Васил Василев

Пореден обществен скандал с политически привкус се заформя около предложението на ГЕРБ машинното гласуване да отпадне още на предстоящите местни избори. Идеята се приема нееднозначно от обществото, а основни опоненти на управляващите застанаха на нож срещу това решение. Доводите им са, че по този начин се спъва независимият изборен процес и се създава опасен прецедент, който ще блокира всякакви опити за промяна на модела на гласуване.

Ясни са доводите на ГЕРБ - на последните избори малцина са гласували машинно, а този метод е изключително скъп. Видяхме и кой говори от редиците на управляващите – депутатите Анна Александрова и Александър Ненков.

Но на този фон изключително интересно, притеснително и подозрително е „оглушителното” мълчание на друг важен член на ГЕРБ. Човекът, в чиито ръце е поверена организацията на изборния процес в последните години. Да, става дума за Томислав Дончев, но видимите стрели на атаките днес са насочени неоснователно срещу парламента и депутатите, а не срещу ресорния вицепремиер.

Томислав Дончев е изправен отново пред наистина сложна ситуация, която се опитва с мълчание да размие и оттласне отговорността от себе си. От една страна, още в началото на годината премиерът Борисов поиска повече видни кадри на ГЕРБ да защитават управленските тези и идеи публично. От друга страна - Дончев вече бе осветен като едно от крилата, искащи повече власт в рамките на партията. Всъщност и той самият не крие тези си амбиции.

Освен всичко, вицепремиерът започна да търпи негативи и от дейността си. Опитите му да се позиционира чрез политическо говорене по темите за пътната безопасност и проблема между българи и роми в Габрово претърпяха крах. Нещо повече - вицето на Борисов бе освиркано в родния си град. Жителите на Габрово бързо забравиха постигнатото от Дончев в качеството му на кмет и това е обяснимо - направеното от ГЕРБ в национален мащаб е много, но това е нормалната активност, която обществото изисква. И затова гражданите искат все повече реално съвършена работа, и стават все повече недоверчиви към кухи и общи философски фрази и схеми. Колкото повече получават гражданите, толкова по-малко ще ценят политика и ще изискват още повече. И отново идва момент, в който хората ще обръщат внимание на принципите и правилата.
Те до голяма степен са въпрос на философия. И точно тук уж е силата на Томислав Дончев - във философията. Поне такъв е наложеният му обществен образ.

От скандала с проваленото машинно гласуване вицепремиерът за пореден път иска да се спаси, избягвайки говоренето по щекотлива тема. По тази схема той остана на сянка и  когато гръмна аферата с далавери в НДК по времето на Мирослав Боршош. Има време, съдът ще реши какви са отговорностите на вече бившия шеф на НДК. Но Дончев остана сух от скандалната ситуация и не понесе никаква отговорност, въпреки, че е бил принципал на Двореца по това време.

Днес мълчанието му по въпроса за машинното гласуване показва недвусмислено, че вицепремиерът е незаинтересован или просто не знае как да “отиграе” горещата тема. А истината е, че дори скъпо и неработещо, машинното гласуване няма нужда да отпада като реална форма за изборен вот. Управляващите могат да го оставят да се прилага в този му вид, поне за да не се превръща в поредна дъвка за критики на опонентите им.

В неделя, на форума на ГЕРБ премиерът разказа как работи собствената му социология - излиза сред хората и гледа кои го поздравяват и кои го псуват. Борисов има кураж да го прави, защото излиза и говори открито. А вицето му не само рядко излиза очи в очи с гражданите, но мълчи по важните теми, и то свързани с пряката му работа и отговорности. Може би заради това го виждаме предимно на задната седалка на премиерския джип – там вероятно му е по-удобно и комфортно. Тази позиция казва достатъчно за моментното политическо позициониране на Дончев. Хората искат да го виждат като Томислав и нямат обяснение, защо той се държи като Тихомир?!

Едно е безспорно обаче – управленското мълчание освобождава място за въпроси. И за версии...