Българската прокуратур прикрива всички атентати, прекратява разследванията
Майкъл Вайс, Роман Доброхотов, Христо Грозев, The Insider, Der Spiegel
Разследване на The Insider установява, че подразделение 29155 на ГРУ, ръководено от генерал Аверянов и прославило се с отравянето в Солсбъри, е извършвало врзивявания още от 2011 година, дълго преди началото на украинската война.
Първите диверсии в България
са имали за цел да не допуснат снабдяването с оръжие на Грузия. Независимо, че тези взривове доведоха до човешки жертви, разследването не постигна успех, всички виновни останаха безнаказани и продължават диверсионната си дейност, а по-късно, сякаш нищо не е станало, са назначени в администрацията на президента и до ден днешен, с истинските си имена вземат участие в официални мероприятия.
На кръгла маса, посветена на отношенията Русия-Африка Владимир Путин лично представя на африканските лидери своя екип за преговори. Всички се представят, като назовават и длъжността си, само един от тях казва само: „Аверянов Андрей —сигурност“.
И действително, Аверянов се е прославил в целия свят като генерал от ГРУ, ръководител на войскова част 29155, отговаряща за диверсиите и отравянето с „Новичок“ в Европа.
Именно тази част е отговорна за отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия и българския оръжейник Емилиан Гебрев, именно те взривяват оръжейните складове в Чехия и България.
Но какво прави този човек в официалната делегация на преговорите?
Отговорът става очевиден, когато месец по-късно във въздуха се взривява самолета с Евгений Пргожин и Дмитрий Уткин (Вагнером) на борда, а генерал Аверянов от позицията на заместник-ръководител на ГРУ започва да обикаля африканските страни, преподчинявайки бившите вагнеровски части на ГРУ.
Така военната империя на Пригожин, създадена от ГРУ, два месеца след метежа преминава под прекия и официален контрол на военното разузнаване, а Аверянов от шеф на секретно подразделение се превръща в официално лице, водещо преговори на една маса с Путин.
Както установи The Insider, Аверянов и неговите подчинени от част 29155 са извършвали взривове на териториите на европейски страни още през 2011 година, когато Русия още е член на Г-8, всички световни лидери с удоволствие се срещаха с Путин и Медведев, а ЕС сериозно обсъждаше с Русия въвеждането на безвизов режим.
През лятото на 2008 година руското МВнР официално иска виза от посолството на Норвегия за полковник Андрей Аверянов. През есента Аверянов трябвало да замине като помощник военен аташе в Осло. Името му е известно в дипломатическите кръгове, през 2004 година той заема скромната длъжност младши военен аташе в руското посолство във Варшава.
Аверянов получава виза, но за изненада на норвежките дипломати, не се появява на новата си длъжност.
Вместо това е назначен за командир на подразделение 29155 ГРУ. Събира няколко десетки млади офицери от ГРУ и спецназа. Тази група, която с времето достига 70 души, отговаря за диверсионните операции зад граница.
Скоро той получава официален задграничен паспорт на името на „Андрей Оверянов.
И през 2011 година екипът му провежда първата си операция.
На тях им е известно, че българската компания EMCO е купила хиляди артилерийски снаряди съветски образец, които Словакия е бракувала през 2009 година заради преминаването към НАТО-вски стандарти.
В ГРУ са убедени, че EMCO ще ги продаде в Грузия и това много ги тревожело: след като през 2008 година Русия де факто анексира Абхазия и Южна Осетия, в Кремъл очакват, че Грузия ще опита да си върне тези региони.
Няма никакви основания да се смята, че Грузия действително е имала такива планове, на страната действително бързо се превъоръжава, след като си прави изводите от войната през 2008 година.
Наистина ли снарядите на EMCO са отивали в Грузия?
Собственикът на компанията Емилиян Гебрев казва, че в онзи момент още не е имал договор за доставки в Грузия, но не отрича, че страната е била „много вероятен клиент“: не са толкова много страните, които купуват оръжие съветски образец, а и Гебрев е продавал на Грузия снаряди, така че ГРУ имат основания да смятат, че именно тази страна ще стане краен получател на боеприпасите.
Закупените от EMCO 6 хиляди снаряда се съхраняват в чешки склад недалеч от Врбетице и е трябвало да бъдат изпратени в България в периода от 4 октомври до 4 ноември 2011 година. И докато снарядите се подготвят за изпращане, диверсионната група на Аверянов започва да се събира край склада във Врбетице.
Първата група, снабдена с фалшиви паспорти, пристига на летището в Братислава на 10 октомври и остава там до 20 октомври. Това са Николай Кононихин (истинско име Николай Ежов) и Сергей Рыжиков (Сергей Романов).
Два дни по-късно, на 12 октомври 2011 година, на летището във Виена пристига самият Андрей Аверянов с паспорт на името „Оверянов“. Той остава в Чехия 6 дни и на 18 октомври, отново през Виена се връща в Москва.
На 21 октомври през летището на Братислава пристига и подкрепление – полковник Алексей Капинос, който лети с дипломатически паспорт, тъй като се води заместник-военно аташе в Киев.
Три години по-късно този начин на действие почти буквално се повтаря през 2014 година за организирането на още един взрив във Врбетице.
Последни пристигат от Москва Рустам Джамалов (истинско име Рустам Джафаров) и знаменитият Руслан Боширов (Анатолий Чепига), който след това придоби световна известност заедно в Александър Мишкин за отравянето на Скрипал в Солсбъри.
Двамата остават там три дни и заминават обратно на 25 октомври – точно в деня, в който най-голямата пратка 152-мм снаряди потегля към България.
Как именно шпионите получават достъп до склада през 2011 година не е напълно известно, но най-вероятно, както и през 2014 година, им помага служителят на фирма „Имекс“ Николай Шапошников, бивш съветски военен офицер и натурализиран гражданин на Чехия, който поддържа тесни връзки с Аверянов (няколко дни преди взривовете през 2014 година във Врбетице двамата почиват заедно в Португалия).
Шапошников поддържа и тесни връзки с Алексей Капинос в периода 2009 до 2012 година, когато Капинос работи в посолството в Киев, а Шапошников е представител на IMEX в Украйна.
Така или иначе, но в хода на спецоперацията през октомври 2011 година те успяват да поставят дистанционно управляеми взривни устройства в боеприпасите, предназначени за изпращане в България.
Николай Кононихин (Ежов) и Сергей Рижиков (Романов) заминават за България, за да подсигурят дистанционното активиране на детонатора в пределите на необходимите 300–700 метров (както е описано в техническите характеристики на взривното устройство).
В 9 часа сутринта на 12 ноември 2011 година в българското село Ловни дол избухва мощен взрив. Складът за боеприпаси, където EMCO съхранява 3120 152-мм снаряда, пристигнали няколко дни преди това от Врбетице, се
взривява като вулкан от пламъци и снаряди,
разпространили се в радиус от 2 километра.
Вторичните взривове продължават, а пожарите бушуват в продължение на няколко дни след първия взрив. Спасителните екипи не могат да се приближат до мястото в продължение на 10 дни.
На 23 ноември 2011 година, 10 дни след първия взрив „Нисан Тилда“ с Ежов и Романов влиза в Русия през Украйна.
Независимо от това, че българските следователи веднага откриват доказателства, че складът е взривен с помощта на „самоделно дистанционно взривно устройство“, три години по-късно прокуратурата прекратява разследването заради отсъствие на улики, които биха помогнали да бъде разкрито делото.
Диверсията от 2011 година в Ловни дол е първата диверсионна операция на подразделението на ГРУ № 29155 на територията на НАТО.
След като се убеждават в своята безнаказаност, те продължават операциите си в България и Чехия, което довежда до значителни жертви сред цивилното население.
По-малко от година след Ловни дол се взривява още един склад за боеприпаси в България. На 5 юни 2012 година на складовете, намиращи се недалеч от град Стралджа, на главния път между София и Бургас, се раздава серия от оглушителни взривове. В склада се съхраняват боеприпаси, предназначени за Грузия.
Взривовете са толкова мощни, че сеизмичните лаборатории ги регистрират като земетресение със сила 1,5 по скалата на Рихтер. Тогава загиват трима работника, а 18 получават сериозни наранявания, над 150 души от съседните села са евакуирани.
След няколко години разследване, българската прокуратура не открива доказателства за диверсия и вместо това повдига обвинение на трима служители за небрежност при съхраняване на опасни боеприпаси.
Но действително ли става дума за небрежност?
Както се вижда от данните на билетите на Владимир Моисеев (Владимир Попов), един от офицерите на Аверянов, той е трябвало да лети до България, като специалист по морско застраховане. Той е трябвало да пристигне от Одеса в България в деня на взрива и да замине обратно от София на следващия ден.
Но изглежда плановете са се променили, защото само два часа след взрива, в последния момент си купува билет от Одеса за Москва и същата нощ се връща в Русия.
„Попов“ отново посещава България в компанията на трима свои колеги от подразделение 29155 през март 2015 година, няколко дни преди още един голям взрив в оръжеен склад.
Той пристига в България на 6 март 2015 година и остава в страната до 11 март. Той заменя колегите си, които са пристигнали в България на 25 февруари и останали там 11 дни: Николай Ежов (Кононихин), участника в диверсията от 2011 година, Иван Терентиев (Иван Лебедев) и Алексей Калинин (Алексей Никитин). Десет дни след отпътуването на Моисеев, на 21 март 2015 година, над 2 хиляди ракети и противотанкови гранати, предназначени за износ в Украйна, се взривяват на склада в Иганово, недалеч от Сопот, където се намира най-големият в страната производител на въоръжение.
Всички доказателства, открити на мястото на мощния взрив изчезват
от съдебно-медицинския център в София на 31 март 2015 година, след като пожар, възникнал при неизяснени обстоятелства, изпепелява сградата, където се пазят.
Явно е съвпадение, че два дни преди загадъчния пожар в София пристига още един представител на подразделение 29155 — Егор Гордиенко (Георгий Горшков). Той напуска България с кола през сръбската граница само няколко часа преди пожара.
Превод: Faktor.bg