В навечерието на най-светлия български празник 24 май БПЦ отново хвърли в смут и тревога православните българи. В късния следобед на 23 май на сайта на Патрирашията бе публикувано Архиерейско послание към клира и миряните на Пловдивска епархия от владиката Николай. Качено обаче и на сайта на БПЦ, посланието явно има за цел да се пръвърне в катализатор и да даде някакво по-задоволително обяснение на скандала с непризнаването на Македонската православна църква и отказа на Св. синод да участва в тържествата, посветени на 1000 години Охридска архиепископия. Втиевато и на моменти лукаво, пловдивският валадика все пак казва някои истини, които БПЦ и Св. синод отказват да произнесат на гласа.
Най-главното признание, че БПЦ не може едностранно да признае Македонската църква и да даде автокефалия, защото самата е Църква първородна дъщеря на Вселенската патриаршия сред славянските църкви. Но БПЦ има правото да се обръща със съвет към по-младите от нея православни църкви в района, визирайки най-вероятно Сръбската патриаршия, която най-остро реагира срещу инициативата на БПЦ да се намеси в македонския църковен проблем и дори внуши на Руската църква да застане по казуса с Македония срещу Българската църква.
Проблемът е, че в македонските земи днес действат две институционализирани православни църкви. Едната – Македонската православна църква – Охридска архиепископия, която е призната от светското правителство на Република Македония, но не е призната от поместните православни църкви. Точно тя поиска от българската да и стане Църква майка. Другата Църква, нарекла себе си Православна охридска архиепископия, е забранявана и преследвана от македонските светски власти, но пък е канонично призната от поместната Сръбска Православна Църква с това име. На всичко отгоре Николай Пловдивски признава, че
тя е призната и от Българската православна църква,
като митрополити - членове на нашия Свети Синод, съслужят Света Литургия с архиепископ Йован Вранишковски, титулувайки го Охридски архиепископ. Откровението е изключително скандално, защо Църквата на Йован Вранишковски от години е отхвърлена от самия македонски народ, който я припознава като сръбски хомот, далеч от неговите въжделения и историческа истина. Вронишковски има присъда в Македония и се укрива от нейните власти, живее в Русия, а на миряните македонци говори чрез радио Белград.
Владиката Николай твърди, че разрешението на проблема е единствено от компетенцията на патриарх Вартоломей в Цариград, а двете спорещи македонски църкви трябва да се обърнат към него. Дори и канонично проблемът да изглежда така, православните българи с основание могат да запитат, защо повече от половин година БПЦ и членовете на Синода размотаваха събратята си от Македония и им внушаваха лъжливи надежди, че ще им станат Църква майка. С лъжливи надежди бяха заблудени и хиляди българи, очакващи духовно единение с македонците. Тази канонична истина беше честно да се каже на Македония още през ноември, когато поискаха да им подадем ръка. Не само че БПЦ мълча гузно, но и не направи нищо необходими, за да подготви почвата сред другите поместни църква за разрешаване на проблема. Директна вина има българският патриарх, който вместо да каже истината на македонците в очите, мълча и дума не продума за проблема дори и при срещата си с Вселенския патриарх през януари в Истанбул.
Дълг беше на Неофит да стане посланик на македонците
пред православния свят, но той предпочете лукаво да се измъкне от проблема, да се превива и да изглежда на много болен. С тези оправдания се измъкна дори и на 14 май, когато Синодът взе скандалното решение да не присъства на тържествата в Охрид и реално блокира признаването на МПЦ. Неофит мълча по македонския проблем и в началото на март, когато гост му бе руският патриарх Кирил. Мълчаха по темата и владиците, които влизаха в специалната комисия, като сред тях е и самият Николай.
Днес обясненията им не струват и пукната пара, а подлото им поведение към македонците ще остане като една от най-позорните страници в новата история на Църквата. Докато обслужват позорно руски и сръбски интереси и разкешват имоти за тлъсти суми, за да подсигуряват разкоша и комфорта си, владиците от Св. синод явно остават слепи, за да видят, че БПЦ започва все повече да прилича на Църквата на Вронишковски - без авторитет и любов на народа. Нека са канонично признати, но авторитетът им сред миряните е нулев, а храмовете се пълнят като за шоу само по Великден и Коледа, а истинските вярващите в Спасителя все по-рядко влизат в тях. Важно е БПЦ да определи и отношението си към отхвърлената от македонския народ и институциите в държавата Православна охридска архиепископия на Вранишковски – една куха църковна структура, използвана само за подривни действия от Русия и Сърбия. Признаването и е тежък грях към българщината, която оцелява и до днес не благодарение на каноните на клириците, а на духа и любовта на вярващите.