Със смъртта на Пригожин, беше „запушена“ битката в елитите
Днес страната на Путин е даже по-зле отколкото в късносъветския период, казва известният журналист и политолог
Интервю на Сергей Медведев Радио „Свобода“
- Искам да започна разговора с Вас с провокационното твърдение: ако съдим по резултатите на 2023 година, Путин пак изигра всички. Така ли е?
- Това е пропагандно клише, част от кремълското зомбиране. Изигра ги, въвлече ги в една продължителна война, която открива твърде много възможности, ресурси. Тази година започна с кръвопролитна, дълга и безсмислена битка за Бахмут, зад нейната фасада руските войски се подготвяха за отбраната на кримския коридор, окупиран по-рано, а украинските войски увеличаваха възможностите за настъпление в това направление. След това, през лятото и есента, стана ясно, че това настъпление не успя. В някакъв смисъл това стана и резултатът на тази година.
При това сега е прието да се говори, че Зеленски нещо не е направил както трябва, настроен е твърде оптимистично, украинските генерали не настъпваха както трябва и т.н. Подготовката за настъплението се развиваше в атмосфера на много високи очаквания, зададени от американската администрация. Тя беше заинтересована да представи някакви значителни успехи в края на 2023 година, за да ги използват за начало на предизборната кампания на Байдън, за полемиката с републиканците и Тръмп.
И когато това не стана, предизвика двойно разочарование. И не става дума за това, че настъплението не успя: не успя вътрешнополитическата стратегия в САЩ.
Объркването, което сега наблюдаваме и желанието вината да бъде прехвърлена на някой друг произлизат именно от този процес и отсъствието на по-нататъшна стратегия е свързано с много голямо очакване, че този въпрос трябва да се реши през текущата година, най-малкото, да се покаже прелом, да се покажат някакви постижения.
- В началото на 2024 година ситуацията е стратегически патова. Теоретично, Русия може да се оттегли с това, което заграби през 2022 година.
- За съжаление, дори по-лошо от патова. Ако Украйна няма достатъчно ресурси, за да отговори на оформилата се ситуация, то тя може да се окаже гибелна за нея.
- А как изглежда ситуацията с ресурсите?
-Русия успя да организира някакво военно производство, получава някакви снаряди от Северна Корея, други от Иран. За момента властите са решили въпроса с живата сила, наблюдава се някаква стабилност.
При това Путин не разполага с чак толкова ресурси. Той не е толкова готов за продължителна война, колкото успешно импровизира и демонстрира такава готовност.
В края на 2021 година Путин струпа на границата войска, за която всички смятаха, че е подготвена да завладее Украйна. Оказа се, че не е така: тази войска можеше да окупира Украйна, само ако Украйна не се съпротивляваше, стана ясно, че това е само демонстрация на способността да завладява, която не сработи. Това доведе до големи проблеми в руската страна.
Сега ситуацията е приблизително същата, Путин демонстрира готовност за продължителна война, но ние не знаем нищо за капацитета и на ВПК, и на системата за рекрутиране на нови войници, нито колко устойчива е системата: дългосрочната и устойчивост поражда съмнения.
Виждаме, че с тази система не може да бъде радикално решен проблемът с мобилизираните. Не е много ясно още колко души ще могат да наемат с договор при тези цени, а и какво е качеството на тези наемници на фронта.
И ще повторя, със съпротивата, която оказаха, украинците показаха, че всичко това е фасада, а не сграда, потьомкинско село. Сега също са нужни някакви ресурси, за да се изпробва здравината на тази демонстрация на готовност за дълга война на Кремъл.
- А вътрешно-политически? Доколко е стабилизиран режимът или това пак е фасада? Или режимът действително е консолидиран след показната екзекуция на Пригожин?
- Определени рискове са изолирани. В частност, със смъртта на Пригожин, беше „запушен“ конфликтът в елитите. Главните рискове за режима са в зоната на конфликтите вътре и между елитите. Но той се превръща в съществен дестабилизиращ фактор на фона на някакъв друг негатив.
Когато всичко е стабилно, когато всички са доволни и всичко върви добре, територията за неуправляем конфликт в елитите е много по-малка. Тя веднага се разширява, когато видим нестабилност.
Ние видяхме тази нестабилност през есента на 2022 година, когато бяха първите поражение. Те продължиха до лятото на 2023 година, когато стана ясно, че командването е в състояние да осигури защитата на окупираните територии от украинското контранастъпление.
Имаше конфликт, който на фона на нестабилността, негативните или тревожни очаквания на фронта оказваха силно влияние. Сега той е изолиран, но това не означава, че всички проблеми са решени.
Такъв тип режими съществуват в състояние на постоянно търсене на равновесие: сега е постигнат някакъв баланс на силите, но това може да се промени.
От тази гледна точка, сами по себе си, изборите не са балансиращ системата момент. Каквато и цифра да напишат накрая, тя няма да повиши доверието към режима. Това е предизвикателство, защото режимът е длъжен да демонстрира пълна готовност и пълна способност да управлява социалните процеси.
- Доколко изобщо е устойчив този режим в дългосрочна перспектива? 2022, 2023 година бяха пълни с очаквания за неминуемото, скорошно поражение на Русия, на неминуемата смяна. Но нищо не се случи. Ние виждаме, че Русия здраво се окопава, получава достатъчно голям слой печеливши от войната, икономиката засега расте. Възможно ли е Русия един вид да „увисне“ в някаква историческа пауза за дълго? Можете ли да си представите, че Путин ще управлява до 2030, до 2036 година и войната вяло си продължава?
- Дългосрочна стабилизация на такъв режим, по принцип, е възможна. Това е по-скоро ирански вариант, когато няма растеж, страната е в положението на обсадена крепост, измисля някакво евтино иновационно оръжие, даже има някакво външнополитическо влияние, може да помага на разни групировки и така да съществува.
Безусловно, теоретично съществува такъв сценарий.
Но всякакви твърдения, че скоро режимът ще преживее крах или, че в Русия до 2035 година ще управлява Путин, нямат смисъл от политологична гледна точка.
Просто не разполагаме с прогностичен режим, вълшебна пръчица, с която да го разберем.
По принцип това, което се случи с Русия е противоестествено, Русия не трябваше да воюва, населението и нямаше намерение да воюва.
В Русия имаше значителен модернизационен потенциал отдолу, който беше в конфликт с икономиката на петронационализма. Това беше конфликт между две различни Русии: тази напредничавата от мегаполисите и Русия на силовиците, разпределителите на нефтените ренти. На този етап конфликтът беше решен чрез война в лошо равновесие, в диктатура.
Дългосрочните перспективи на тази диктатура са много лоши, тя няма потенциал за развитие. В Русия няма икономически растеж. През последните 20 години ние непрекъснато падаме, после се възстановяваме, падаме, възстановяваме се. В дългосрочна перспектива това са много ниски темпове на растеж.
Производството на автомобили пада, производството на танкове се качва – от гледна точка на БВП няма никаква разлика, а от гледна точка на икономиката разликата е много голяма.
Колкото и да подскачате и да крещите, че с всичко се справяте, с нищо не сте се справили!
- Вие казвате, че войната е противоестествена, но това е от Вашата либерална гледна точка. А от гледната точка на Дугин, всичко се случва по най-естествения начин, Русия си връща естествената, традиционна историческа ниша.
- Русия сега по никакъв начин не прилича на страната, която беше преди 35 години. Тя е страна с пазарна икономика, но в някои политически аспекти, тя е даже по-зле отколкото в късносъветския период: тогава имаше един престарял, грохнал режим. А сега е добавена и една наглост, всички се страхуват от тях, защото може и да те пребият, но може и да те убият, да те хвърлят през прозореца.
Тези хора управляват Русия, защото могат да те хвърлят през прозореца даже по много несъществени причини.
*Кирил Рогов е руски журналист и политолог. През 2015 година е уволнен от преподавателската си позиция в Института по икономическа политика заради статията „Може ли „путиномиката“ да оцелее?
След нахлуването на Русия в Украйна емигрира в Австрия през 2022 година.
На 25 август 2023 година е обявен от Министерстовото на правосъдието на РФ за „чужд агент“.