В регионален аспект най-висок е делът на необитаваните жилища в областите Видин (55.4%), Бургас (53.7%) и Перник (53.6), а най-нисък в областите София (столица) (30.3) и Пловдив (31.1).
Към 7 септември 2021 г. в страната са преброени 4 261 454 жилища. Теса с 374 305 повече спрямо 2011 година. В градовете броят им е 2 907 616, или 68.2% от жилищния фонд, а в селата се намират 1 353 838 (31.8%) от жилищата. През периода 2011 - 2021 е регистрирано увеличение на жилищния фонд както в градовете (13.3%), така и в селата (2.5%).
Най-голям брой жилища има в област София (столица). Техният брой е 755 889, или 17.7% от жилищния фонд в страната. Следват областите Пловдив - 356 810 (8.4%), Бургас - 325 988 (7.6%) и Варна 279 336 (6.6%). Най-малко жилища са преброени в областите Разград и Силистра, съответно 59 408 и 58 218.
Общо в двадесет и две области броят на жилищата нараства през десетгодишния период между двете преброявания (2011 - 2021 година). Най-висок прираст е регистриран в областите София (столица) - 24.4% и Бургас - 21.0%, а най-нисък в областите Търговище (0.5%) и София (0.1%).
В сравнение с преброяването през 2011 г. броят на жилищата намалява в шест области от - 0.3% за област Разград до - 1.9% за област Ловеч. Намалението се дължи основно на намаление на жилищния фонд в селата на тези области.
В жилищни сгради се намират 4 227 904 жилища, 28 782 в студентски или работнически общежития, 1 898 в нежилищни сгради, 1 245 са колективни и 1 625 са жилища в примитивни или подвижни места за обитаване.
Общата застроена площ на жилищата в страната е 334 599 932 кв.м, като средно на едно жилище се падат по 80.3 кв.м. Най-висок е делът на жилищата с площ 60 кв.м - 8.5%, а като цяло малко над половината от жилищата в страната (52.7%) са с площ до 75 кв.м. Средната площ на едно жилище е почти еднаква в градовете и селата, съответно - 80 и 81 кв.м. Въпреки това трябва да се отбележи, че докато в градовете най-често срещания случай е на жилище 60 кв.м., то в селата най-често срещаното жилище е с площ 80 кв.м.
Областите с най-голяма средна площ на едно жилище са Кърджали - 91.4 кв.м., Благоевград -89.7 кв.м и Смолян - 86.9 кв.м, а с най-малка - Враца (72.2 кв.м) и Перник (72.6 кв.м). Общо в осемнадесет от областите средната площ на едно жилище е по-малка от средната за страната.
Общият брой стаи е 12 679 326, а средно на едно жилище се падат по три стаи. Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи, съответно 1 272 190, или 30.5% и 1 438 454 жилища, или 34.5% от жилищния фонд в страната. В градовете средния брой стаи в едно жилище е 2.8, а в селата 3.5.
Областите с най-висок среден брой стаи са Кърджали (3.7) и Благоевград, Пазарджик, Разград и Ловеч по 3.4, а тези с най-нисък - Бургас (2.8) и София (столица) (2.6)
Към 7 септември 2021 г. електрифицирани са 98.9% от жилищата в страната. Жилищата с водопровод са 3 937 052, или 92.4% от жилищния фонд в страната. В градовете този дял е 96.8%, а в селата - 82.9%. Водопровод в сградата, но извън жилището имат 1.1% от жилищата в градовете и 4.1% от жилищата в селата.
1.3% от жилищата в градовете и 5.6% от жилищата в селата нямат достъп до водопроводната мрежа. С обществената канализация са свързани 2 922 434 жилища, или 70.2% от жилищния фонд в страната. В градовете този дял е 92.4%, докато в селата е значително по-нисък - 22.9%. С други съоръжения за отвеждане на отпадните води (изгребни, септични или попивни ями), разполагат 6.3% от жилищата в градовете и 69.5% от жилищата в селата. Без канализация са 1.3% от жилищата в градовете и 7.6% от жилищата в селата.
Жилищата, които едновременно не са електрифицирани, нямат достъп до водопроводната мрежа и нямат канализация са 34 590, или 0.8% от жилищния фонд в страната. Те се намират основно в селата. Най-висок е делът им в областите Кърджали (3.2%), Враца (2.2%) и Ямбол - 2.1% от жилищата в областта.
Жилищата, които едновременно не са електрифицирани, нямат достъп до водопроводната мрежа и нямат канализация са 34 590, или 0.8% от жилищния фонд в страната. Те се намират основно в селата. Най-висок е делът им в областите Кърджали (3.2%), Враца (2.2%) и Ямбол - 2.1% от жилищата в областта.
Енергоспестяваща дограма имат 1 657 577, или 38.9% от жилищата в страната. В 543 834 от жилищата има поставена енергоспестяваща дограма на част от прозорците. Изцяло без енергоспестяваща дограма са 2 060 043 жилища, или 48.3% от жилищния фонд.
Най-висок е делът на жилищата с енергоспестяваща дограма в областите Бургас - 56.3%, София (столица) - 49.2% и Благоевград - 49.0%, а най нисък във Видин -19.6%, Ловеч - 21.0% и Монтана - 22.1%.
Изцяло санирани и оборудвани с енергоспестяваща дограма са 912 818 жилища, или 21.4% от жилищата в страната. На противоположния полюс са 1 949 489 жилища (45.7%), които нито са санирани, нито имат енергоспестяваща дограма.
Достъпна среда - до и в сградите е среда, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно. Хора с намалена подвижност са лица, които имат постоянни или временни затруднения в придвижването, включително хора с увреждания.
За оценка на достъпността на сградния и жилищен фонд в страната в Програмата на Преброяване 2021 беше включен допълнителен въпрос. Събраните данни показват, че нивото на достъпност на жилищния фонд в страната е изключително ниско.
В преобладаващата част от жилищата в страната (82.4%) не е налично нито едно от изброените съоръжения, или не е осигурена достъпна среда за хора с увреждания.