Евлоги Станчев*
Повече от 5000 случаи на нарушение на правата на човека са регистрирани в Крим от началото на незаконната руска окупация на полуострова през 2014 г. Преобладаващата част от тях са срещу кримски татари. Това заяви наскоро Алим Алиев, кримскотатарски журналист, правозащитник и заместник-директор на Украинския институт (https://ui.org.ua/en/).
Алиев обърна внимание, че руската пропаганда и дезинформационна кампания в Крим инвестира огромни ресурси, за да изгради сред местното руско население подчертано негативен образ на кримските татари като потенциални престъпници и терористи. Целта на този пропаганден прийом е да възбуди колективни страхове сред руското общество и по този начин да провокира устойчиви антитатарски чувства. Обяснението е просто – в преобладаващата си част кримските татари са проукраински настроени, те възприемат Украйна в много по-голяма степен като своя родина, отколкото Русия. В тяхната групова идентичност руските/съветските репресии от близкото минало заемат основополагащо място.
Всъщност подобни пропагандни внушения — освен чисто практическото им предназначение в условията на настоящата война — се вписват изцяло в традиционните наративи на руската татарофобия. Според тези стереотипни представи
кримските татари представляват „вражески“ и „предателски“ народ,
който винаги е бил настроен срещу руските интереси в исторически план. Макар че колективната стигма върху общността датира от по-ранен период, неин безспорен зенит представляват годините на и непосредствено след Втората световна война. През май 1944 г. Сталин разпорежда депортацията на целия кримскотатарски народ в Средна Азия поради обвинения в „масов колаборационизъм“ с нацистките окупатори по време на войната. Впоследствие всяка следа от татарска символика в Крим е заличена – история, топономия, паметници. В контекста на сакрализацията на „Великата отечествена война“ в съветската менталност (митологема, която продължава да има фундаментална значимост в днешна Русия) кримските татари нямат място в Крим, нито могат да бъдат разпознати като равноправна общност със свои национални достойнства. Тъкмо от тази гледна точка онези кримски татари, които са успели да се върнат в Крим след украинската независимост през 1991 г., са заклеймявани като „престъпници“ и „нашественици“ от гласовитите местни руски националисти. Въпреки че последните свободно са присвоили имуществото и земите на насилствено прогонените през 1944-а татари. Фанатичен цинизъм! След 2014 г., въпреки фасадните права, гарантирани от новата „конституция“ на „Република Крим“, беше инициирана нова вълна от ограничения и заплахи срещу кримските татари, с чиито „следи“ е изпълнено интернет пространството.
Именно в този контекст думите на Алиев звучат красноречиво:
„Това е нашата обща война
В тази война много кримски татари, украинци и представители на други националности са на фронта, в редиците на Въоръжените сили на Украйна. Това е война не само за нашата територия, за нашата земя, но също и за нашата идентичност, достойнство и бъдеще.“ В действителност развитието на днешната война в Украйна представлява въпрос от първостепенна важност за кримските татари. Въпрос на оцеляване. В условията на незаконната руска окупация техните колективни права са потъпквани всекидневно, политическият елит и интелигенция на общността са прогонени или лишени от свобода. Отсъствието на информационна прозрачност в днешен Крим на практика прави невъзможно да разберем какво се случва с кримските татари, а впрочем и с останалите малобройни коренни народи на полуострова (или това, което е останало от тях). Тази тревожна ситуация дава основание за различни притеснителни спекулации.
В своето изказване Алим Алиев обърна също внимание, че
Крим „се е превърнал в модел на колонизационни мерки за Русия"
“ Вече разполагаме с информация, показваща, че от 2014 г. над 70,000 граждани са напуснали Кримския полуостров – основно татари, украинци и опозиционно настроени руснаци. На тяхно място през същия период са пристигнали близо един милион руски граждани, сред които огромно количество военнослужещи. Все по-видимата милитаризация на полуострова прави цивилния живот там близък до невъзможното. От друга страна, приближаването на фронта на войната до Крим крие риск местните татари отново да бъдат посочени като „пета колона“ и „вражески народ“ и това да ги превърне в обект на репресии от различен характер.
Ето защо международната общност и всички нейни релевантни институции трябва час по-скоро да вземат конструктивно отношение спрямо непосредствените заплахи срещу общността на кримските татари и тяхната културна идентичност. В продължение на последните близо два века и половина този стар, държавнотворен тюркски народ е подложен — макар и с епизодични прекъсвания — на последователен етноцид от руските имперски, съветски, а сетне и постсъветски власти. Незаинтересоваността и отсъствието на международна подкрепа за кримските татари биха допринесли за тяхното тотално заличаване като самостоятелна нация. Добре е да се има предвид също, че политическото движение на кримските татари е неразделна част от борбата на Украйна за съхранение на своята независимост.
Крим е на Украйна! Крим е на кримските татари и останалите коренни народи на полуострова!
* Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. През 2019 г. защитава докторска дисертация по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му занимания са в областта на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От особен интерес за него представляват различни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите конфликти в тези региони.