„Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“. Този завет принадлежи на строителя на съвременна България Петко Каравелов.
За него финансистът и банкерът Атанас Буров
казав: ”Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал
дори и стотинка”.
Преди 134 г. на днешния ден Петко Каравелов съставя
четвъртото правителство на България. Паралелно с това оглавява и радикалното
крило на Либералната партия. Правителството му обаче просъществува само до 1881
г. Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режимът на
пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна
Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884).
След възстановяването на Търновската конституция
Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на
Либералната партия (1884-1886). На този пост той извършва най-голямото си
политическо дело – Съединението на България. През 1884 става редовен член на
Българското книжовно дружество. При окончателното си напускане на България, с
последния си Манифест от 26 август 1886 г. Батенберг назначава за регенти Петко
Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става
Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. Той и негови съмишленици са
арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887
г. - русофилските бунтове. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През
1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан
Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев, но през 1894 г.
е амнистиран.
През 1896 г. Каравелов основава Демократическата
партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за
четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия.