Повече от 1600 древни генома помогнаха да се проследят корените на редица генетични характеристики, които се срещат при съвременните европейци. Геномите показват, че много характеристики - включително повишен риск от множествена склероза - са били пренесени в Европа от хора, които са мигрирали на континента на три различни вълни, започнали преди около 45 000 години.
Резултатите показват, че част от регионалните различия в някои признаци се дължат на различия в моделите на разселване на мигрантите. Това противоречи на идеята, че генетичните разлики са възникнали главно в резултат на адаптирането на хората към условията на определени места в Европа.
"Това е истински тур де форс", казва Луис Кинтана-Мурси, популационен генетик от Института "Пастьор" в Париж, който не е участвал пряко в изследването. Той казва, че изследването предоставя безпрецедентни подробности за това как древните предци могат да влияят на риска от заболявания и до днес. "Това е прекрасен пример за това как чрез решаването на много основни фундаментални антропологични и геномни въпроси може да се информира медицината", казва той.
Европа е заселена от анатомично съвременни хора на три основни вълни: ловците-събирачи са достигнали Европа от Азия преди около 45 000 години, земеделците са пристигнали от Близкия изток преди 11 000 години, а скотовъдците-пастири са дошли от степите на Западна Азия и Източна Европа преди 5000 години. Археолозите и историците са предполагали, че тези групи са се смесвали помежду си в целия континент и че популациите на определени места са развили различни черти в отговор на местната среда.
Но когато генетикът Еске Вилерслев от Университета в Кеймбридж, Великобритания, и неговият екип започват да изследват геномите на древните хора, те откриват, че това не е цялата история. Изследователите събрали и секвенирали ДНК от 317 древни скелета, намерени в Европа, повечето от които били на възраст между 3000 и 11 000 години. След това те комбинират тези секвенции със съществуващите геномни данни от повече от 1300 други древни евразийци.
Сравнявайки генетичните маркери на останките, възрастта и местата на погребение, учените успяха да съставят европейско родословно дърво и миграционна карта, която разкрива как геномните характеристики на определено място са се променяли с придвижването на популациите във времето. Това показва например, че степните скотовъдци са се насочили предимно към по-северните части на Европа, докато земеделците от Близкия изток - към южните и западните.
Някои от тези мигранти напълно са заменили съществуващите популации. Дания например е претърпяла два големи демографски прехода, всеки от които само в рамките на няколко поколения. Вилерслев казва, че археологическите доказателства и скоростта на прехода показват, че новодошлите са убили всички местни жители, вместо да ги прогонят или да се смесят с тях.
Моделите на разселване означават, че много съвременни европейци носят някакви генетични корени и от трите популационни вълни, но относителният дял на всяка от тях варира в зависимост от местоположението - казва Вилерслев.
След това изследователите сравняват древните геноми с тези на 410 000 съвременни лица, чиито генетични профили се съхраняват в Биобанката на Обединеното кралство - огромна база данни с генетична и физическа информация. Данните предоставят ясни доказателства, че много черти водят началото си директно от една от трите миграционни вълни.
Например съвременните северноевропейци са по-високи и с по-светла кожа от южните си събратя, защото имат повече предци от степните скотовъдци. А хората с най-много предци от ловно-събираческата епоха, които обикновено се срещат в Североизточна Европа, имат варианти, които ги излагат на по-висок риск от диабет и болестта на Алцхаймер.
Изненадващо е, че една от чертите, които изглежда са имали силно еволюционно предимство е тази, свързана с предразположението към множествена склероза. Тази черта е пристигнала в Европа заедно със западноазиатските скотовъдци и е станала още по-разпространена в Северна Европа през следващите хилядолетия.
"Днес множествената склероза е опустошително заболяване, причинено от свръхактивна имунна система, която атакува нервната система. Но тази свръхмощна имунна система или генетичните варианти, свързани с нея, може да са помогнали на древните хора да оцелеят от епидемии и общи патогени", казва Вилерслев.
"Това е най-доброто обяснение, до което можем да достигнем", допълва ученият. /БГНЕС