Обединението около Вили Лилков показа, че поне в София има значим брой хора, които имат памет и не са забравили какво е социализмът, казва пред Faktor.bg журналистът, анализатор на преход и отговорен редактор на интернет сайта на БНР
Интервю на Анелия Димитрова
- Господин Даскалов, във фейсбук в неделя се появи пост "Щастлив съм да ви съобщя, че 2023 не е 1989 година". Как разчитате това послание?
- Не съм го видял това послание. Първият прочит е, че докато през 89-а напълно се сменяше системата, сега не се сменя системата. Макар че „Промяната“ се яви именно с такава претенция - че всичко ще се промени, че едва ли не започва нова ера. Макар при тълкуването на Бойко Борисов да има доста препратки към Тодор Живков, свалянето на Живков навремето промени всичко в България. Докато свалянето на Борисов не променя всичко. Рамката си остава същата – парламентарна демокрация, с всичките ѝ български кусури и дори русофилските партии не смеят категорично да поискат излизане от НАТО и ЕС.
Но има и още един прочит, може и нещо такова да има предвид авторът. През 1989 никой не можеше да си представи, че някакви представители на комунистическата номенклатура – и даже внезапно издигнати от „низините“, понеже старите кадри на БКП бяха опротивели на всички – никой не можеше да си представи, че такива хора могат да спечелят избори в София. А в 2023 не само може, но и следващата неделя точно това ще стане.
Неизвестният автор сигурно иска да ни каже, че хората вече са забравили какво беше социализмът и вече могат да избират, без да имат онези предразсъдъци, които ние имахме тогава. Но нас ни има все още и ние си вървим с тези „предразсъдъци“ – и все още гласуваме. И помним.
Големият проблем е, че пропуснахме да осмислим миналото и затова се опасявам, че ще бъдем принудени да го изживяваме отново и отново.
Иначе съм съгласен – 2023 не е 1989, животът се промени – и слава Богу.
- Въпреки присъщия за Валери Найден цинизъм, че най-сетне имаме истински десен и истински ляв кандидат в София (визирйки Терзиев и Григорова, б.а.), че това е специфичен репер за разбирането на ляво-дясно, ако изобщо още съществуват в България, какво ще определя границите занапред? И остана ли някакъв смисъл в тези понятия?
- След прочутата фраза „Леви цели с десни средства“ не знам вече какво е ляво и дясно. Според мен в момента гледаме агресивно навлизане във властта на по същество ляволиберални формации, които държат да бъдат разпознавани като десни. Но и по генезис, а и по практики те са по-скоро леви – основно ПП-ДБ. При това положение основните им противници – в случая ГЕРБ – се разполагат удобно в дясната ниша, макар че и ГЕРБ е трудно да бъде определена като дясна и консервативна партия, въпреки членството им в ЕНП. Но докато няма нещо друго, ГЕРБ ще продължава да живее от гласове, които са антикомунистически, които са на по-консервативно настроени българи.
Извън тази ос има ДПС – което нито е ляво, нито е дясно, има и партии, които са откровено русофилски - БСП и „Възраждане“.
Впрочем, една от предлаганите линии на разделение ляво/дясно е именно в плоскостта на отношението към Русия. На базата на това разделение е и сегашното управление на България – във властта са партиите, които искат разграничаване от Русия и по-ефективно членство в НАТО и ЕС, в опозиция са русофилите. Но за Европа разделението ляво/дясно не минава през Русия. Там почти всички смятат, че днешна Русия е зло.
- Ако това беше краят на прехода, сега анти-преходът ли започва?
- Всяка революция, голяма промяна има и контрареволюция, реставрация. Дори след Френската революция от 1789 има реставрация, има т.нар. Юлска монархия, има и други примери. Преходът не е еднократно усилие и поне аз не бих слагал граници. Струва ми се, че по някакъв начин, в много груби черти, приключихме с т.нар. преход с влизането в ЕС и НАТО. Като държава. На ниво общество обаче преходът ще продължава още дълго. Но е възможно, с мотива за промяна да влязат във властта наследниците на тези елити – идейни, а често и биологични, които ни управляваха преди 1989.
- И ако антикомунизмът е мъртъв, както ни убеждаваха по време на тази кампания, а "старият седесариат" е ретроградна групичка ретро антикомунисти, какво иде на тяхно място?
- Скоро си мислех и го написах, а Огнян Минчев го изрази по-ясно - обединението около Вили Лилков в София показа, че поне в София има значим брой хора, които имат памет. Те не са забравили какво е социализмът, не са забравили защо започна истинската промяна през 89-а. И не им е безразлично. Това може да се окаже добра политическа платформа за хората, които не харесват ГЕРБ, не могат да се идентифицират с ПП-ДБ или „Възраждане“, но вярват, че има смисъл осмислянето на миналото и визията за бъдещето да вървят заедно. А може и да не се окаже така. Не знам. Но антикомунизмът не е мъртъв, не може и да бъде умъртвен, понеже на доста места около нас все още намираме много негови знаци.
- Понеже си говорим с категориите на антиутопия - тези избори ли бележат края на идеологиите, на разбирането, че има неща, които може да се правят в политиката и неща, които не може да се правят в политиката? И какво ще правим занапред в политиката?
- Не знам. Мисля, че политиката има нужда от спазване на базови неща. Повечето от тях са споменати в Евангелията. И в политиката, и в нормалния живот не бива да се правят неща, които човек не иска да му правят на него.
- Твърдението, че в България възтържествува модерния европейски либерализъм, в който линиите на противопоставяне са човешките права, социалните мрежи и технологичния напредък, как ти звучи?
- Човешките права са базово понятие. Другите не са, макар да заемат голяма част от нашето битие.
- Как тогава коментираш това, че Васко Кръпката, един от символите на прехода към демокрация и Даниела Горчева, непримиримо принципен човек, бяха обявени във фейсбук за "врагове на добрите сили" и "руски агенти"?
- Удивително е, че хора, които претендират, че са демократи, клеймят и разпъват на кръст тези, които не мислят точно като тях.
- Кой и как ще гласува тази неделя?
- Ще гласуват там, където има балотажи. Но вероятно ще има още по-ниска активност. Как ще гласуват, е Божа работа. Българският избирател често е ирационален.
- Кой, потрива ръце зад кулисите?
- Не знам. Има хора, които сериозно инвестират вече в политиката и след като се оказа много трудно да се овладее всичко в центъра, вече са сменили стратегията и си заграждат парчета от цялото с надеждата, че това може да им бъде трамплин за цялото.
При всички положения полза от увеличаващата се хаотичност в България има Русия, но това не е разговор преди местни избори. Имат и русофилските партии, чиито платформи държат сметка по-скоро за интереси, различни от тези на България като част от Европа и западния свят.