“Имам работна хипотеза за интелекта - човешката интелигентност има 3 необходими компонента. Способност за разбиране, разсъждение и приоритизиране на задачи на база разбирането и разсъждаването. В AI моделите тези компоненти трябва да бъдат моделирани, за да говорим за интелигентна способност. Достъпът до информация не гарантира знание - огромният обем информация може да бъде причина за намаляване на интелектуалните способности и практическата ни неспособност да изградим интелекта си в море от хаотична и фалшива информация", разясни темата доц. Грозданов.
Теорията на познанието се занимава с приложението на знанието. “Най-много е нараснал делът на мозъка във връзка с двигателните дейности. Интелектът е един от множество еволюционни инструменти. Всеки еволюционен инструмент има една функция - адаптация на човека в средата, в която се намира, не в средата, в която са живели предците му. Днешната среда е радикално различна от средата на първите хомо сапиенс. Днес реалността е цифрова, много по-малко двигателна и затова намирам резултатите на Калифорнийския университет донякъде за странни. Ако човек днес не става от бюрото си по 8-10 часа, не знам как е нараснал делът на мозъка ни, отговарящ за движението", разгледа аналитично проучването на университета доц. Борис Грозданов.
“Стремежът да оцелеем е вкоренен във всеки организъм. Хората в огромен процент предпочитат да вярват на видяното, чутото, прочетеното. Приемат нещо за факт. Това е потенциален проблем - вярата няма критично изследване на информацията", подчерта събеседникът. “Да се усъмним в нещо, да го анализираме - това има невро-физиологична цена, която се изразява във време, нерви, усилия. От тази гледна точка защитен механизъм на съвременния човек е да откаже да мисли критично - не защото не би желал, а защото не може да плати в реало време цената, за да стигне до истината", смята още той.
Крайност е и да подлагаме всичко на съмнание - в животинската природа цената за погрешно възприемане на реалността е животът. Ако птицата не види навреме хищника, дебнещ в храстите, ще плати с живота си глешното възприемане на реалността. “Ние с лека ръка си позволяваме да вярваме на всичко, не критично да стигнем до обоснована хипотеза и трябва да опитаме да приоритизираме неща, за които можем да платим цената да
мислим критично. Можем да си позволим да изпадаме в заблуди за неща, които няма да застрашат съществуването ни, това е голяма дилема на съвремието, пред която се изправя всеки от нас", подчерта Борис Грозданов.
“Много малко потребители са прочели научните публикации във връзка с ваксините. Не е и реалистично да очакваме бързо разбиране на такъв проблем от широката публика. В океана от информация процентът факти, истини и адекватни модели е много нисък. Когато засечем фалшиви модели, в които сме вярвали години наред, е лесно да ги приемем. Невъзможно е средностатистическият човек да се откаже лесно от стари, вкоренени разбирания, било то и грешни", подчерта доц.Борис Грозданов.
Не вярваме на науката относно ваксинирането, например, нито на изкуствения интелект, но ползваме мобилни технологии ежедневно. Тук има и елемент на лицемерие, за който трябва да си дадем сметка, смята доц. Грозданов.