Уляна Безпалко и Милан Лелич, РБК-Украйна
Какво се случва между президента и най-близките му сътрудници, как премиерът Шмигал успя да укрепи позициите си и защо искат, но не могат да разпуснат Радата
Властта на Владимир Зеленски преди година, в навечерието на пълномащабната руска инвазия, изглеждаше най-слабата за целия период на неговото президентство. Партията „Слуга на народа", някога безспорен лидер по отношение на обществена подкрепа, дори не заемаше първо място в някои от проучванията на общественото мнение. Президентът беше въвлечен в перманентна политическа и медийна конфронтация с олигарсите. При тези условия втората половина от неговия мандат изглеждаше изключително проблематичен както за Зеленски, така и за неговия екип.
Руската инвазия промени за миг всичко. За кратко време традиционната битка между власт и опозиция изчезна. И когато след отстъплението на агресора от Киев към средата на пролетта политическият живот постепенно започна да се нормализира, се оказа, че Зеленски отново стана абсолютен
лидер по отношение на симпатиите на електората
През декември 2022 г., според проучване на KIIS 84% от украинците са се доверили на президента, година по-рано - само 27%. Политическите му съперници, поне засега, са далеч зад него. Войната и изключителната популярност на президента промениха балансите в целия вертикал на властта.
Център за вземане на решения
С началото на руската инвазия много задачи, разбира се, преминаха в ръцете на президента. Това бетонира политическия център на страната на ул. „Банковая“. Зеленски посвещава по-голямата част от времето си на проблемите на войната и подкрепата от чужбина, две взаимосвързани области, около които се върти целият украински дневен ред.
Няколко пъти седмично той провежда заседание на Щаба на Върховния главнокомандващ. Този орган частично поема функциите на Съвета за национална сигурност и отбрана от преди началото на руската агресия през февруари. Но все пак функциите са разграничени – в Главната квартира, в по-тесен кръг, се обсъждат въпроси, пряко свързани с войната, осигуряването на армията. Докато Съветът за национална сигурност и отбрана се занимава със сектор икономика, санкциите и т.н
Президентът редовно общува с военни, дипломати, води международни преговори и записва ежедневни обръщения към народа. Ограниченият дневен ред принуди Зеленски да се отдалечи от микроуправлението, което между другото беше характерно и за неговия предшественик.
„По-рано президентът можеше да провежда срещи дори за един законопроект. Сега по разбираеми обстоятелства това вече не е така. Затова сега по-малки въпроси се обсъждат на ниво Министерски съвет, от депутати и по един представител на Президентството. Президентът може да се включен само ако тази дискусия влезе в задънена улица", казва един от събеседниците, представител на президентския екип.
Списъкът на онези, които все още имат пряк достъп до Зеленски, е малко по-различен според информацията на различни източници. Но ако сравним най-често споменаваните имена, за които са отворени вратите на президента, това са Сергей Шефир, началник на кабинета на президента, Ондрий Ермак и неговият советник Михаила Подоляк, премиерът Денис Шмигал и лидерът на фракцията „Слуга на народа“ Давид Арахамия. „Останалите могат да стигнат до „първия“ само като информират втория етаж“, отбелязва един от източниците на изданието, визирайки шефа на кабинета на Зеленски.
Ермак внимателно филтрира всички посетители при президента. Някой смятат това за прагматизъм - да организира работния ден на президента с максимална ефективност. Други смятат, че той просто не харесва, когато някой отнема твърде много от времето на Зеленски. В подкрепа на тази версия източниците на изданието дават за пример как са се развили отношенията на Ермак с Шефир и Арахамия.
Бившият бизнес партньор на президента дойде с него на „Банковая“, получавайки поста на негов сътрудник. Но тази доста скромна позиция предполага много по-голямо влияние. В продължение на няколко години братя Шефир деляха един и същи офис със Зеленски, когато тримата работеха в „Квартал“. Не е изненадващо, че Шефир се превърна в един от малкото хора, в които президентът се вслуша от май 2019 година.
Един от събеседниците вижда признаци на конкуренция в отношенията между Ермак и Шефир. "Веднъж Ермак се опита, грубо казано, да дистацира Шефир от президента. Преди това беше по-явно, а сега е по-малко видимо", казва източникът.
През 2021 г. имаше момент, когато Шефир наистина се отдръпна малко встрани от обществените дела. Но сега, според източници, той се е върнал в играта (предишната си орбита) и участва във всички срещи с президента, свързани преди всичко с политически въпроси.
Друг източник от екипа на Зеленски смята, че ревността между Ермак и Шефир може да е преувеличена. "Шефир стриктно спазва правилата. Той прави само това, което се иска от него и не се опитва да се меси във всички процеси", разказва близък до властта, пожелал анонимност.
Подобна история се разигра и в случая с Арахамия, който достигна връх по отношение на влиянието си след като президентът му повери преговорите с руснаците. Лидерът на политическата фракция, както преди войната, така и след нейното начало, действаше като гласа (комуникатор) на Зеленски по много широк кръг от въпроси. Но в момента, когато 226 депутата в Радата спряха да гласуват под строй с „да“, ролята му на универсален войник престана да бъде в негова полза.
"Тъй като сега в парламента не всичко върви гладко, президентът имаше логични въпроси към Арахамия, върху които очевидно Ермак беше насочил вниманието му. Получава се трудна ситуация: от една страна, въвлякоха го в решаването на разни дела, а от друга – започнаха да го упрекват, че не се справя с основната си задача – осигуряване на кворум в парламентарната зала“, обяснява информиран източник на изданието.
Един от епизодите, който е много показателен
за „сблъсъка“ между Ермак и Арахамия,
беше оставката през ноември 2021 г. на Андрей Таран. Според изданието смяната на тогавашния министър на отбраната не е без участието на шефа на фракцията „Слуга на народа“. Въпреки че първоначално Таран беше смятан за кандидат, посочен от Ермак.
Втората показателна ситуация беше това, което се случи при смяната на министъра на социалната политика през юли миналата година. Ермак и Арахамия предложиха различни кандидати. В крайна сметка подкрепената от шефа на кабинета на президента кандидатура бе издигната за гласуване в парламента. Но както отбеляза един от депутатите, "горчивият вкус" от тази история остана. Друг източник уточни, че президентът, по един или друг начин, остава в доста "топли" отношения с Арахамия.
„Той е полезен. И дори да се почувства обиден, той не създава интриги от това. И това, че Радата не гласува, не е проблем само на Арахамия, но и на онези хора от парламента, които се заеха да модерират този процес“, казва събеседникът.
Координационните срещи на президента са само малка част от всички функции на ръководителя на президентската канцелария, които са станали много повече от началото на войната. Когато в политическите среди наричат Ермак иронично "вицепрезидент", всъщност в това има само частица ирония. По време на скорошното посещение на Джо Байдън, когато представители на украинските власти се бяха подредили на йерархичен принцип за да посрещнат госта, ръководителят на кабинета на Зеленски беше първи в редицата, преди говорителя и премиера.
Съобщения и фоторепортажи за дейността на Ермак, свързани със санкции срещу Русия, преговори, размяна на пленници, както и вътрешнополитически и кадрови въпроси постоянно се публикуват на уебсайта на президента. И както смятат близки хора до властта тази негова дейност може да бъде свързана, наред с други неща, и с личните му амбиции.
"Показателно е, че той започна да измерва рейтинга си в контекста на социологическите проучвания. Интересното е, че има доста голямо доверие в него и сравнително ниско неодобрение. Изглежда, че се опитва да излезе от ролята на сив кардинал в политиката. Въпреки че, може би, се ръководи от желанието да докаже на критиците си, че това, което прави, е полезно за държавата”, казва един от представителите на управляващия екип.
По отношение на нивото на влияние върху президента - само Елена Зеленска може да се сравни с Ермак. Първата дама не се задълбочава върху въпроси, касаещи назначения или свързани с икономическата политика. Но тя, според информирани източници около президента, съветва съпруга си, когато е необходимо, и като цяло е дълбоко ангажирана в държавните дела. Особено по отношение на международната дипломация. Статутът и ролята на Зеленска станаха особено важни след началото на войната, за да предаде на света реалностите и емоциите от случващото се в Украйна, използвайки
„мека сила“,
отбеляза един от източниците, свързан с Президенството.
В условията на войната естествено нараства влиянието на армията, преди всичко на главнокомандващия Валерий Залужни и на главнокомандващия Сухопътните войски Александър Сирски. Залужни, поради своята национална популярност, отдавна е включен в проучванията на общественото мнение. Постоянно се появяват слухове за конфронтацията между гражданските и военните власти, тоест между Зеленски и Залужни, често тези слухове се разпространяват целенасочено от противниците на властта. Събеседниците на РБК-Украйна споделят противоречива информация за политическите амбиции на главнокомандващия. В същото време висшите служители на ул.„Банковая“ наистина понякога завиждат на популярността на Залужни - въпреки че, поне засега, самият той не се опитва да участва активно в политика и се занимава изключително с военни въпроси.
Автономен режим
Фокусът на президента върху военните въпроси изискваше по-голяма автономия от другите власти - Радата и правителството. До февруари миналата година управляващите обсъждаха възможността правителството да подаде оставка заедно с премиера. При такъв сценарий се предполагаше, че „Слуга на народа“ ще направи нова коалиция в парламента с „Доверие“ и „За бъдещето“, а след това ще бъде съставен и нов кабинет. През последната година преди войната тези две политически формации систематично "застраховаха" "Слуга на народа", подкрепяйки я със своите гласове, когато не й достигаха.
В онези дни медиите и политиците, свързани с олигарсите, водеха окопна битка срещу Президенството. Една нова коалиция можеше да реши хроничния проблем със събирането на достатъчно гласове в пленарна зала. А рестартирането на Министерски съвет, както вярваха някои представители на президентския екип, щеше да помогне да се намали негативът, който се излива срещу правителството от телевизионните екрани. Но във военно време, когато е необходимо оперативно изпълнение на текущите задачи, Денис Шмигал отново се доказа като управленец.
„Той работи много усилено и това се отплаща. От социологическите проучвания виждаме рекордна разлика между доверието в кабинета и в Радата. Сега хората до голяма степен възприемат Шмигал като ръката на президента в ресора икономика“, казва един от влиятелни депутати от „Слуга на народа“.
Освен това през последната година министър-председателят се научи да управлява по такъв начин, че да не взема много непопулярни решения и да неутрализира негативите. Добър пример е случаят с бившия заместник-министър на териториалното развитие и общностите Василий Лозински. По предложение на премиера Министерски съвет се събра и бързо уволни зам.-министъра, когото служителите на реда заподозряха в корупция. Според изданието Шмигал не е против това да се извършват още по-мащабни рокади в министерствата, но засега тази идея не е намерила консенсусна подкрепа в Президентството.
Не всички членове на правителството са де факто подчинени на министър-председателя. Някои от тях, може да се каже, се държат като независими - това са по-специално вицепремиерът Михаил Федоров и министърът на културата Александър Ткаченко. Други, като министъра на отбраната Алексей Резников и външния министър Дмитрий Кулеба, са по-отговорни пред кабинета и президента.
"Въпреки това субективното мнение на определени членове на правителството не са причина за конфликти в Министерски съвет. И точно в това е заслугата на Шмигал - той успява да организира нещата по такъв начин, че от една страна, някои да запазят известна независимост, от друга страна, така или иначе всички да се съобразяват и да се вслушват в него“, споделя източник от екипа на Володимир Зеленски.
Ако правителството успява по време на войната да се впише в новите условия, то парламентът като висш орган изпитва затруднения. Всъщност концентрацията на много функции в Президентството намали дела на Радата в управленските процеси. Като цяло от депутатите не се изисква особена инициатива, важното е належащите решения да се вземат с консенсус в пленарна зала.
В първите седмици след руската инвазия парламентът наистина работеше като добре координиран механизъм. Но с течение на времето се наблюдават известни колебания, въпреки факта, че президентът възобнови редовните срещи с ръководителите на комисии от партията „Слуга на народа“ и ръководството на Радата, на които се обсъжда дневния ред на пленарните заседания.
Таванът, на който мономнозинството вече може да разчита за подкрепа, е около 180 гласа. Част от депутатите пропускат срещите поради болест, командировки и по лични причини. Други са депутати, близки до бившия председател Дмитрий Разумков, както и на условно наречената група "брадите" (които не съвсем основателно ги свързват с Игор Коломойски), които не са готови да гласуват в подкрепа на всички инициативи на управляващите.
Подобна позиция заемат и извънкоалиционните фракции. "Евросолидарност" се опитва да заеме мястото на единствената идеологическа опозиция, поради което става все по-критична към властта. „Слуга на народа“ смята, че възможна причина за това е спадът в рейтинга на партията на Петро Порошенко. На техния фон „Отечеството” в екипа на Зеленски се възприема като „по-сговорчива” опозиция, която обаче може да бъде и доста упорита. Депутатите от „Гласът“ не са особено дисциплинирани и често пропускат заседанията, подобно е поведението и на представителите на двата обичайни сателита на властта – „Доверие“ и „За Бъдещето“.
Колкото и да е странно, но най-надеждният „компенсатор“ на гласове за „Слуга на народа“ са парламентарните групи, създадени на базата на формациите „Иновации за Украйна“ и „Платформа за живот и мир“. Но и те вече не натискат безропотно бутона „за“, а искат да им се обясни защо трябва да подкрепят едно или друго решение.
Трудностите при гласуването на конкретни решения понякога принуждават Президенството да спекулира с въпроса за разпускането на Радата. Освен това екипът на президента има планове да вкара в следващия парламент обновена партията му под работното име
„Екипът на Зеленски“ или „Блокът на Зеленски“
Но тези разговори винаги завършват по един и същи неубедителен начин.
"Всички приказки за избори изглеждат така. Трябва да разпуснем Радата - всички са съгласни. Президентът казва, че може да я разпусне и сега. Но веднага възниква въпросът - как да направим избори и да изберем нов парламент? Отговор на този въпрос никой не дава. Така че дискусията свършва дотук и те продължават да се опитват да събират гласове от фракциите, които са в парламента“, обясни един от събеседниците, информиран за случващото се в Радата.
Понякога държавни служители умишлено разпространяват слухове сред депутатите за решението да бъдат проведени предсрочни избори, за да ги активират. Но в действителност това има обратен ефект. Мнозина разбират, че едва ли ще могат да влязат в следващата Рада и затова, вярвайки, че кадансът им е към края си, те вече не бързат да работят.
Очевидно въпросът за каквито и да е избори ще стане актуален едва след края на войната. Колко скоро това ще се случи, разбира се, не е известно. Но консенсусните прогнози по отношение на властта като цяло стават все по-песимистични. При тези условия е още по-трудно да се предположи каква ще бъде електоралната активност след войната. Но със сигурност съставът на украинските политици ще се промени значително както поради създаването на нови партии, така и заради появата на нови политически играчи.
Превод: Faktor.bg