От една седмица на книжния пазар вече е новата книга на историка д-р Стефан Иванов „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989)." Излизането й предизвика огромен интерес, но породи и много критики от носталгично настроени към времената на комунистически режим хора. Разговаряме с автора, за да хвърлим малко повече яснота върху това значимо изследване на напълно непозната част от нашето близко минало.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Иванов, какво предизвика интереса ви точно към тази тема? Не е ли тя доста трудоемка понеже не си спомням досега да е имало исторически изследвания в областта на криминалната престъпност?
-
- Това е вярно, в полето на историческата наука за престъпността в България липсва значимо систематично изследване, което не само да покаже конкретните данни, но и да разкрие причинно-следствената връзка с процесите, които текат на държавно ниво. За съжаление подобни разработки няма практически за нито един етап от новата и най-новата история на страната ни – нито за периода от освобождението от османско владичество до преврата от 9 септември 1944, нито за НРБ, нито за периода на т.нар. „посткомунистически преход“. Все отнякъде трябваше да се започне и аз като специалист в областта на най-новата история избрах периода на социалистическа България.
- Какво показват данните, които представяте в новата си книга?
- В рамките на предприетия от мен подход книгата съдържа три глави – първата е данни за четирите подробно изследвани от мен вида престъпления – убийства, изнасилвания, грабежи и кражби на обществено и лично имущество. Данни за всяка година поотделно, за всеки вид престъпления. Работата по събирането им беше най-трудна, защото изисква задълбочена и систематична работа с хиляди съвсем нови архивни документи основно от архивните фондове на МВР и т.нар. Комисия по досиетата. Над 90% от тях се публикуват за първи път. Втората глава е анализ на изнесените вече нива на престъпност съобразно различни характеристики – възрастови, регионални, етнически, полови, социални. И в третата глава, която е най-обемиста, разглеждам работата на отделните звена, ангажирани с процеса на превенция и разкриване на престъпленията – МВР, Прокуратура, места за изтърпяване на наказанията, а също така и мотивацията за извършване на престъпления и международните контакти на криминалистите с цел обмен на информация и облекчаване на работата „на терен“.
- Каква е била реалната картина, която разкривате?
- Реалността се оказва доста по-различна от това, което голямата част от хората са очаквали. Онази част от тях, които се живели някаква част от съзнателния си живот в изследвания от мен период твърдят убедено, че „тогава се живееше по-спокойно и нямаше много тежки престъпления“. Това, ако се съди от напълно дистанцираните откъм пристрастност данни в МВР за официално регистрираните криминални престъпления, въобще не кореспондира с действителността. Голям брой умишлени убийства, масови изнасилвачи, серийни и масови убийци, невероятен брой кражби („краде се навсякъде и всичко, доколкото то е от полза на крадеца. Няма нито една незасегната от това област“ – казват отговорни фактори от периода в своите официални доклади, разбира се с гриф „Строго секретно!“), лавинообразно растящи грабежи (от единични бройки в началото на режима до около 500 в края на 80-те години).
- Едва ли носталгиците по социализма ще бъдат щастливи да чуят това. Бих се учудил ако срещу вас не са започнали атаки заради това, което показвате, защото Вие наистина нанасяте сериозен удар върху един от най-устойчивите митове на комунизма в България.
- Историците сме затова – на базата на автентични документи, наричани от нас исторически извори, да показваме картината такава, каквато е , по всички правила на нашата наука. Масивно подплатените изводи от моята книга нямат за цел да променят заблудите или спомените на когото и да било. Те са насочени единствено към отваряне на тежко залостената врата към една област от нашето минало, с която доскоро не се занимаваше никой. След тази книга се отваря поле за безброй много изследвания на базата на данните, които тя разкрива. Например сравнителен анализ между този тип престъпност на Царство България и НРБ. Или между периода на социалистическа България и последвалия преход. Възможно е да се разработят в детайли и различните видове престъпления. И не на последно място – темата е общо поле на историята с няколко други науки – психология, социология, наказателно право, криминалистика и т.н. Не изключвам подробно развитие на разгледаните от мен явления и процеси от водещата гледна точка на някой от тези науки, с нейния научен инструментариум. Това би било изключително интересно и обогатяващо развитие. Що се касае до атаките срещу мен, те не ме притесняват, защото аз съм чист пред личната и професионалната си съвест – показах картината такава, каквато е според данните на самите органи на социалистическа България. Който иска да представя митове и фалшиви усещания – да се притеснява той.
- Кога е официалната премиера на книгата?
- На 26.03.2024 г., вторник, от 18.00 ч. в Дома на архитекта в София, ул. „Кракра“ 11. Всеки е добре дошъл –вход свободен. Като гледам обаче големия интерес, най-вероятно ще се наложи да направим и серия от представяния в редица други градове на България.