Сега най-големият въпрос, който трябва да решат в Кремъл е къде ще погребат Навални, над него си блъскат главите
Победата на Украйна е крачка към свободата на Русия, предрича известният опозиционер
Интервю на екипа на Каспаров.ru
- Гари Кимович, какви последствия ще има смъртта на Навални за Русия, за руския режим, за Путин и за целия свят?
- За съжаление тази трагична новина се потвърждава. Защото да се вярва на това, което казва властта в Русия, просто би било глупаво. Дали е естествена смърт или някак са я ускорили – съвсем очевидно е едно: убивали са го бавно.
Независимо от това, каква е конкретната причина за смъртта, фактът, че изпращат зад полярния кръг през зимата крайно изтощен човек, след толкова престои в наказателния изолатор – това показва, че режимът на Путин не е бил особено заинтересован Алексей да възстанови здравето си. И все пак не бива да изключваме това да е била целенасочена акция. Отново не можем нищо да кажем за съжаление, защото всичко ставащо в путинова Русия е покрито с непроницаема завеса.
Показват ни само това, което искат да видим. Можем само да гадаем. Ясно е, че тази смърт, тази трагична вест, разбира се ще предизвика раздвижване у Запада. Но, за съжаление знаем, че този интерес ще трае 2-3 дни, а после може отново да угасне.
Пиша в Туитър за това, което казваше президентът Байдън, че Путин скъпо ще си плати ако нещо се случи с Алексей. И какво ще плати Путин? Защото толкова пъти сме слушали тези изявления, че Путин ще си плати ако нападне Украйна. Той вече извърши толкова престъпления и нещо не виждам решимост в Запада да го накаже за тези престъпления.
А най-важното е да се разбере, че докато той е там престъпленията няма да се прекратят. Всичко, което обсъждаме сега, става на фона на продължаващата война в Украйна. Путин засилва натиска. За съжаление от другата страна виждаме изобилие от думи, дори на тази конференция (Мюнхенската конференция по сигурността – б.р.). Вместо думи са нужни снаряди. Те имат проблеми със снарядите. И вместо да се гордеят, че брутният продукт на натовските страни е 25 пъти или колкото там повече от този на Русия и нейните съюзници, трябва да обяснят защо в този случай Русия има 5 пъти повече снаряди, ако не и 10 пъти повече.
Мисля, че ще се случат някакви събития, но не можем нищо да кажем, защото днес е твърде крехка системата на тези баланси и противотежести в западното общество. Не знаем какво ще стане в Америка. Защото историята с пакета от помощи за Украйна е във висящо положение заради вътрешни противоречия. Не разбираме доколко е свързано с чисто вътрешни противоречия и доколко с това, че там действа мощно путинско лоби. Основно, разбира се, в дясната част – републиканската, но все пак го има и в лявата. Затова сега можем само да изчакваме и отново да кажем, че режимът на Путин е постоянен низ от престъпления.
След като тази смърт се потвърждава, и Западът трябва да регистрира факта, че най-видният опонент на Путин, живеещ в Русия, фактически беше ликвидиран – отново пред очите на целия свят! Има ли политическа воля на Запад или не? Моментът на истината настъпва. Бих искал да вярвам, че на Запад ще се появи политическа воля най-после да заговорят за кардинални промени в Русия, но бих се боял да гадая.
– Как смятате, дали това ще подтикне към по-решителни действия хората, които се позиционират като руска опозиция на режима на Путин? Същото се отнася и за руския народ. Гибелта на стотици хиляди войници, които Путин изпрати на война, по същество не доведе до никакви реални масови протести, а дали има шанс това събитие да изведе хората на улиците или да ги мотивира за някакви други форми на протест?
– Затруднявам се да отговоря утвърдително на този въпрос защото имаме работа с голям брой неизвестни.
Що се отнася до опозицията, предполагам, че трагичното напускане на политическата сцена от Алексей – защото дори в затвора той беше символ на борбата и беше фактор, с който всички трябваше да се съобразяват – неизбежно ще тласка опозицията в по-радикална посока. Това са законите на политическата борба, законите на живота. Кръвта винаги води до радикализация. Виждаме как стана това в Украйна. Този процес не се поддава на контрол.
Но е съвсем очевидно, че такава смърт на такъв човек, от такъв мащаб, отмества политическата конструкция към по-голям радикализъм. Какво ще стане в Русия е трудно да се каже. Днес не виждаме там протест, но е съвсем очевидно, че латентно назрява недоволство.
– Тоест това не е ли изпепелено поле? Всички са наплашени, изхвърлиха отделни хора, някои изпратиха в затвора.
– Да, всички са наплашени, изхвърляха хората, изпращаха ги в затвора, убиваха ги. И все пак има 140 милиона души. Знаем, че така или иначе там 15% бяха против войната по морални съображения. Бяха. Ето го същият този кримски консенсус 86/14. Видяхме го горе-долу на демонстрациите през първите две седмици след пълномащабното нахлуване (в Украйна) преди две години. Тоест това количество хора всъщност го има в Русия. Част от тях заминаха, друга част бяха принудени да се върнат. Но все пак обществото не е безнадеждно.
Съвсем очевидно е, че към днешна дата няма потенциал за сваляне на режима – много сме далече от това. Но такива събития може да водят към нещо. Сега, струва ми се, най-големият въпрос, който трябва да решат в Кремъл е къде ще погребат Навални. Това всъщност е въпросът, над който си блъскат главите в Кремъл.
По собствените им закони те са длъжни да го докарат и да го предадат на роднините. Тоест, както предполагам – на родителите му в Москва. А ето тук може да се случи всичко. Работата е там, че тези събития също не са под ничий контрол. Не се съмнявам, че ако се проведе траурна церемония в Москва, ще можем да видим такъв брой хора, който ще надхвърли всички очаквания. Затова не е изключено те да търсят други начини, отново незаконни.
Сянката на Навални е заплаха независимо от всичко. И е съвсем очевидно, че те ще се борят с нея дори след смъртта му. Ща се отнася и до Русия, и до Запада, възникна нова ситуация, в която всички ще трябва да вземат някакви решения. Нашата позиция е неизменна: режимът е престъпен, но сваляне на режима е възможно само след украинска победа. Победата на Украйна е крачка към свободата на Русия. Затова не се променя нищо в моята позиция, нито в тази на колегите ми. Отделен въпрос е, че не е изключено, тази трагична вест да увеличи броя на привържениците ни.
– Навремето доста остро критикувахте методите на Алексей Навални. Но като какъв според Вас ще влезе Навални в историята на Русия и доколко ще е значимо мястото му в тази история?
– Не знаем как нашите дела ще отекнат в историята. Имал съм значителни разногласия с Алексей по много въпроси, макар че сме действали и заедно преди много години докато още бях в Русия, участвали сме в големи демонстрации.
Цялата тази критика днес става незначителна на фона на тази трагедия. Човекът загина, при това разбирайки какъв риск поема с връщането си в Русия. Когато са ме питали мога ли да коментирам решението му да се върне след неуспешния опит на путиновия режим да го ликвидира, винаги съм казвал, че има политически елемент в това решение. И може да не съм съгласен с него.
Струва ми се, това не беше най-доброто решение. Но не може да се коментира акт на героизъм. Актът на личен героизъм стои над всякакви политически сметки. Навални пое риск. Плати за това най-високата цена – своя живот. Затова, струва ми се, днес всички стрели на критиките, насочвани към Навални, просто не достигат целта.
Той вече е над цялата тази критика. И искам да повторя, че дори сянката на Навални е страшна заплаха за режима. Това е, с което режимът може и да не успее да се справи, защото той вече е извън тяхната власт. Но това, което той предизвика със своя живот и със своята смърт, може да е последната капка, която ще препълни чашата на търпението на планетата по отношение на путинските престъпления.
Превод: Faktor.bg