Септември е най-кървавият месец в новата българска история. За зловещите дни преди 74 години отново напомня тревожно пловдивското село Стряма. То носи тежката карма да е национален първенец по най-много избити без съд и присъда от комунистите - „народни синове” в първите дни и седмици след 1944. Червените главорези на БКП затриват 63 души от селото, което статистически представлява 3% от цялото население.
В събота, 22 септември в Стряма по традиция ще бъде отслужена заупокойна за жертвите на червения терор.
82-годишната Гюргина Велева е живата памет за тези страшни времена. Самата тя е от Благоевградско, но като снаха в Стряма преживява ужаса на семейството на съпруга си. Свекър й Христо Велев е собственик на хан и гостилница, в която отсядат търговци и земеделци, преди да стигнат до големия пазар в Пловдив. Но още първата седмица след 9-ти септември 1944 г. Велев е изведен от дома си от вилнеещите партизани и ятаци.
„Води се безследно изчезнал. Извеждат го Иван от нашето село и един от Ръжево Конаре. Оттук-оттам научихме и как са го убили.
Първо с брадва са му строшили краката
Запрян е бил джалатинът. А свекър ми му се молел: „Запряне, много пъти съм те черпил в кръчмата, помогни ми!” А убиецът му отговорил: „Вие имате пари и имоти, няма милост за вас”. Няколко дни са го държали с други мъже в едни селски обори, там са ги трепали. Сега на тяхното място има построен магазин, зловещо място. Телата после са изхвърляни в река Стряма или Марица, други пък са заравяни по доловете, но на никой от жертвите гроба не знаем”, разказва пред Faktor.bg Гюргина Велева. Тя се е заклела да пази спомена за тези зверства, защото заради свекър й, репресиите се прехвърлят и върху съпруга й. Отива си млад от тревоги, оставя малки деца.
„Най-отвратителното е, че в онези кървави дни съвсем не става дума за някаква идеология, политика, ценности, морал и идеи, а за най-долно мародерство и разбойничество. Говорила съм с много от семействата на избитите от Стряма и всички свидетелстват, че първо партизаните и ятаците са ги изнудвали за пари и злато. Обещавали, че ако платят откуп ще върнат родините им. И хората са давали и мило, и драго, за да отърват своите, но няма нито един пощаден, а парите са прибирали, мародерствали са из къщите на жертвите си, гаврили са се с жените и дъщерите им. И как тези изверги да ги наречеш народни синове, как да повярваш, че ще създадат по-справедлив и добър живот за хората. А и освен това тези убийци са били неграмотни и мързеливи. Но с насилие, страх и кръв взеха властта, с насилие, страх и кръв я пазеха 45 години”, казва 82- годишната жена.
Гюргина разказва и няколко покъртителни истории, които е чула от близки на жертвите. Запрян Семерджиев, когато са го убивали, са накарали жена му
със свещ да им свети, за да виждат как го колят
И тя гледала – страшен садизъм. Някои от убийците след години сами разказвали как са клали. Коста Андонов се хвалел пред сестрите си: „Като ги колехме, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха ей така, като на пилета!” Друг изверг Иван Касарски убил мъжа на племенницата си Зоя. Момчето се молело: „Вуйчо, остави ме, не ти ли е жал за Зоя”, Косарски крещял: „Лягай, лягай на дръвника, ние Зоя ще я оженим”. После с един удар му отсякъл главата. Голяма част от кървавите саморазправи в района хората свързват и до днес с името на Запрян Фазлов – Леваневски. От крадец и криминален тип става партизанин в средногорския отряд. Прославя се като герой със съмнителни подвизи, а след 9-ти септември на съвеста му лежат 72 кървави саморазправи с хора от околните села. С няколко криминални изверга кръстосвал района през първите месеци на „свободата”, мародерствал, грабел, гаврел се със селяните. Районът пропищява от него, а през 1945 година е очистен от своите, за да мирясат хората. Гюргина Велева смята, че историята с Леваневски е малко пресилена. Партизани са върлували от негово име и са мародерствали хората. Така му приписали и много от убийствата. През 1980 г. друг комунистически терорист, изживяващ се по времето на Тодор Живков като автор на любовна лирика – Давид Овадия, издава книга за Леваневски, с която се опитва да го реабилитира. Гюргина смята, че по-страшен от Леваневски е бил друг негов другар от Стряма – Стоян Тенов, с прякор Орлов. Той отива при партизаните 40 дни преди Червената армия да обяви война на България и да я окупира, но се оказва по-безмилостен и жесток от всички. Трагично загива кметът на селото – първо му режат крак, ръка, ухо, вадят едното му око, а после му отсичат главата.
Орлов е главния палач.
Отсича лично и главата на чичо си, убива братовчед си,
за лично отмъщение и вражди, разказват хората от селото. Гюргина го помни, поминал се около демокрацията, живеел сам в селото, а и на стари години хората продължавали да се страхуват от масовия убиец.
Откриване в Стряма на паметника на жертвите на комунизма
След 10-ти ноември 1989 г. Гюргина е и сред първите инициатори да се освети историята за избитите от комунистите, да се издигне паметник в тяхна чест. Подкрепя я Христо Еневски, от чието семейство са затрити пет души. „Христо каза: „На комунистите палачи има издигнати много паметници, а за нашите няма”. Така се роди идеята и още в първите години на демокрацията – преди 25 г. паметникът, с имената на всички жертви изписани на него бе открит. От тогава на това място всеки септември се събираме да отдадем почит към невинните жертви на комунизма”, разказва Гюргина. Тя стимулира и пловдивската учителка Надежда Любенова да се разрови в архивите, да събере родовите истории за изкланите. Така се появява впечатляващата книга “Стряма ¬ вторият Батак - 1944 г." , която разказва за страшните дни на червения терор.
Гюргина Велева е най-отвратена, че дори и след кървавите престъпления
нито един от убийците не се е разкаял, не е поискал прошка
от съселяните си. Когато идва демокрацията се оказва, че 18 от убийците са били все още живи. Роднините на жертвите подписват искане до прокуратурата да ги призове да кажат къде са заровени телата. През 1993 година е насрочено и дело, но след като пада правителството на Филип Димитров, търсенето на всякаква справедливост потъва в небитието. Гюргина се е опитала сама да изкопчи информация от мъжа, който е извел свекър й към оборите, както и от Карачански, който е подписал фалшивия му смъртен акт. „И двамата въртяха, усукваха, не знаели, не помнили, не били те. Вече сме загубили надежда да научим истината и да знаем местата където са заровени, за да ги почитаме. Но ни остава единствената надежда да предаваме на поколенията тези кървави нечовешки истории – съселяни, приятели и роднини са се избивали без основателна причина. Трябва да има памет за тези страшни времена. Не искаме възмездие и мъст, а единствено почитане имената на тези жертви. Случилото се в Стряма трябва да влезе в учебниците по история, за да не се връщат никога повече страшните времена на комунизма”, предупреждава Гюргина Велева.
По ирония на съдбата обаче от най-високо държавно ниво – президентската институция, през последната година се прокарва явна позиция на пренебрегване жертвите на комунизма, но почитане на палачите и терористите,
избивали българи заради болшевишка идеология и лична мъст
През април тази година Румен Радев лично изпрати поздравителен адрес до честващите 75-годишнината от създаването на НОВА и организираното партизанско движение в страната, а това недвусмислено означава да приветстваш кървавите мародери Леваневски, Орлов и бандите им, вдъхновители на клането в Стряма.