Вселенският патриарх Вартоломей заяви, че Цариградската патриаршия няма намерение да променя устава и границите на Сръбската православна църка. С това той ясно показа, че не е готов да преосмисли и осъди решението на своя предшественик, който след Първата световна война призна нечестивата духовна окупация на македонските епархии от Сръбската православна църква – акт, извършен с брутално насилие, прие което много свещеници и дори двама български владици посрещат мъченическа смърт.
Унижението, на което сме подложени, уви, е заслуга на предателските действия на Светия синод на Българската православна църква.
Не толкова отдавна, през есента на 2017 г. Македонската православна църква Охридска архиепископия отправи молба към Българската православна
църква да ѝ стане църква-майка
След дълго умуване с гласовете на Ловчанския митрополит Гавриил, Доростолския Амвросий, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненския и Великопреславски Йоан, Неврокопския Серафим, Русенския Наум, Врачанския Григорий и Видинския Даниил Светият синод реши да не приеме отправената молба, както и поканата от Македонския архиепископ Стефан представители на БПЦ – БП да участват в тържествата по повод 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия на 27 май – Петдесятница, миналата година в Охрид. Синодът реши и да не изпрати делегация, която да гостува на събитието!
„За“се обявяваха Сливенският митрополит Йоаникий, Великотърновският митрополит Григорий, Плевенският митрополит Игнатий, Пловдивският митрополит Николай и Старозагорският митрополит Киприан.
Светият синод все пак се ангажира, че ще се застъпи за признаването на Македонската православна църква.
Днес става ясно, че застъпничеството на БПЦ в православния свят не струва пукната пара!
За да си дадем сметка какво означава това, трябва да се върнем 159 години назад, когато в Цариград предците на нашите синодални старци полагат началото на съвременната българска нация. Тогава, на 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба във все още дървения български храм „Свети Стефан” в Цариград митрополит Иларион Макариополски прочита името на султана, но не споменава името на вселенския гръцки патриарх и на негово място изрича
„всякое епископство православных“,
което се произнася само от предстоятел на автокефална църква. С този дързък акт започва най-славният период от борбата за утвърждаване на българите като нация.
Може би най-доброто описание на борбите за църковна независимост дава македонският българин, големият писател Димитър Талев в романа си „Преспанските камбани“:
„Българският народ вече не признаваше гръцкия патриарх за свой църковен глава. На другата година патриарх Йоаким II свика в Цариград Александрийския, Йерусалимския, Антиохийския и всички бивши цариградски патриарси заедно с още двайсет и седем владици и тоя голям събор призна някои права на българите, но низвергна тримата български владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски, които бяха всепризнати български вождове. Така Фенер искаше с привидни обещания и отстъпки да измами и заблуди българския народ, а от друга страна, се опитваше да го обезглави, като осъди тримата бунтовници владици и ги изпрати на заточение. Цариград бе станал средище на църковната борба, която беше повече борба за свой славянски, български говор по църкви и училища. Бунтовната молитва на Иларион Макариополски бе подета от целия народ и което стана в Цариград, повтаряше се с голяма смелост по всички краища на Мизия, Тракия и Македония.“
Десет години след великденската акция със султански ферман е утвърдена Българската екзархия. Това е първата българска легитимна национална институция, която представлява българския народ пред света. Границите на Българската екзархия се определят по един напълно демократичен начин – с гласуване. Позволява се на всички райони, в които за това гласува над две трети от християнското население, да се включат към Българската екзархия. Към 1873 г. след серия от референдуми в границите на Екзархията влизат по-голямата част от днешните
Република България и Република Северна Македония.
Тогава над българската църква е наложена схизма. Нито Цариградската, нито Руската патриаршия извършват съслужение с нашите духовници. Но българската църква е близо до народа, споделя неговите мъки и радости и се радва на високо одобрение. През Втората световна война българските митрополити се обявяват срещу депортирането на българските евреи – смел акт, който не само никоя друга православна църква, но и папата не се осмелява да извърши!
В Македония сръбското духовно робство среща силна съпротива. През 50-те години на 20 век по начин, който напомня дипломатическото маневриране със султана, будни духовници успяват да създадат Македонска православна църква, която през 1967 година – не без деликатната помощ на българския патриарх Кирил, обявява своята автокефалност. Нито Сръбската, нито Руската, нито Цариградската патриаршии я признават!
Но непризнатата Македонска църква показва възрожденски живец
на фона на склерозиралия живот в БПЦ. При пет пъти по-малобройно православно население днес в Македония има два пъти повече монаси, отколкото в България, и пет пъти повече свещеници. Църквата се радва на истинско уважение в обществото.
Комунистическите власти в Македония полагат повече усилия да убедят населението в македонизма като антибългарска идеология, отколкото в марксизма! Три поколения македонци учат в училище, че Българската екзархия е била чужда и враждебна институция, която се е опитвала да асимилира, да побългари македонците!
Тази идеология не позволи двете страни – носителки на възрожденското българско наследство, да установят стратегически отношения след смелия акт на България, която на 15 януари 1992 година първа призна независимостта на Македония.
Но през 2017 година най-после се стигна до обрат.
Подписан е Договор за добросъседство и сътрудничество, в който фигурира текст:
„Имайки предвид общата история, свързваща двете страни и техните народи“.
Не по-малко важно обаче е писмото на Светия синод на Македонската православна църква, с което Македонската православна църква признава БПЦ, която по устав е наследник на Охридската архиепископия и на Българската екзархия, за своя църква-майка.
С това беше нанесен удар на клеветата, че някогашната Охридска архиепископия не е била българска и че Екзархията е била църква „асимилатор“.
Майка ти по дефиниция не може да ти бъде чужда!
Българската православна църква беше длъжна да отговори с биене на камбани! Да извърши съвместна Света евхаристия с представители на Македонската православна църква и така да заяви ясно и гласно пред света, че кървавото присъединяване на македонските епархии към Сръбската православна църква след Първата световна война е останало без правни последствия! И че на основание правилата на цезаропапизма след провъзгласяването на независима Македония там е установена автокефална православна църква, чиито корени са в Екзархията!
По този начин щяха да постъпят нашите митрополити, ако в душите им бе останала и частица от духа на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски, чиито ликове красят фасадата на Синодалната палата!
Много политически партии, военният министър и дори президентът дадоха знак, че биха подкрепили подобен акт. Двама владици придружиха президента по време на посещението му в Бигорския манастир, където той бе приет с високи почести! И макар Светия синод да не бързаше да вземе отношение, все пак се прокрадна надежда, че ще се вземе положително решение.
Всичко се промени след скандалното посещение на руския патриарх за 3 март 2018 година у нас
Едва ли някой се съмнява, че позицията на българските държавни и духовни мъже по отношение на Македонската православна църква бе една от причините за неприкрития му гняв! По същото време един висш духовник от Руската православна църква заяви, че България трябвало да се солидаризира с позицията на църквата в Белград!
В прав текст Руската православна църква поиска от България да признае кървавото унищожение на Екзархията в Македония.
За съжаление в този дух се изказаха и някои от българските митрополити. За учудване ли е, че днес тази позиция зае и Цариградският патриарх?
Очевидно в Цариград не искат Сръбската православна църква да застане плътно до Руската в конфликта между Москва и Цариград около признаването на автокефалията на Украинската православна църква. Знаят и че духовниците в Белград държат на своята независимост. През 2016 г. СПЦ взе участие на Всеправославния събор на остров Крит. Тогава Българската православна църква задно с Руската църква бойкотира форума.
Преди 158 години Иларион Макариополски и неговите съратници не се страхуваха от схизма, от репресии, от изгнаничество, дори за живота си! Благодарение на тяхната смелост България се утвърди като нация. Днес техните наследници предадоха българската кауза.
Няма кой да защити нашето достойнство, щом ние не сме готови сами да си го защитим! Повече от година след отказа на БПЦ да приеме да стане църква-майка на МПЦ ОА (и така да обяви за нищожно анексирането на македонските епархии от СПЦ) нито президентът, нито правителството, нито партия ВМРО БНД (която първоначално призова Синода да направи тази важна крачка) не призоваха достолепните старци да променят решението си и да се възроди духът на възрожденците.
Само една политическа сила – БЗНС, се осмели да направи това.
Студеният душ от Цариград ни дойде напълно заслужено! Но имаме ли сетива да го усетим?
Единственият смислен ход пред БПЦ днес е незабавно да приеме протегнатата от Скопие и Охрид ръка, незабавно да извърши съвместна света Евхаристия с духовници от МПЦ ОА, дори с риск тя да остане единствената църква, с която да останем в общение за дълъг период от време!