Българският монарх е непреодолима пречка за бъдещата окупация и болшевизация на страната ни
Разкриването на истината за гибелта на Борис III e трудно, но не и невъзможно, казва пред Faktor.bg изследователят
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Боздуганорв, 80 години след кончината на цар Борис III, витаят ли все още съмнения, дали смъртта му е насилствена или естествена, какво крият архивите на страните участници във Втората световна война?
- Повечето документи отдавна са разсекретени, а броят им е огромен. Лично пред очите ми са преминали повече от 100 000 страници, в които има пряка връзка към България, но това е само част от масивите, които предстои да се проучат, за да намерим ясни отговори на важни въпроси за историята ни през войната. Темата за цар Борис е много важна и интересна, но не очаквам престъпният Путинов режим да публикува съветските документи, откраднатите докуменнти от България, нито тези за проведени диверсионни операции срещу страната ни. Но от информация в други държавни архиви можем да научим много. Можем да научим много не само за войната, но и за убийството на българския герой на ХХ век - Цар Борис III.
- Говорите категорично за убийство, всъщност това е версията, която се лансира още в деня на смъртта на царя от радио Лондон - че е погубен от Хитлер?
- На британското разузнаване е известно, че на 14 и 15 август царят е на среща с Хитлер в Растенбург, но радиосъобщението, което обвързва посещението с отравяне, е направено по политически причини. Целта е да бъдат настроени българите, сред които царят е силно популярен, срещу хитлерова Германия, с която Великобритания е в жестока война, а до победата остават почти две години. Вероятно и заради това лансират тази версия.
- В София се събират светила на европейската медицина, за да опитат да спасят царя, какво установяват те?
- Въпреки че срещата в Растенбург е изключително напрегната, царят се връща в добро здраве. Обядва със семейството си, отива на лов в Рила, изкачва връх Мусала, връща се в София и се захваща с писмена работа. На 23 август, осем дни след посещението при Хитлер, рязко му прилошава и остава на легло през следващите пет дни. Поръчва състоянието му да бъде пазено в пълна тайна и от Германия да дойдат специалистите по вътрешни болести Рудолф Зайц и Ханс Епингер. Зайц е елитен лекар, преглеждал е многократно царя и добре познава състоянието му. Епингер е световно известен, консултира държавни глави и дори самия Сталин. Приложеното лечение обаче не дава резултат, нещо повече, появяват се симптоми, които засягат мозъка и това налага спешно да пристигне неврологът Максимилиян Де Кринис. На 28 август следобед цар Борис III умира. Официално посочената причина за смъртта е миокарден инфаркт и това е вярно, макар и под условие. След години в разрушения царски гроб е открита стъкленица с консервираното сърце на монарха. Върху препарата дори лекар неспециалист може да види характерните патологични промени за настъпил инфаркт. Остават ли обаче неизяснени въпроси? И защо тримата германски професори, които са неотлъчно до леглото на царя, имат друго мнение?
- И какво е то?
- Преди да заминат от България лекарите правят обсъждане. Вземайки предвид засягането на мозъка, черния дроб, жлъчката, стомашно-чревния тракт и особените петна по тялото на монарха Епингер казва бавно: ”Аз мисля, че това е отравяне. Този безупречен цар е станал жертва на едно най-вулгарно убийство.Това е моето мнение!” Професор Зайц добавя, “че петната по тялото показват абсорбция на отрова.”(*)
- Дали има реакция от страна на Хитлер по обвиненията към него2
- Да, има информация за такава реакция. Това става ясно от последвалите събития. Хитлер нарежда на правосъдния мнинистър Фон Тирак да ги освободи от лекарската клетва за конфиденциалност, и те са разпитани и изготвят доклад. На последвалата планирана среща с румънския премиер Антонеску фюрерът му казва с изискване за пълна тайна: “На разпита лекарите заявиха, че българският цар не е починал от сърдечно заболяване, а по тяхно мнение от отравяне със змийска отрова, което един от лекарите определил, като “Балканска смърт”. Хитлер добавя, че “тези трима лекари са най-компетентните в своите области, с които Германия изобщо разполага”.(**)
Гьобелс е един от най-доверените хора на Хитлер, с когото той споделя дори подробности от интимния си живот. На 10 септември райхсминистърът е записал в своя дневник: “Фюрерът ми каза, че сега трябва да се счита за установено, че цар Борис е бил отровен. Германските лекари са стигнали до това заключение. Той е бил отнесен от този свят от змийска отрова. Фюрерът възнамерява да предаде на княз Кирил данните от германските лекари.”(***)
Ръководителят на външното разузнаване генерал Шеленберг записва в своите мемоари това, което е научил впоследствие от професор Де Кринис: “Според следите забелязани по тялото на царя, единодушно бе установено, че смъртта е настъпила вследствие на интоксикация с неизвестна отрова.”(****)
- Защо в България заключението на тримата лекари е обвито толкова години в пълна мъгла?
- Най-вече заради международната конюнктура към оня момент и след края на войната. Епингер и Де Кринис умират скоро след края на войната, но професор Зайц практикува още много години и оказва медицинска помощ на царица Йоана. При неговите посещения в Ещорил тя неколкократно го е питала за смъртта на своя съпруг и е получавала един и същ отговор: “Разбрахме, че царят е отровен, но не знаехме с какво.” Думите на професора са вероятно още един мотив за царицата да напише в своята книга “Спомени”: “Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.(*****)
- На Нюрнбергския процес като подсъдим, а после оправдан е бившият посланик на Райха в Турция Фон Папен. Там той е споменал, че българският цар е ликвидиран от Сталин и болшевиките. Какво е вашето становище по тази версия, която години наред дори не е споменавана?
- Франц фон Папен освен дипломат е бивш германски канцлер и е един от хората, добре запознати с тайните на Райха. В своите мемоари, които пише във Великобритания, отделя специално внимание на кончината на българския цар: “Неговото отстраняване от сцената би могло да бъде извършено от противника, но не от Хитлер, макар вражеската пропаганда да се опитваше да припише отговорността за смъртта му на националсоциалистическия режим. Лекарите отбелязват признаци на пълен разпад на вътрешните органи, които биха могли да бъдат предизвикани само от действието на някаква отрова. От доказателствата, които видях, убеден съм, че е налице престъпление, но Хитлер не е виновен за него.”(******)
Изправени пред Нюрнбергския трибунал, Фон Папен и финансовият министър Ялмар Шахт наистина заявяват, че цар Борис е отровен от руснаците. Наистина това са доста смели изявления на двама души, които далеч не са почитатели на фюрера и впоследствие са оправдани по всички обвинения.
- Има ли връзка между отровата, за която говорят германските лекари и тайните лаборатории на болшевишка Русия?
- Следвайки вековните руски традиции на отровителство, Сталин поръчва създаването на две лабортории за производство на отрови - на Майрановски и на Муромцев. Те работят между 1938 и 1953 г., като при експериментите са умъртвени над 150 души само в първата. Според сталиновите инструкции те работят с точно определена цел — създаване на отровни субстанции, които трябва да маскират своето гибелно действие, като резултат от естествено заболяване и смърт, без да оставят никакви следи. За да бъде потвърдена надеждността на отровите, се провежда “независима експертиза”. Труповете на умъртвените с тях лица се пренасят в моргите на медицински институти, където нищо неподозиращи лекари правят аутопсии. Диагнозата обикновено е еднозначна: остра сърдечна недостатъчност. За извършени с отрови задгранични убийства от съветските служби са написани няколко книги и установеният миокарден инфаркт в стъкленицата с царското сърце намира своето обяснение.
- Смятате ли, че е обективна версията, че смъртта на царя е поръчана от Москва?
- Нацистите са извършили безброй престъпления - избили са над 6 милиона евреи в Холокоста и още милиони хора в Полша, Украйна, Русия, Югославия и Гърция. В случая обаче следва да имаме предвид: 1) Всички нацистки документи са разсекретени и никъде не са открити данни за провеждани и планирани задгранични убийства на политически лидери. 2) Поради строгата йерархия в Райха, никой от нацистката върхушка не би и помислил за премахване на държавен глава без нареждане от Хитлер, а неговото становище в случая е пределно ясно. 3) Няма данни за изградени германски лаборатории, които произвеждат такива субстанции. 4) Не е известно съществуването на отрова, която да започне да проявява смъртоносното си действие чак 8 дни след приема (времето от завръщането на царя в България до появата на първите симптоми на 23 август).
А оценката ми за твърдението на Фон Папен е според картината, която се очертава като погледнем в посока към Съветския съюз. Добре известни са и дългогодишните Сталинови мераци за превръщане на България в част от съветската империя, където няма място за царе. Дори още през 1940 г. Сталин предлага на Хитлер Съветският съюз да се присъедини към Тристранния пакт и той да се превърне в четиристранен, ако фюрерът се съгласи със съветска окупация на България.
През 1943 г. военната обстановка е друга - за всички е ясно, че Райхът губи войната, а на московските тайни служби вероятно е известно, че цар Борис е започнал сондажи със САЩ за преминаване на България към западните съюзници. В случай на успех, това би било непреодолима пречка за бъдещата окупация и болшевизация на страната. Безспорен главен фактор за осъществяване на радикалната политическа промяна е българският монарх и следователно той трябва да бъде елиминиран.
- 80 години след смъртта на царя той остава една магнетична и необикновена личност, но според вас той е герой, какви са критериите?
- Смъртта на цар Борис слага край на една епоха за България. От опустошена през 1919 г. страната се нарежда сред икономически най-развитите европейски държави. В резултат на дипломатическите умения на царя Южна Добруджа става отново българска и връщането й е признато от всички Велики сили. Въпреки че под заплаха от унищожение България е принудена да се присъедини към Тристранния пакт, територията на страната не се превръща в театър на бойни действия, a български войски не воюват на нито един фронт. Запазен е животът на всички евреи в държавните предели и на повече от 11 000 чуждестранни евреи е оказана помощ да се спасят от нацистко преследване и достигнат до Палестина. В онова ужасно време никой не е направил повече за България от цар Борис III. Заради това много изследователи го определят като герой.
- Напоследък обаче е надвиснала сянката на депортираните евреи от Беломорието и Македония, които царството не е спасило?
- Дълбоко съжаляваме, че българската държава тогава не е могла да им помогне. 11 343 евреи са избити в нацистките фабрики за смърт Треблинка и Аушвиц, а днес почитаме паметта на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Но когато правим оценка на тези трагични събития трябва да имаме предвид следното: 1) тези някогашни български територии са завзети от германския Вермахт, без никакво българско участие и са предадени за временно администриране на страната ни до края на войната. 2) предадени са с един писмен германски императив, който някои наричат “Споразумение Клодиус-Попов”, където изрично е записано, че България не може да пречи на набирането на работници за Райха. Всъщност нацистите нагло лъжат - те не използват изселените евреи за работа в новите източни германски провинции, както заявяват, а незабавно ги избиват. 3) В течение на две години Великобритания отказва да приеме същите тези евреи за настаняване в Палестина.
- Ще излезе ли някога истината за смъртта на царя, или ще продължим да бъдем жертва на слухове и пропагандни версии?
- За да посочим категорично извършителя, трябва да разполагаме със заповедта за провеждане на операцията, имената на изпълнителите и вида на използваната отрова. Търсенето е трудно, но не и невъзможно. Но руските и съветските архиви мълчат по тази тема.
———————————————
Библиография
(*) Груев Стефан, Корона от тръни. С.1991. с.444. Извадка от дневник на К.А. фон Шьонебек, изпратена на Ст. Груев.
(**)Hillgruber, A. Staatsmänner und Diplomaten bei Hitler T.2 1942-1944., 1970, S. 301.
(***) The Goebels diaries 1942-1943. N. Y., 1948 P. 443.
(****) Шеленберг, В. Лабиринт. С.2007. 368-369.
(*****) Царица Йоанна. Спомени. С. 1991. с. 124.
(******) Papen, F. von. Memoirs. London, 1952. Ch.27.