"Католическата църква в България е дълбоко загрижена от предложения проект на закон за вероизповеданията(автори на проектозакона са Йордан Цонев и Борислав Цеков, а вносител е ДПС, б.р.), който би поставил нашата общност в много трудна ситуация", заявява монсеньор Христо Пройков, апостолски екзарх и глава на българските епископи, цитиран от италианската агенция agensir.it. Според него, промените са "дискриминационни" и поставят някои вероизповедания в привилегирована позиция, за сметка на други, които ще бъдат лишени от своите източници за издръжка, особено
чрез даренията от чужбина
"Предложението напомня за едни отминали времена, за времената на комунизма, които се надявахме наистина да са превъзмогнати", изразява съжаление прелатът, който определя промените като "опасни и нежелани".
Монсеньор Христо Пройков твърди: "Финансирането е само за православни и мюсюлмани”.
Законопроектът предвижда финансиране от държавата за изповеданията, чийто брой вярващи е над 1% от населението, с дял от около 5 евро за всеки отделен вярващ, докато външното финансиране за всички вероизповедания ще бъде забранено, освен ако не е специално одобрено от Дирекцията по вероизповеданията. На тези условия обаче отговорят само Православната църква и мюсюлманското вероизповедание, защото според последното преброяване на населението, според което субсидиите ще се изчисляват, в България 60% от вярващите са православни , 8% са мюсюлмани, католиците представляват 0.66% от населението, а протестантите 0.87%. "Това означава, че католиците и протестантите няма да получават никакви пари от държавата, но вече няма и да получават дарения от чужбина", обяснява монсеньорът.
По редица причини прелатът смята, че в текста на предложения закон за вероизповеданията има многобройни спорни въпроси, които не отчитат особеностите на отделните вероизповедания, коментира agensir.it
Неговото мнение се споделя и от експерти.
Мерки за национална сигурност или дискриминация?
Целта на промените, разработени от правителството, доминирано от партия ГЕРБ, заедно с опозиционните сили-социалистите и партията на турското малцинство, факт, който създаде смут и турболенции в управляващата коалиция, е "да се избегне намесата на други държави, чужди институции и чуждестранни лица в дейността на вероизповеданията, застрашаващи националната сигурност ", по-специално от страна на радикалния ислям, който се опитва да стъпи в някои части на Южна България.
"Ако се опитате да ограничите дарения от фондации на ислямски екстремисти към мюсюлманите, а по този начин в крайна сметка, поставите всички религии под общ знаменател, се създава дискриминация", коментират експерти.
Всички религиозни вероизповедания са объркани след представянето на предложението, защото не са направени консултации с тях по време на подготовката на промените. Говорителят на Светия Синод на БПЦ отец Николай Георгиев, казва, че промените ще създават административни пречки за православното духовенство и изразява съмнение, че Дирекцията по вероизповеданията, служба с ограничен персонал, ще бъде в състояние да се справи с документацията за дарения.
Георгиев не изключва възможността, въпреки че православна църква е най-малко засегната от закона, да се подкрепят правата на други християнски църкви и на други религии, защото "не можем да отнемем правото на изповед, само защото някой представлява едно малцинство".
Дори и от Съвета на ислямската общност в България декларират, че "промените ще ги поставят в затруднение", защото в момента, според споразумение с Турция, мюсюлманите получават дарения от Анкара, за да плащат заплатите на имамите.
Забрана за чуждестранни свещеници
Освен финансирането, сред другите много спорни точки в предложения закон е изискването свещениците да бъдат само български граждани, както и изискването чужди граждани да имат право да служат само след одобрение от страна на Дирекцията по вероизповеданията. Също така, свещениците трябва да са получили квалификацията си в България, недоумява изданието.
"Това са нови трудности, като се има предвид, че повечето от католическите свещеници в България са чужденци", обяснява монсеньор Пройков и допълва, че всички духовници, включително българите, са учили в чужбина, защото в страната няма факултети по католическа теология.
Свободата на богослуженията е в опасност
"Политиците трябва да обмислят добре какво решават, да намерят баланс между националната сигурност и правото на поклонение, което изисква един сериозен диалог", казва експерт.
В противен случай, българските власти поемат големи рискове, особено по време, когато България е настоящият председател на Съвета на ЕС.
Превод: Faktor.bg