На 1 март, от 18 часа в "Нов театър" на НДК ще се състои вечер, посветена на 90-годишнината от рождението на писателя антикомунист Георги Марков. Трудно можем да си представим как би отпразнувал той този юбилей, ако животът му не бе приключил през 1978 година, когато едва 49-годишeн става жерта на "българския чадър". На 7 септември на моста "Уотърлу" над Темза писателят дисидент е наранен в дясното бедро с отровна съчма, изстреляна от чадъра на човек, който изчезва. Четири дни по-късно, на 11 септември Марков издъхва в болницата "Сейнт Джеймс".
Тържеството по повод годишнината на Георги Марков ще бъде отбелязана с представянето на сборник от есета, под надслов "Колективният фалш" на издателство "Рива", чийто съставител е Тони Николов. Поместените текстове в томчето са представяни от своя автор по радио „Дойче Веле“ и Би Би Си в периода 1971 – 1978 г. Повечето от тях се публикуват за първи път.
"Есетата на Георги Марков...са питането на автора, отколе измъчвало човешкия дух: „Какво съм аз? Какво да правя? В какво да вярвам и на какво да се надявам?“… Те са разказ за човека, когато са преградени пътищата към спасението, но и за човека, поел риска да ги прехвърли, за да съхрани достойнството си“, пише в послеслова на сборника философът Божидар Кунчев.
Паметта за страданията през времето, когато властват „абсолютното нищо“ и „безименната пустота“ писателят Георги Марков е пресъздал в едно свое писмо до неговия приятел журналиста Димитър Бочев, което писателят пише през 1977, само година преди неочакваната смърт:
"...Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците...
Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него)."