Кънчо Кожухаров
Преди три години на днешния ден си отиде Георги Коритаров – един от шепата свестни и талантливи български журналисти, който винаги имаше своя собствена позиция. И тъй като след окупацията на Крим от Русия той подкрепяше Украйна и изобличаваше лакеите на Кремъл у нас, бе уволняван и подлаган на подли атаки.
Ето една блестяща негова позиция, публикувана във Faktor.bg за русофилстовто, руската култура и Путин:
„Тук не става дума за руската култура. Нормалните и средно образовани хора правят много ясна разлика между руска култура и Владимир Путин. Руската култура дообогатява световната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, експанзивен и диктаторски режим, по самата си същност отрича демократичността на руската култура. Тук става дума за два антипода – руската култура и режимът на Путин. Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за социално примитивни и необразовани хора. Причината за това е, че те не правят разлика между основните съставки на това понятие. Русофил е човек, който обича руската цивилизация, а от там следва, че той трябва да е демократ. Един демократ би трябвало да отхвърля всякакъв модел на режими като този на Путин. В България не можем да говорим за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство. У нас т. нар. русофили смятат, че щом е Русия, значи е добро, без значение дали се управлява от човек като Путин.
Истинските русофили в България са тези, които отричат категорично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на истинската цивилизована Русия е свързано с либералната демокрация. Нещо, което олицетворяваше политиката на Борис Немцов. В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са силно разместени. Тук трябва да говорим по-скоро за демократи и недемократи, тъй като едва ли е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век“.
Коритаров беше неудобен за неспособните да мислят завистници, защото им
вадеше очите със своята интелигентност и обща култура
В своята журналистическа дейност винаги е бил на демократични позиции. Нещо повече, той си остава един от върховете в съвременната българска журналистика. Беше великолепен аналитик и владееше изкуството на интервюто до съвършенство.
Може би най-добрият начин да го почетем е като проследим финала на едно от неговите знакови интервюта. През август 2008 г. той покани в ефира на Нова телевизия бившия вицепремиер и министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, чиито дела аз самият съм разследвал достатъчно дълго, за да имам основания да го смятам за руски агент на влияние. Последва истински дуел между идеологизираното празнословие и интелигентната журналистика.
Умението да водиш интервю трябва да се разглежда като владеене на бойно изкуство. Освен това интервюто е онзи журналистически жанр, който най-добре устоява на цензурата, налагана в повечето медии. Причината е, че докато разкрива мнението на интервюирания, то разголва и неговата същност.
За улеснение съм обособил в отделни абзаци ключовите реплики на Г.К. (Георги Коритаров) и Р.Овч. (Румен Овчаров) и съм коментирал какво всъщност се крие зад техните думи. Ето, насладете се.
Г.К.: Добре. Още съвсем кратко два въпроса. Първо, БСП има конгрес, който предстои преди изборите. Преди избори, разбира се, няма резки движения и
(1) едва ли можем да очакваме смяна на ръководството и на курса.
Р.Овч.: (2) Не, не може да се очакват такива неща.
Разбира се, ще има някакви напрежения, но ми се струва, че БСП няма от какво да се страхува от този конгрес. Ние влизаме като партия, която
(3) е изпълнила до голяма степен обещанията, които е дала на избирателите си.
Това е видимо и от икономическото развитие на страната. Малко по-трудно разбираеми са социалните успехи, които се опитваме да реализираме, но ми се струва, че точно преди избори БСП няма да влезе в братоубийствени битки.
Г.К.: (4) А след избори, ако те бъдат загубени, обаче тогава трябва да се търси развръзка, нали така?
Времето, отделено за този разговор, изтича и Коритаров търси потвърждение на тезата си, че в БСП няма кадърни кадри и че тогавашният шеф на БСП Сергей Станишев е неспособен да предприеме истински промени (1). Овчаров с облекчение потвърждава това полузаключение-полупрогноза (2), защото смяната на темата му дава възможност още веднъж да похвали своята партия заради стеклите се в страната чужди инвестиции (3) – нещо, което всъщност не е нейна заслуга. Коритаров му отвръща с още една прогноза (4), която произтича от потвърждението на първата: „С това ръководство и тези методи вие ще загубите изборите”.
Р.Овч.: (5) Е, чак толкова далеч в бъдещето сега не искам да гледам.
Г.К.: Не ви се иска.
Р.Овч.: Не.
Г.К.: Както се казва:
(6) „Имам още един час да си поспя, защо трябва да ставам толкова рано?”
Р.Овч.: Както казваше онзи български класик,
(7) „В бъдещето тъмно той гледаше ясно”,
но той го беше казал за Васил Левски, а не за Румен Овчаров.
Г.К.: Разбирам. Добре,
(8) благодаря на Румен Овчаров.
Последните фрази на двамата събеседници са като бърза размяна на удари. Какво всъщност си казват те?
Овчаров: (5) „Загубата на изборите не ме интересува – първо, ще ги загуби Станишев, и второ, за мен важното е да се задържа още няколко месеца на властова позиция.”
Коритаров: (6) „Щом отказвате да прогледнете за истината, вие сте обречени.”
Овчаров: (7) „О, не, аз виждам истината, защото съм велик като Левски.”
Коритаров: (8) „Никакъв Левски не си, ти си просто един Овчаров.”
Бел. ред. Използван е анализът на интервюто в книгата „Кой какъв е в българската корупция: парламент, президент, премиер“ от Кънчо Кожухаров.