Интервю на Сергей Медведев, svoboda.org
- Владимир Путин се превърна във фигура, която затваря в себе си цялата руска политика. През втората година на войната той се превърна в някакво самодостатъчно същество, което изглежда ще преживее дори поражение в тази война. Какъв, според Вас, е сега статутът на Путин за руското население? Подобен на небесния император с мандат от небето на Русия ли?
- Като цяло – да. Това е най-близко до традиционния руски патерн**. Затова е и толкова успешен, той не копае никакви нови коловози в полето на историята, той просто попадна в прокарания вече мощен коловоз и комфортно се търкаля по него, като медената питка, докато не дойде лисицата и не го изяде. От всички останали „животни“ той засега успешно се спасява.
Да, това е руската особеност - система на властта, в центъра на която лежи някаква абстрактна същност. Собствено, това идва още от Византия, защото императорът винаги е бил и върховен представител на църквата. Царят фактически остава върховно божество, сакрален представител.
- И Путин ли вече е сакрален? Смятате ли, че в Русия владее теократия и Путин практически е придобил статут на жив бог?
- Русия е в особената ситуация, когато преди 300-400 години тя влиза в новото време, но само с единия крак и запазва този странен патерн, при който императорът е едновременно президент и цар московски.
Ако това беше просто архаизъм, би било много по-просто. Но винаги е имало някаква смес от архаизъм и модерност. Това е някаква странна симбиоза: благодарение на Петър Първи в Русия съществуват архаичност и модернистични политически технологии едновременно.
Неговите реформи съществено променят руското общество, създават в него две страти – едната обърната назад, другата гледаща напред, в новото време.
Но въпреки това сакралната фигура си остава фигурата на жив човек. Затова се получава така, че и на Путин не му се наложи да изобретява нещо ново.
Путин не се зае с експерименти, той просто с радост се разположи в тази руска „особеност“.
А най-важният елемент е това, че освен традиционната легитимност възниква и някаква извратена модернистка легитимност.
Спомнете си, Петър, царят е бил единственият европеец в тази страна.
Днес ние имаме много мощна мистична част в отношението към властта, която е повече интуитивна, чувствена, отколкото рационална – това е много важно. Путин има такава чувствена и рационална връзка с основната маса от населението, тя се поддържа, разбира се, за сметка на развитието на култа към него.
Трябва много точно да акцентираме върху това, че култът към личността на Путин, в смисълът на култа към Сталин, например, сега е абсолютно обективна реалност, ключов инструмент за управлението на държавата, той се поддържа непрекъснато.
Той е политическа институция, с помощта на която се поддържа пряка връзка на сакрализирания, обожествен вожд, лидера на нацията с масата от населението в ущърб на елитите.
Затова смятам, че ние нямаме никаква реална представа за това какво всъщност иска, мисли, мечтае този народ, ние му приписваме много неща, защото сега руският народ изцяло е отдал своята воля, своето мнение, своите чувства на този човек, на Путин.
Всъщност принципът е прост и той е следният – не народът подкрепя тази война, а народът казва: и ние като Путин. Ако Путин каже – война, ние ще подкрепяме войната. Ако Путин излезе и каже – край, спираме всичко, ние ще го подкрепим, каквото каже!
- Смятате, че народът, избирателите, хората в социологическите проучвания мислят с помощта на Путин? Тоест, когато говорят за отношението си към войната, говорят за отношението си към Путин?
Спомням си едно интервю на Виктор Пелевин, който на въпроса „А каква е националната идея“, спокойно отговори, че Русия е открила националната си идея и това е Путин.
Вие съгласен ли сте с това, че Путин наистина въплъщава националния архетип и това ли осигурява стабилността на системата – неговият завет с народа?
- Стандартният за Русия изход от такава ситуация се е случвал вече веднъж, преди 100 години.
През 1913 година Русия е в зенита на своята имперска слава, започвайки от икономическите показатели и завършвайки с триумфалния 300 годишен юбилей на династията Романови. Тогава единението на народ и цар е била такова, за каквото сега Путин даже не може да мечтае.
Но след това започва война, война заради някакви съвършено ирационални мотиви, не наша война.
И се стига до пълната десакрализация – ето това е много важно. Из цяла Русия се размахват листовки с отвратителни карикатури на царицата и царя.
А главната теза е – подменили са царя, царят е изменник.
И ще ви кажа какъв ще бъде изходът от днешната ситуация, ще ви кажа каква ще бъде реакцията на народа: от любовта до ненавистта има една крачка.
Тази крачка също няма да бъде рационална, няма да бъде следствие от някаква пропаганда от типа: народът се пробуди, отвори си очите и ушите и чу либералната мантра за свободата – това няма да стане, за това ушите на руския народ винаги ще бъдат запушени добре.
Народът ще чуе друго: царят е подменен, царят ни предаде.
- Тогава колко опасни са за Путин изборите през 2024 година? От днешна гледна точка те са просто една формалност. Има ли политически рискове и ако да- защо тогава предприема този риск?
- Има една ирационална черта, която дори диктаторите някак не се осмеляват да престъпят.
Именно затова той се опасява да прави много очевидни резки телодвижения: режимът вътрешно, чрез своите проучвания, чрез всички системи за следене знае какви са обществените настроения.
И знаят какво сме всъщност. Ние не знаем, но те знаят.
Те се боят от нас повече, отколкото ние от тях.
Те точно напипват границата на възможното и се отдръпват, когато нямат увереност. Точно така постъпи Путин с мобилизацията: проведе я, но не отиде по-далеч, отпълзя, отложи, опитва се да се подготви по-добре.
Каквито и да са обстоятелствата, изборите винаги са момент на уязвимост за системата, защото това е изкуствено въвличане на хората в политическия процес, дори когато той е квазиполитически.
Изборите предполагат пробуждане. Великанът дреме, упоен е и дори само за да вдигне ръка, за да пусне нещо в урната, се налага да бъде сръчкан – вдигни си ръката, де!
И той започва да се размърдва, нещо да си мисли. Тоест, това винаги са допълнителни рискове, допълнителна уязвимост именно за сметка на това, че изборите изискват повишена активност и по-голямо внимание към политическото в широкия смисъл на думата.
Тези неща се отразяват на послешока, сами по себе си изборите, разбира се, най-вероятно няма да доведат до нищо, но може да се получи така, че да съвпаднат различни резонансни вълни. Можем ли да изключим катастрофа на фронта?
Когато има война не можем нищо да изключим?
Ако се получи резонанс, то може да има незабавна реакция, ако не – оставам на своята позиция: според мен критични ще бъдат 2025-2027 година.
Но войната може да ускори това.
*Владимир Пастухов е политолог, преподавател в университета Оксфорд
**патерн- устройство, насока, тенденция, особеност
Превод: Faktor.bg