Тодор Тодоров е генерален мениджър на най-голямата компания в България, предлагаща полиграфски услуги, психологични оценки и обучения. 13 години преди това е част от Института по психология към МВР. Криминалният психолог е разплитал редица тежки случаи, свързани с престъпления на психично болни хора.
След последните кървави драми - случаят със стрелеца от Лясковец и жестокото убийство на Александра от Поморие, Тодорв споделя експертното си мнение пред Faktor.bg.
Интервю на Иван Атанасов
- Г-н Тодоров, напоследък сякаш зачестиха случаите с престъпления на психично болни хора. Как гражданите да се предпазят от агресията на такива лица?
- Няма рецепта. Много зависи от състоянието и фазата на съответния болен човек. Има хора, при които може да влезеш в контакт, но има и такива, при които каквото и да кажеш, реакцията от отсрещната страна би била неконтролируема. Често по улиците срещаме неуравновесени граждани, които крещят и се държат неадекватно. Ако тръгнеш да им обясняваш нещо или да спориш с тях, това по-скоро може да провокира ескалиране на напрежението. По-добре е да не им обръщаш внимание, защото не е ясно до какво може да доведе евентуален разговор и още по-обезпокоителното – никой не знае какво се случва в техните глави.
- Здравният министър Таня Андреева обяви пред медии, че до края на 2014-а година ще направи единен регистър за бройката и имената на психично болните в България, какво решение е това на проблема?
- Надявам се думите на здравния министър да се окажат истина. Много хора крият свои роднини с отклонения. В България за съжаление има негативно отношение към психично болните и техните проблеми. Днес такъв човек много лесно може да си извади бележка, че не се води на отчет към психологично лечебно заведение. Така той може да започне работа в която и да е фирма, без да е предупредил за психичните си проблеми. С подобен регистър това няма да е възможно.
- Каква е вашата оценка за скандалната драма в Лясковец. Защо човек, представен за психично болен успя да провали мисията на спецотряд?
- Теорията е една. Професионална тъпота и желание да се действа с мускули, а не проява на поне малко креативност и професионализъм.
- А как трябваше да действат баретите в този случай?
- Тихо, кротко и да решат случая без излишна помпозност и желание за показност, защото това е излишно. Допуснаха се и страшно големи грешки. Аз питам ръководството на МВР: Какво щеше да стане при следната ситуация. Петко Петков хваща майка си, опира й пушка в главата и казва: Ще я убия, ако влезете. Отговор обаче на този страшен въпрос няма.
- Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров се оплака от липса на щурмови кучета. Звучи ли подобно оправдание сериозно на фона на случилото се?
- Това е неговият най-сериозен проблем. В момента институциите, занимаващи се с този случай действат на принципа на ОПГ-тата, когато гущерът си къса опашката, за да може тя да привлича вниманието с цел измъкване от опасността. По същия начин звучи и теорията за кучетата. Не знам г-н Лазаров какъв опит има с кучета, за да го коментира, но истината е, че с Петко Петков можеше да се свърши много по-лесно и по-практично вместо да умират хора.
- Изследване в САЩ твърди, че психично болен човек е по-опасен от терорист. Съгласен ли сте с тази теза?
- Специално за случая в Лясковец има една много важна подробност, неспомената от почти нито една медия. За Петко Петков има съмнение, че е психично болен и неуравновесен. Дали е болен ще стане ясно след като му се направи преглед. По развитието на този случай ясно се вижда, че ситуацията е недооценена и са взети изключително много погрешни решения. В началото, когато стана случката, ръководството на МВР обясни, че предходното ръководство не си било свършило работата, че имало постановление на прокурор Петко Петков да бъде въдворен за лечение още през 2012-а година. Това е абсолютна лъжа, защото при положение, че той не е излизал от апартамента си, не е ходил никога на лекар, той, де факто, няма как да е освидетелстван и прокуратурата не може да издаде такова постановление. Самият факт, че това е основната им теза означава само едно: паническо обяснение на голям провал и заблуда на обществото. Лошото е, че преди няколко години се смеехме на френските командоси, пребити от плевенски селяни. Сега излезе, че един уж психически неуравновесен човек разгони фамилията на Специализирания отряд за борба с тероризма.
- Подобни инциденти на неочаквано насилие зачестиха. В Симитли мъж преби баща си и пак се барикадира. Могат ли изключенията да се превърнат в тенденция?
- Подобни инциденти винаги е имало. И то не малко. Докато работехме в Института на МВР с колегите се занимавахме с десетки подобни случаи. Хора, които се барикадират, психично болни и т.н. Но нямаше излишна гласност. В голяма част от случаите хора са взимали заложници – най-често техни близки или роднини, които към момента на отключването на острата психоза са били около тях. Имали са достъп до оръжие, било хладно или огнестрелно. Не мога да кажа, че в момента броят на подобни ситуации е по-голям.
- Имате ли информация за други хора от типажа „Петко Петков” у нас?
- Ако трябва да сме точни, това не може да бъде преценено. Ясно е обаче, че човек като Петко, който явно има някакви паранои и страхове, е опасен. Когато срещу него се подходи агресивно, се влиза в неговия филм. Аз смятам, че ако Петко беше оставен, ситуацията около него нямаше да се промени. Напротив, той щеше да продължи със заплашителните писма и асоциалното поведение. Нещо повече – ако се окаже истина твърдението, че някакви деца са му изпочупили прозорците дни преди инцидента, неговият отговор с писмото до директора на училището в Лясковец донякъде е разбираем. Знаем, че отношението към хора като него в малките населени места може да бъде доста агресивно. Последвалото отиване на въоръжени полицаи с маски, които започват да му крещят: „Предай се!” и т.н. отключва всички негови страхове. Нормално е да реагира така. Не казвам, че оправдавам постъпката му, но разбирам защо е реагирал така.
- Не се ли получава един порочен кръг с психично болните – без подпис и съгласие на роднини не можеш да ги вкараш в лечебно заведение, а дори и да попаднат там максимум след месец ги изписват и започват нови проблеми на обществото с тях...
- При всяко положение законовата рамка трябва да се промени. Имали сме случаи със серийни самоубийци . Това са хора, които отиват някъде да сложат край на живота си. Ние с колегите пристигаме на мястото и работим с тях часове наред, понякога по цели нощи, за да ги разубедим. При положение, че успеем, те се взимат, водят се за 24 часа в градския психодиспансер, след което се пускат и продължават с опитите. Преди време сваляхме от една сграда човек в продължение на три поредни вечери, който след престоя в психодиспансера отново отиваше да се самоубие.
- Защо не ги оставят за по-дълго време в психодиспансера за да са под непрекъснат контрол?
- Нямат основание да ги държат, освен ако болният или неговите близки изразят изрично съгласие за подобни действия. Парадоксално е, че е необходимо писмено съгласие за оставане в клинично заведение от човек с психологично разстройство. Трябва да се види кой как е прокарал този закон и да се попита – каква е била неговата логика?
- Убийството на дете в Поморие разтърси страната, може ли убийцата Атанаска Георгиева да пледира невменяемост за да се отърве от наказание?
- Не познавам случая в детайли. Дали жената е психично болна, ще кажат психиатрите. Ако се окаже, че не е, значи е извършила престъплението с умисъл. Обикновено, за да убиеш дете, най-често го правиш в два случая: когато прикриваш друго престъпление с това убийство, т.е., направил си друго или детето е станало свидетел на нещо нередно. Съответно вторият случай е когато си психично болен. Тя казва че е убила момичето, защото то е обиждало синовете й. В същото време обаче, арестуваната не поддържа връзка от много време със собствените си деца. Затова се съмнявам в истинността на думите й.
- Как разпознавате дали един убиец е психично болен или просто се опитва да избегне правосъдието и затвора?
- Това е работа на психиатрите. Имали сме случаи на хора, които имат фалшиви диагнози за невменяемост. Съветвам ви да направите интервю с психиатъра, който беше дал на Марио Любенов – Заека (обвинен за убийството на 17-годишната Мирослава Николова в Перник, б.а.) диагноза, че е шизофреник, а всъщност по-късно се разбра, че не е така, защото този човек не носеше абсолютно никакви последствия за фалшивата си диагноза.
- Реална или фалшива поставената диагноза спасява убийците от затвора, но къде е моралното възмездие за почернените семейства?
- В това отношение няма как да има възмездие, защото един психично болен човек в момента на извършване на подобно престъпление не си дава сметка затова какво е направил. Той може да го повтори. Но работата с тези хора трябва да е много по-всеобхватна. Не става въпрос само да го настаниш в болница за един-два месеца и да прецениш, че е излекуван. Необходимо е лечение, контакт, наблюдение, за да може всичко да е под контрол. В „белите” държави има доста сериозна социална политика по тези въпроси. В България за съжаление – не. Нагледен пример – Даниела Терзийска (обвинена за убийството на 3-годишния си син Пепи през 2001-а година, б.а.) в момента е на свобода.
- Възможно ли е да се излекува такъв човек?
- Зависи какво е заболяването. Необходимо е поне да се вкара в ремисионна форма, така че да може да функционира приемливо за обществото и за себе си без да застрашава околните.