The Washington Post: Защо отношенията на Русия с Г-7 рухнаха

Тръмп не разбира същността на този клуб и природата на съвременна Русия

Тази седмица държавният глава на САЩ Доналд Тръмп ще посети Франция, за да присъства на срещата на върха на Г-7. Въпреки това, вместо да планира срещите си със световните лидери в югозападния френски курорт Биариц, американският лидер се съсредоточи върху страна, която няма да бъде представена на форума. „Считам, че би било много по-удачно да се върнат руснаците [в Г-7]“, цитира изданието The Washington Post думите на Тръмп в навечерието на годишната среща на „голямата седморка“. Авторът Адам Тейлър е категоричен – не Москва, а Вашингтон е най-голямата заплаха за Г-7.

Участието на Русия в срещите на лидерите на най-големите икономики в света бе прекратено, след като присъедини Крим през 2014 г. В резултат на това от Г-8, форматът стана Г-7. В него влизат Обединеното кралство, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ.

Сега Тръмп вярва, че Русия трябва отново да бъде включена в тази група. „Както знаете, през повечето време имаше „голяма осморка". Русия беше част от нея. Президентът Обама не искаше Русия да бъде част от тази група, защото го беше надхитрила. Но всичко трябва да работи по различен начин". Това не е първият път, в който Тръмп прави подобно предложение. Миналата година, в навечерието на пътуването си за срещата на върха в Квебек, Тръмп каза, че от негова гледна точка Русия трябва да бъде върната в този клуб. „Може би това е политически некоректно, но трябва да управляваме делата в света“, припомня изданието думите му.

Президентът на САЩ отдавна разговаря приятелски с руския си колега Владимир Путин, въпреки че администрацията му все още не може да намери общ език с Кремъл. Колкото и абсурдно да е, идеята Русия да се върне в този клуб вероятно набира все по-голяма скорост. Сега вече е късно Москва да бъде поканена в Биариц, но догодина срещата на лидерите трябва да се проведе в САЩ, т.е. последната дума за това как ще се проведе това събитие ще бъде на Тръмп. Както CNN съобщи тази седмица, позовавайки се на високопоставен служител на администрацията, Тръмп е изразил желание да покани Русия на срещата на следващата година по време на телефонен разговор с Еманюел Макрон, а френският президент е одобрил идеята.

Надеждите на Тръмп, че Русия ще може да се присъедини към Г-7, се основават на неразбиране на същността на този клуб и на природата на съвременна Русия. Ако обаче Русия все пак се върне във формата, това ще бъде поредният удар върху обединения фронт на държавите, създаден за решаване на най-важните световни проблеми.
Никълъс Бърнс, американски дипломат, публикува на страницата си в социалната мрежа „Туитър“: „Би било огромна грешка да се позволи на Русия да се върне към Г-7. Помислете за сигнала: Путин може да нахлуе и анексира територията на съседна държава, и всичко е наред. Това противоречи на всичко, за което се бориха НАТО и Западът".
В разгара на Студената война САЩ ръководеха процеса на създаване на това, което сега е известно като Г-7. През 1973 г. Джордж Шулц, тогавашен секретар в Министерството на финансите на Ричард Никсън, проведе среща с финансовите министри на Великобритания, Франция и Западна Германия в Библиотеката на Белия дом. Когато Япония се присъедини към тях, те станаха известни като Групата на петте държави, но скоро броят на членовете на клуба отново се увеличи.

Теоретично само най-големите „развити икономики“ в света може да станат членове на този клуб, както отбелязва Международният валутен фонд. На практика обаче изборът на членове се основаваше повече на общ характер на идеалите на капитализма и демокрацията, отколкото на обективни икономически показатели.

Ето защо през 1997 г. президентът Бил Клинтън заяви, че Русия също трябва да бъде приета в този клуб. На следващата година Москва става част от групата. Аргументът в полза на приемането на Русия бе не нейната икономика, която до този момент все още не се беше възстановила след разпадането на Съветския съюз, а фактът, че тя вече не е противник на Запада и присъединяването й към формата можеше да помогне за облекчаване на напрежението между Москва й нейните съседи. „Ще ги приемем в Г-7 и те ще напуснат Балтийския регион. Ако станат членове на клуба за възрастни момчета, те ще имат по-малко причини да бият малките", аргументира се Клинтън, както пише бившият заместник-държавен секретар Стробе Талбот в спомените си.

Точно същата логика бе в основата на решението от 2001 г. да се позволи на Китай да се присъедини към Световната търговска организация - и резултатите бяха също толкова тъжни. Докато Борис Елцин беше президент на Русия, всичко вървеше добре, но след наследяването на поста от Владимир Путин всичко се промени. Членството на Русия в Г-8 бе прекратено през 2014 г., когато Русия присъедини Кримския полуостров и подкрепи бунтовниците в Източна Украйна.
Оттогава Русия не е променила поведението си. След като прекрати членството си в Г-8, тя се намеси в конфликта в Сирия, за да помогне на Башар Асад да остане на власт, а след това и в президентските избори през 2016 г. в САЩ. Москва не положи никакви усилия да запази отношенията си с членовете на Г-7, да не говорим за връщането на Крим и възстановяването на отношенията с Украйна.

Коментирайки предложението на Тръмп за повторното включане на Русия в клуба на най-големите икономики, кореспондентът на The Wall Street Journal Ярослав Трофимов написа в „Туитър“: „Сериозен въпрос: защо Русия, а не Бразилия? Бразилия има по-голяма икономика, подобен доход на глава от населението и за разлика от Русия, тя е в състояние да произвежда граждански самолети (Embraer), които отговарят на международните стандарти. Освен това Бразилия е демократична страна".
Поглеждайки назад, можем да кажем, че членството на Русия в Г-8 никога не е имало много смисъл. Дори и днес по отношение на БВП Русия стои по-долу от страни, които не са членове на този клуб, като Индия и Бразилия и само леко изпреварва Южна Корея и Австралия. В своя годишен доклад Freedom House определя Русия като „не свободна“, поставяйки я наравно с друга много по-голяма икономика, която не е част от Г-7, Китай. Междувременно възходът на Г-20, много по-голяма група от тази на най-големите икономики, включваща Китай, Индия и Бразилия, доведе до намаляване на значението на Г-7. В пика на своето съществуване през 80-те години на миналия век общият БВП на страните от Г-7 достигаше почти 70% от световната икономика, но през последните години той падна до под 50%.
При Тръмп политическото значение на формата също намаля значително. Тази група е силна, само когато всички нейни членове се придържат към обща позиция - както например, когато всичките седем членове единодушно подкрепиха идеята за прекратяване на членството на Русия в Г-8 през 2014 г.
От това единство обаче нямаше и следа. На предишната среща в Квебек Тръмп открито се скара с Джъстин Трюдо, след като канадският премиер разкритикува търговската политика на САЩ. Президентът на САЩ напусна Канада по-рано от планираното, пропускайки дискусиите за изменението на климата, а след това отказа да подпише съвместното комюнике, което подкрепяше няколко часа по-рано.

Тръмп напусна Канада първи, за да се срещне със севернокорейския лидер Ким Чен-ун в Сингапур. И тази тенденция да се дава предпочитание на противниците, игнорирайки съюзниците, продължава: в същия ден, когато Тръмп предложи да върне Русия в Г-7, той отмени планираното си посещение в Дания, защото датският премиер Мете Фредериксен нарече идеята му относно закупуването на Гренландия „абсурдно“.
Въпреки желанието на Тръмп и очевидното одобрение на Макрон, Русия може да не стане отново член на Г-8. Миналата година руските власти осмиваха предложението на Тръмп. „Г-8 се нуждае от Русия много повече, отколкото Русия се нуждае от Г-8“, каза Константин Косачев, председател на комисията по външни работи в горната камара на руския парламент. Въпреки това, ако Путин не се върне в този клуб, членовете му едва ли може да се надяват на спокоен живот. Днес основната заплаха за Г-7 не е Москва, а Вашингтон.

Превод: "Фокус"