но след това системата винаги се е връщала обратно. Във времето на късния Горбачов и ранния Елцин имаше разцвет на плурализма, започна разпад на авторитарната система и след това всичко се върна“, коментира Анджела Стент, политолог от Института „Брукингс“.
„За да бъде разбрана правилно ситуацията не трябва да отричаме разликите между Съветския съюз и путинска Русия“, смята бившият посланик на САЩ в Украйна и Узбекистан Джон Хербст, старши директор на Евразийския съвет на „Атлантическия съвет“.
„Путин е своеобразен „мъничък“ Сталин. Но Русия сега не е толкова опасна за света, най-малкото от гледна точка на потенциала на Съветския съюз.
Истината е, че определени форми на руската политическа култура, чиито традиции се коренят в далечните векове, са сформирали и съветската власт, и властта на Путин: непрозрачност на вземането на решения, относително малък брой лица, които вземат глобалните решения, използване на пропаганда и репресии за постигане на целите на режима и удържането на тези, които са извън властта.
Да си припомним, как Западът изпадна в еуфория в средата на 90-те и съвсем погрешно възприемаше Русия. Залагаше се на това, че Русия, както и всички останали страни, възникнали на развалините на СССР, са били жертви на комунизма и че тя също ще стане добър партньор. Тогава бяха предприети много енергични усилия за реализацията на тази визия.
Но ситуацията в Кремъл може да бъде много измамна. Когато Путин дойде на власт, изглеждаше, че той иска да подобри отношенията със Запада. В онзи момент всички бяхме открити за това, да видим в него младия, здрав лидер на Русия, който наистина би могъл да я модернизира и придвижи напред. Оказа се, че сме бъркали“, казва Стент.
Как САЩ и съюзниците трябва да се подготвят за непредвидени обстоятелства при наличието на признаци за промени в Русия?
„Мисля, че грешката, която направихме през 1991 година беше в това, че решихме така: комунизмът вече го няма, а руснаците искат свобода и демокрация. Ние мислехме, че всичко ще се промени към добро и то много бързо. А те са искали нещо съвършено различно.
Но дори и сега е много трудно да се разбере какво се случва в Русия и как функционира руската система.
Но ако възприемаме историята като учител за бъдещето, можем просто да кажем: отвратителното управление, което характеризираше Русия в продължение на векове е това, което трябва да очакваме и в бъдеще, включително и външно политическия компонент“, прогнозира Джон Хербст, напомняйки думите на руския историк Василий Ключевски за връзката между вътрешния авторитаризъм на Русия и нейната външна агресия.
„Въпреки това не бива да подценяваме потенциала за промени в Русия. Ключов критерий ще бъде това как едни бъдещи ръководители ще се отнасят към своите хора, към руснаците. Съгласна съм с прогнозите, че едно правителство на „технократи“ няма да освободи политическите затворници и вероятно те въпреки всичко ще бъдат националисти. Предполагам, че дори те биха изтеглили войските от окупираните територии. Но трябва да сме много внимателни, защото Западът не бива да допусне да бъде отново излъган.
И не трябва да се бърза да се свалят санкциите, най-малкото докато не стане ясно дали това правителство ще се движи в правилното направление. Ние трябва не само да разбираме какво ни е нужно, за да определим рамките на съвместното съществуване, но и как те виждат света“, твърди Стент
Ще нанесе ли едно поражение в Украйна решаващ удар върху имперските инстинкти на Русия?
„Това е ключовият фактор в настоящия момент. Изходът от тази война и в крайна сметка, изходът на този режим в Русия, в голяма степен зависи от помощта от САЩ за Украйна. На украинците не им стигат снарядите и минаха вече две години през които те слушат обещания за F16. Вероятно съществува идеята да бъде обезкръвена руската икономика, руската армия, но украинците плащат с животите си за това. За съжаление, мисля, че това е много опасна игра. Путин блъфираше и извънредно успешно, в европейските медии сякаш се поддадоха на този блъф, че той побеждава, че Украйна е неспособна да победи в тази война.
За тези от нас, които наблюдават руската политика както отвън, така и отвътре, е напълно ясно, че путинската икономика е в предсмъртно състояние, макар, че той успя да постави на военни релси много заводи, за да произвеждат необходимото оръжие. Но на путинските войници вече доставят винтовки, изработени през 1946 година. Така че едно прекъсване на войната е точно в интересите на Москва“, предупреждава Евгения Албац.
Превод: Faktor.bg