Има много руски шпиони в България, още повече са „полезните идиоти“, както ги е определил самият Ленин, работещи в ущърб на Отечеството и в полза на вражеска държава, казва пред Faktor.bg членът на Атлантически съвет на България
Иван Анчев е експерт по национална и международна сигурност, бивш български дипломат в САЩ. Има 20-годишен стаж в НСБОП – МВР и НСС – МВР по линия на контратероризма, завършил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 г. Иван Анчев става първият български задграничен представител на МВР във Вашингтон с район на действие САЩ, Канада и Мексико.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Анчев, след скандалите с убития Нотариус и разкритата къртица в ГДБОП не оставате ли с усещането, че държавата е големият отсъстващ, а институциите и службите сякаш са под упойка?
- Службите не са под упойка, те са в будна кома. С голямо неудоволствие правя този извод, но той почива на факти и анализи. Да сте чули за голяма реализация по линия на организираната престъпност на скоро? По наркотрафика? По трафика на хора и оръжие? През последните няколко години такива операции изчезнаха от общественото полезрение, което е много лош знак. На първо място – лошо послание към обществото, то се чувства незащитено, или поне оставено на произвола на съдбата – няма я тази част от държавата, чиято основна роля е опазване живота и собствеността на гражданите. На второ място – това е невидимо послание към организираната престъпност. Улицата много бързо разбира, когато го няма „шерифа“, респективно започват да се налагат законите на джунглата. На трето място, личният състав в системата за правоохрана и сигурност се демотивира. И когато те работят в условията на една безскрупулна хибридна среда от страна на враждебни на България външни сили, плюс недокомплект и липса на адекватно оборудване, резултатите са трагични.
- Вие сте работил в системата за сигурност, допустима практика ли е съпругата на човек, с над 20 прокурорски преписки и съмнителен бизнес, да работи в ГДБОП? Такава беше ситуацията и с приятелката на Семерджиев, който пиян и надрусан уби две момичета в София миналата година. Приятелката му беше служител на Първо РПУ.
- Самият ви въпрос е реторичен и предполага отговора. Но тук целта не е да заклеймим някого, а да направим анализ и извлечем поуки как това да не се повтаря. И как да се освободим от подобни персони, които и сега са в системата на МВР. Защото, повярвайте ми, дадените от вас два примера не са единствени и не са плод на случайност. Това е целенасочена тенденция - лица и организации със съмнителен авторитет да се стремят да инфилтрират свои хора вътре в правоохранителните органи. Както държавата има за цел да извършва агентурно проникване в престъпни групи и криминални организации, така и „лошите“ се опитват да направят същото. Само, че ние разбираме постфактум, в резултат на криминални престъпления, къде „лошите“ са успели да инфилтрират свои хора. Разбира се, ние не искаме и не очакваме държавата да ни разкрива своите секретни сътрудници или служители под прикритие – това е Светая Светих на агентурно-оперативната дейност и върху нея не трябва да се посяга. Но и не виждаме операциите и реализациите, за които говорихме по-преди, които са проекция и резултат именно от невидимите действия на „добрите“ срещу „лошите“.
- Казвате, че споменатите два случая не са изолирани и не граничат със случайността, може ли тогава да говорим за налагането на неофициална практика в службите – симбиоза между мафиоти и държава?
- Не бих искал да се говори за симбиоза между мафиоти и държава. Защото това е много сериозно изявление, пагубно за обществото и държавата, и защото при подобна симбиоза път назад няма. Аз бих определил това, за което вие говорите, като отделни случаи на пробив в интегритета, които не трябва да се неглижират и замитат под килима, а да бъдат извадени на дисекционната маса и да се гледат под микроскоп – кой е назначил въпросният служител, какви проверки за неговия интегритет са правени, какво са казали или са затаили неговите колеги и преки ръководители. И като се намерят отговорите – да се реже из корен. Ако трябва 30 – 40 – 50 % от служителите в МВР да бъдат освободени, ако трябва – да се платят огромни обезщетения на тези пробити, респ. срам за системата, полицаи, но да останат честните и почтените. Има такива служители в МВР, повярвайте ми. Просто трябва да им се даде път напред, а не да бъдат тъпкани от съпруги и приятелки на тези, срещу които по закон трябва да работят.
- Защо вече седмица след разстрела на Нотариуса МВР мълчи кой и как с външен конкурс е назначил в ГДБОП съпругата му – бивша плейбойка и сървайвърка?
- Защото МВР е оплетено в лично-групови и партийно-политически зависимости, поне на тези нива, които трябва да говорят пред обществото. Не пред политиците, а пред обществото. Тази разлика все още убягва на полицейските началници – те са отговорни единствено пред обществото, а не пред политиците, които са ги назначили с протекции. Конкретно на въпроса ви, кой е назначил в ГДБОП въпросната персона. Знае се много добре по времето на кой директор е станало назначението. Защо не беше казано името му, за да бъде попитан от обществото/медиите защо и на какво основание е направено това назначение. Формално може и да е бил спазен законът, но е нарушена една тридесетгодишна практика – в ЦСБОП/НСБОП/ГДБОП не се назначават хора отвън. Само служители, които имат вече определен брой години в МВР. Защото през тези години те са преминавали през някакви, макар и минимални проверки, и се знае добре кой – кой е. Не казвам, че това е най-великият механизъм, но работи. Защо и какво е наложило да бъде променен, за да се назначи тази „служителка“? Била с отнет достъп до класифицирана информация и е била преназначена на длъжност, за която не се е изисквал достъп до класифицирана информация. Е, и? Ами тя само в лавката на ГДБОП да стои, пак е достатъчно да има достъп до информация – до хора/колеги, до телефонните им номера, до „случайни“ разговори, от които може да се събира или получава информация… Извинете за примера, но това е все едно да вкараш вълк в кошарата, като кажеш, че той ще стои там, но без право да блее, защото не е агне. Недопустимо е. И дълбоко нередно. Тук обаче имат задача и самите законотворци – да улеснят режима за освобождаване на неблагонадеждни служители. Защото, според сега действащото законодателство, освобождаването на тази „служителка“ е почти невъзможно. Тоест, след някой и друг месец, когато темата за убития „Нотариус“ се позабрави, тя може да поиска да се върне в МВР. И няма да има законово основание да й бъде отказано. Тук държавата, в лицето на Парламента е голям длъжник към българското общество. Донякъде тя – държавата, чрез закона, покровителства служителите на МВР, за които има съмнение в интегритета им.
- Излизат и други скандални подробности около въпросния Нотариус – номерата в телефона му се оказаха изтрити, преди години той сменил ЕГН-то си, имал е запорирани имоти от комисията „Кушлев“, но не са му отнети?
- Ако приемем, че всичко това е вярно – тогава да, това са примери, че и в системата за правоохрана, и в системата за правораздаване има все още много големи дефицити на почтеност. Тъжно е, но е факт, който се доказва и чрез аферата „Осемте джуджета“, и чрез дейността на т.нар. Петьо Еврото, и сега – чрез Мартин Нотариуса. Но забележете – за тези хора и техните кръгове/групи се разбира и се говори, едва когато бъдат елиминирани, или техните „патрони“ вече не са на власт. Защо никой не спомена нищо за Мартин Нотариуса приживе? От 2004 г. развива престъпна дейност. От 2009 г. е особено активен. Преди „Нотариуса“ Мартин Божанов е имал друг криминален псевдоним. Защо никой не е направил нищо срещу него? Защото е било общоизвестно за всички по веригата, че Мартин има покровители. Сериозни и силни. Срещу които е по-добре да не се рита. Със сигурност и в момента има някое „евро“, или някой „нотариус“, с друг псевдоним, разбира се, който си играе игрите. Време е да се появи честен и достоен магистрат и ръководител на правоохранителна структура, които да разбутат блатото. Уви, това е почти невъзможно, защото статуквото си е назначило удобните нему ръководители и е наясно, че е недостижимо. До кога – историята ще покаже.
- Вярвате ли че парламентарната комисия, създадена по този повод, ще свърши полезна работа, ще излязат ли списъците на магистрати, политици и хора от МВР, членове и посетители на частния клуб на Нотариуса?
- Не, не вярвам. Стара истина е, че ако искаш нещо да не бъде свършено както трябва – създай парламентарна комисия. А и каква е функцията на подобна комисия? Какво ще разследва тя? С какъв инструментариум, с какви знания и умения? Това че са умни, не е достатъчно. Парламентарната практика по света е съвсем различна – създава се комисия, която да изслушва в Парламента всеки, за който бъде преценено, че е необходимо – и министъра, и директора на ГДБОП – сегашния, но и този, който е назначил служителката. Вика се за изслушване, не за разпит – подчертавам, и кадровикът, който е оформил документите. Който, най-вероятно, ще каже кой и какво му е разпоредил да направи. И служителите, които са проверявали кандидатката, за да й се издаде достъп до класифицирана информация. И всичко това – в сградата на Парламента, ако трябва – директно пред медиите. Три такива показни комисии на открито пред медиите и обществото, и следващия път, когато някой кадровик получи устно разпореждане, защото почти винаги подобни разпореждания са устни, от типа: „виж там, направи нещо…“, ще се замисли дали да го направи, или да спази закона.
- Службата за борба с организираната престъпност се оказа пробита и от руска къртица, как системата позволява такива лица години наред да остават невидими?
- Да видим до къде ще стигне и този случай. Използвам съюзът „и“, защото случаят в ГДБОП от миналата седмица е поредната перла в короната, казвам го иронично, на заловен руски шпионин. Казвам го иронично, но и с много болка, защото има много руски шпиони в България, още повече са „полезните идиоти“, както ги е определил самият Ленин, работещи в ущърб на България и в полза на вражеска държава, както Русия се е самоопределила по отношение на нашата страна. Имам чувството, че някой целенасочено иска чрез подобни оперетни реализации да девалвира общественото отношение към деянието „шпионаж в полза на Русия“. Агентът за влияние е най-висшата категория на секретния сътрудник. Такъв се изгражда в продължение на години. Но резултатите от неговата работа са изключително разрушителни. Уви, днес наблюдавам поне няколко такива зловредни за България агенти за влияние в полза на Руската федерация. И българската държава, в лицето на специалните й служби, нямат волята да направят каквото и да било срещу тях. Службите се занимават с разни пенсионирани полковници и генерали, на които цял живот им е кънтял крайцера Аврора в главата, вместо да бръкнат дълбоко в раната и да извършат хирургическата интервенция.
- Какви механизми в сродни партньорски служби се прилагат по отношение на агенти на мафията и външни разузнавания?
- Строги, перманентни и неподлежащи на никакви изключения проверки и контрол. С всякакви средства и механизми. От портиера – до директора. Без изключение. Ще ви дам един пример: преди около 20 години, по това време работех в отдела по международен контратероризъм на НСБОП – МВР, един много добър колега, представител на партньорска служба, ме помоли да му намеря от провинцията нещо съвсем дребно, сувенир. Беше запален колекционер. Намерих му го и му го дадох, като подарък. Категорично отказа да го вземе, ако не плати сумата, която аз бях дал за предмета. Казах му, че е пренебрежимо малка, почти никаква. Отговори ми: „Не е въпросът в парите. Въпросът е, че като се върна в моята държава, като ме сложат на полиграфа (детектора на лъжата) и ме попитат – получавал ли си някакви подаръци от българите – да мога да отговоря спокойно: не, не съм“. Ето за това става въпрос. Перманентна проверка, без изключение и без кампанийност. Ежедневна и ежечасна. И който не я издържи – изхвърча навън. За целта, считам че дирекция „Вътрешна сигурност“ не трябва да е само в централната сграда на МВР, а да е на терен – в главните дирекции, в областните дирекции по места и дори на ниво Районно полицейско управление. В това число и чрез служители под прикритие – да не знаеш финансиста/кадровика или някой друг в дирекцията/районното дали не е от „Вътрешна сигурност“.
- Пробивите по руска линия несъмнено са в целия обществено-политически живот – има ли ефективен механизъм за противодействие на руските зависимости?
- Пробивите по руска линия говорят само едно – държавата е тежко пробита от руско влияние. То е повсеместно и по целия вертикал. Инфилтрирането на зловредни за България елементи не е само в МВР. Аз съм силно притеснен за нивата на това проникване в МО – какво прави ВКР по този въпрос? Силно проникване в други сфери на държавната структура, та дори и до самия парламент. Считам за крайно необходимо и с огромна обществена полза една лустрация за всички държавни служители, които се прехласват пред „путинизма“. За целия демократичен свят е ясно, че това е новият нацизъм. Лустрирането на путинистите, обаче, ще даде глътка въздух на българската държава в очертаващата се все по-бясна борба с Русия на хибридния фронт. Нека путинистите да си живеят живота, да карат камион или такси (всички знаем за афинитета на шофьорите по „здравата ръка“), да продават в магазин или да садят люцерна. Никой няма да ги вкарва в затвора – България все пак е правова държава. Но да нямат достъп до никаква структура от цялостния държавен апарат.
- Но ако нямаме български Джоузеф Маккарти или Едгар Хувър, как ще се проведе тази лустрация?
- Маккарти и Хувър са демонизирани в българското обществено съзнание от комунистическата пропаганда като архизлодеи. Но всъщност те са двете страни на една и съща монета – единият (Маккарти) е видял в зародиш опасността от комунизиране на Америка и е предприел необходимите действия. Другият (Хувър) е инструментът, с който е била предотвратена тази опасност. Искрено искам да видя такъв български политик и ръководител на специална служба, които да поведат борба срещу руското влияние в България. Искам, но не съм сигурен, че ще ги видя. Но нека и все пак да не забравяме, че Джон Едгар Хувър е започнал ФБР само с 12 G-men. Защо това да не стане и в България? Ако има политическа воля, ще се намери и оперативен път.