„Бурето с барут на Европа“ може отново да разтресе стария свят. Въпреки че появилата се не толкова отдавна тема за „тихата реислямизация“ на страните от Балканския полуостров остава дискусионна, случващите се тук явни и скрити процеси позволяват да се говори за нарушаване на статуквото и дори за сблъсък на цивилизациите, пише електронното издание на руското официозно списание „Експерт“ в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.
Още през 2017 година австрийският министър на отбраната Ханс-Петер Доскоцил изрази опасенията си от „бавната ислямизация на Балканите“. И действително, днес могат да се отбележат немалко признаци на феномена на новата ислямизация на Балканския регион – част от Европа, намирала се под властта на Османската империя половин хилядолетие. Този процес се способства значително от засилването на влиянието на неоосманизма на Турция върху балканската политика, активната финансова подкрепа за мюсюлманите от Саудитска Арабия и появяването в региона на множество теолози от близкоизточните страни, пропагандиращи радикален ислям.
Сунитският ислям, който балканските народи наследяват от османските турци, в последно време придобива радикални черти. Възникват нови опасни разновидности на исляма, като например, войнственият салафизъм. На атака от вируса на уахабизма са подложени Черна гора, Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина. Косово, като цяло, се превръща в един вид плацдарм за придвижване на радикалните течения на исляма към западните страни и основен доставчик на европейски джихадисти в Ирак и Сирия.
„Бурето барут на Европа“ може отново да взриви Стария свят. „Европейския съюз губи своето влияние върху Балканите, докато Турция и Саудитска Арабия, напротив, увеличават своето влияние“, отбелязваше военният министър на Австрия. Но експертът на клуб „Валдай“ и президент на Gallup International Association Кънчо Стойчев е уверен, че да се говори за „нова ислямизация на Балканите“ все още е преждевременно.
Възходът на полумесеца
„Експерт“: Балканите се считат за естествена сфера на влияние на Русия е ЕС. Въпреки това в последно време освен традиционните актьори, своето влияние в региона активно увеличават страните от Персийския залив и Турция. Може ли днес да се говори за реислямизация на балканските страни?
К.С.: Не бих казал, че процесът на ислямизация в региона е толкова силен, но вие сте абсолютно прави, Балканите днес отново станаха един от ключовите театри на международната политика. Историческият регион е бил мястото, където са възникнали множество проблемни и част от тях не са решени и досега. Основно, заради процеса на разпад на Югославия, който продължава да напомня за себе си. Но за разрешаването на такъв род драматични исторически процеси е нужно време. Така че ако си представим потенциалните конфликти в бъдещето, определено трябва да имаме наум балканския фактор. Но, връщайки се на въпроса за новата ислямизация на Балканския регион, засега не виждам сериозен риск за това.
Ами финансовата помощ от Саудитска Арабия и подкрепата за „Братя мюсюлмани“ от Турция? Анкара днес активно реставрира джамиите в градовете Баня Лука и Сараево в Босна, в Прищина и Призрен в Косово...
Първо, подобна подкрепа, включително и финансова, се оказва от много страни, така че не бих казал, че балканските страни са някакво изключение, или, ако мога да се изразя така, главният донор на Балканите, както и по-рано, остава ЕС, който влага в региона милиарди евро. Второ, нека не забравяме, че хората на Балканите имат голяма степен на единство.
Какво представлява това единство? Какви силни страни могат да се отбележат, когато говорим за сътрудничеството между балканските страни?
Силните моменти са в тяхната близост. Повечето от народите, които живеят в Балканския регион, имат обща история, те са близки по език и култура, те имат сходна идентичност. И денс в повечето случаи балканските народи имат прекрасни взаимоотношения.
Ами радикалната пропаганда? Слушала съм за голям брой имами, които в доста рязка форма противопоставят новия праведен път на исляма на деградацията на европейските ценности.
Определено, такива опити има и да отричаме съществуването им ще бъде глупаво. Но повечето балкански народи държат ситуацията в свои ръце и блокират радикалната религиозна пропаганда, като не я оставят извън държавния контрол и регулация. По този начин, според мен, тези опити или скоро ще престанат от само себе си, или ще бъдат пресечени отгоре.
И в Косово също?
Косово е отделна история. Огнището на нестабилност, образувало се на територията на Косово, е директно следствие от разпадането на Югославия и, за съжаление, този процес все още не е завършил. Надявам се, че военните действия там са завършени и повече няма да се повторят, но все пак, според мен, за решаването на косовския въпрос ще трябва още много време и дипломатически усилия. Включително и на силните външни играчи, като Русия.
Влиянието на Москва
Колко е голямо в момента влиянието на Русия на Балканите? И което не е без значение, има ли Москва необходимите ресурси, за да противодейства на влиянието на другите играчи?
Не виждам намесата на Русия на Балканите да се е засилила по някакъв начин в последно време, а освен това страната определено няма ресурси да е сериозна конкуренция на другите държави. Според мен е очевидно, че днес Балканите не влизат сред основните приоритетни направления на международната дейност на Русия. Разбира се, Москва е заинтересувана от това, което се случва на Балканите, дори само за това, че тя има както исторически, така и практически причини. Но днес пред Русия стоят много по-важни проблеми и актуални въпроси.
Тази пролет бях в Белград и останах с впечатление, че на Русия повече симпатизират младежите, докато по-възрастното поколение предпочита страните от Европейския съюз уи европейския вектор на развитие. Забелязвали ли сте подобна диференциация на обществените настроения в Сърбия или, като цяло, на Балканите?
Сръбското общество действително е разделено по този въпрос, въпреки това, мнозинството от сръбските граждани имат доста позитивно мнение за отношенията с Русия. Сърбите обичат руснаците. Въпреки това, опитите да се нарисува тази картина само с черно и бяло ще бъде грешка. Личната симпатия към тази или онази страна е много по-сложен и дълбок въпрос.
А в кои балкански страни в момента се усеща най-много руското влияние?
Русия има добри и стабилни позиции на много места. На Балканите това, очевидно, е Сърбия, но аз бих казал, че Русия има добри позиции и в България.
А може ли да стане така, че страните от Западните Балкани, които имат достатъчно топли отношения с Русия, да шантажират с тези връзки ЕС, за да получат допълнителни преференции за себе си?
Вие знаете, че в дипломацията това се случва постоянно и се нарича баланс на силите. Между другото, аз съм абсолютно уверен, че Западните Балкани са част от Европа и рано или късно ще бъдат приети официално в европейските структури, ставайки пълноправни членки на ЕС. Този процес не се развива за един ден, но вече започна. И колкото по-рано завърши, толкова по-стабилен ще бъде Балканският регион.
По пътя към Съюза
Съществува мнение, че страхът от Русия е основният мотиватор за разширяването на Съюза и активизацията на взаимодействието между страните от ЕС и тези от Балканите. Съгласни ли сте с тази позиция?
Не, това е преувеличение. Разбира се, Русия е мощна страна и от гледна точка на военната сила руската държава е един от двата ключови играчи на света. Но нека не смесваме военната мощ с политиката, дипломацията и икономиката. В това отношение Русия далеч не е първа. Освен това такива важни политически въпроси, като разширяването на Съюза, не се взимат на базата само на някакви чувства, дори това да е чувството на страх. Това е осъзнат и обмислен избор, продиктуван от международните реалии, а не моментен импулс.
Балканските страни изостават значително от Европейския съюз в икономическото си развитие, техните цялостни показатели също не са многообещаващи. Смятате ли, че икономическото сближаване на балканските страни с Европейския съюз все пак е възможно?
Възможно е, но само в средносрочна, или даже дългосрочна перспектива. Трябва да се разбере, че е абсолютно невъзможно това да бъде направено в близките две-три години, ще са нужни няколко десетилетия. Но, според мен, това е правилният път. При условие, че страните от Западните Балкани проведат необходимите реформи, които определено ще ги доведат до успехи и по-нататъшна интеграция.
Добре, тогава един такъв въпрос. Ако страните от Западните Балкани, симпатизиращи на Русия, станат членки на ЕС, ще въведат ли те антируски санкции?
Това съвсем не е задължително. Например, днес България се обявява за отмяна на санкциите срещу Русия, а освен това държавата не изгони руски дипломати. Това при положение, както знаем всички, че България днес е пълноправен член на Европейския съюз. Така че, не трябва да очакваме, че в бъдеще, след влизането в Европейския съюз, западнобалканските страни ще провеждат твърда политика по отношение на Русия.
Усвояване на региона
В момента пред Балканите има множество проблеми. Кой, според вас, е основният?
Най-големият проблем на Балканите е икономическото развитие. Всички балкански страни трябва да форсират своето развитие, да ускорят реформите и да продължат активно да градят демократическите институции. За много това действително е огромна работа!
Икономическата ситуацията на Балканите до голяма степен може да се подобри благодарение на инвестициите от външни участници, като Китай, или страните от Персийския залив, съгласен ли сте?
Смятам, че инвестициите винаги са добри за икономиката и че ние сме длъжни да поддържаме системата на свободната търговия и инвестициите в региона.
Добре, но това не е ли опасно? Имам предвид наличието в региона на влиятелни играчи: Русия, ЕС, САЩ, Саудитска Арабия, Турция, Китай...
Да, рискове определено съществуват, никой не е застрахован от тях. Но ако искаме да живеем в открит сят, то трябва да приветстваме инвестиционната и търговската дейност, а не да я избягваме, защото, в края на краищата, това е свързано с икономическите връзки на балканските страни и развитието на целия регион.
Още през 2017 година австрийският министър на отбраната Ханс-Петер Доскоцил изрази опасенията си от „бавната ислямизация на Балканите“. И действително, днес могат да се отбележат немалко признаци на феномена на новата ислямизация на Балканския регион – част от Европа, намирала се под властта на Османската империя половин хилядолетие. Този процес се способства значително от засилването на влиянието на неоосманизма на Турция върху балканската политика, активната финансова подкрепа за мюсюлманите от Саудитска Арабия и появяването в региона на множество теолози от близкоизточните страни, пропагандиращи радикален ислям.
Сунитският ислям, който балканските народи наследяват от османските турци, в последно време придобива радикални черти. Възникват нови опасни разновидности на исляма, като например, войнственият салафизъм. На атака от вируса на уахабизма са подложени Черна гора, Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина. Косово, като цяло, се превръща в един вид плацдарм за придвижване на радикалните течения на исляма към западните страни и основен доставчик на европейски джихадисти в Ирак и Сирия.
„Бурето барут на Европа“ може отново да взриви Стария свят. „Европейския съюз губи своето влияние върху Балканите, докато Турция и Саудитска Арабия, напротив, увеличават своето влияние“, отбелязваше военният министър на Австрия. Но експертът на клуб „Валдай“ и президент на Gallup International Association Кънчо Стойчев е уверен, че да се говори за „нова ислямизация на Балканите“ все още е преждевременно.
Възходът на полумесеца
„Експерт“: Балканите се считат за естествена сфера на влияние на Русия е ЕС. Въпреки това в последно време освен традиционните актьори, своето влияние в региона активно увеличават страните от Персийския залив и Турция. Може ли днес да се говори за реислямизация на балканските страни?
К.С.: Не бих казал, че процесът на ислямизация в региона е толкова силен, но вие сте абсолютно прави, Балканите днес отново станаха един от ключовите театри на международната политика. Историческият регион е бил мястото, където са възникнали множество проблемни и част от тях не са решени и досега. Основно, заради процеса на разпад на Югославия, който продължава да напомня за себе си. Но за разрешаването на такъв род драматични исторически процеси е нужно време. Така че ако си представим потенциалните конфликти в бъдещето, определено трябва да имаме наум балканския фактор. Но, връщайки се на въпроса за новата ислямизация на Балканския регион, засега не виждам сериозен риск за това.
Ами финансовата помощ от Саудитска Арабия и подкрепата за „Братя мюсюлмани“ от Турция? Анкара днес активно реставрира джамиите в градовете Баня Лука и Сараево в Босна, в Прищина и Призрен в Косово...
Първо, подобна подкрепа, включително и финансова, се оказва от много страни, така че не бих казал, че балканските страни са някакво изключение, или, ако мога да се изразя така, главният донор на Балканите, както и по-рано, остава ЕС, който влага в региона милиарди евро. Второ, нека не забравяме, че хората на Балканите имат голяма степен на единство.
Какво представлява това единство? Какви силни страни могат да се отбележат, когато говорим за сътрудничеството между балканските страни?
Силните моменти са в тяхната близост. Повечето от народите, които живеят в Балканския регион, имат обща история, те са близки по език и култура, те имат сходна идентичност. И денс в повечето случаи балканските народи имат прекрасни взаимоотношения.
Ами радикалната пропаганда? Слушала съм за голям брой имами, които в доста рязка форма противопоставят новия праведен път на исляма на деградацията на европейските ценности.
Определено, такива опити има и да отричаме съществуването им ще бъде глупаво. Но повечето балкански народи държат ситуацията в свои ръце и блокират радикалната религиозна пропаганда, като не я оставят извън държавния контрол и регулация. По този начин, според мен, тези опити или скоро ще престанат от само себе си, или ще бъдат пресечени отгоре.
И в Косово също?
Косово е отделна история. Огнището на нестабилност, образувало се на територията на Косово, е директно следствие от разпадането на Югославия и, за съжаление, този процес все още не е завършил. Надявам се, че военните действия там са завършени и повече няма да се повторят, но все пак, според мен, за решаването на косовския въпрос ще трябва още много време и дипломатически усилия. Включително и на силните външни играчи, като Русия.
Влиянието на Москва
Колко е голямо в момента влиянието на Русия на Балканите? И което не е без значение, има ли Москва необходимите ресурси, за да противодейства на влиянието на другите играчи?
Не виждам намесата на Русия на Балканите да се е засилила по някакъв начин в последно време, а освен това страната определено няма ресурси да е сериозна конкуренция на другите държави. Според мен е очевидно, че днес Балканите не влизат сред основните приоритетни направления на международната дейност на Русия. Разбира се, Москва е заинтересувана от това, което се случва на Балканите, дори само за това, че тя има както исторически, така и практически причини. Но днес пред Русия стоят много по-важни проблеми и актуални въпроси.
Тази пролет бях в Белград и останах с впечатление, че на Русия повече симпатизират младежите, докато по-възрастното поколение предпочита страните от Европейския съюз уи европейския вектор на развитие. Забелязвали ли сте подобна диференциация на обществените настроения в Сърбия или, като цяло, на Балканите?
Сръбското общество действително е разделено по този въпрос, въпреки това, мнозинството от сръбските граждани имат доста позитивно мнение за отношенията с Русия. Сърбите обичат руснаците. Въпреки това, опитите да се нарисува тази картина само с черно и бяло ще бъде грешка. Личната симпатия към тази или онази страна е много по-сложен и дълбок въпрос.
А в кои балкански страни в момента се усеща най-много руското влияние?
Русия има добри и стабилни позиции на много места. На Балканите това, очевидно, е Сърбия, но аз бих казал, че Русия има добри позиции и в България.
А може ли да стане така, че страните от Западните Балкани, които имат достатъчно топли отношения с Русия, да шантажират с тези връзки ЕС, за да получат допълнителни преференции за себе си?
Вие знаете, че в дипломацията това се случва постоянно и се нарича баланс на силите. Между другото, аз съм абсолютно уверен, че Западните Балкани са част от Европа и рано или късно ще бъдат приети официално в европейските структури, ставайки пълноправни членки на ЕС. Този процес не се развива за един ден, но вече започна. И колкото по-рано завърши, толкова по-стабилен ще бъде Балканският регион.
По пътя към Съюза
Съществува мнение, че страхът от Русия е основният мотиватор за разширяването на Съюза и активизацията на взаимодействието между страните от ЕС и тези от Балканите. Съгласни ли сте с тази позиция?
Не, това е преувеличение. Разбира се, Русия е мощна страна и от гледна точка на военната сила руската държава е един от двата ключови играчи на света. Но нека не смесваме военната мощ с политиката, дипломацията и икономиката. В това отношение Русия далеч не е първа. Освен това такива важни политически въпроси, като разширяването на Съюза, не се взимат на базата само на някакви чувства, дори това да е чувството на страх. Това е осъзнат и обмислен избор, продиктуван от международните реалии, а не моментен импулс.
Балканските страни изостават значително от Европейския съюз в икономическото си развитие, техните цялостни показатели също не са многообещаващи. Смятате ли, че икономическото сближаване на балканските страни с Европейския съюз все пак е възможно?
Възможно е, но само в средносрочна, или даже дългосрочна перспектива. Трябва да се разбере, че е абсолютно невъзможно това да бъде направено в близките две-три години, ще са нужни няколко десетилетия. Но, според мен, това е правилният път. При условие, че страните от Западните Балкани проведат необходимите реформи, които определено ще ги доведат до успехи и по-нататъшна интеграция.
Добре, тогава един такъв въпрос. Ако страните от Западните Балкани, симпатизиращи на Русия, станат членки на ЕС, ще въведат ли те антируски санкции?
Това съвсем не е задължително. Например, днес България се обявява за отмяна на санкциите срещу Русия, а освен това държавата не изгони руски дипломати. Това при положение, както знаем всички, че България днес е пълноправен член на Европейския съюз. Така че, не трябва да очакваме, че в бъдеще, след влизането в Европейския съюз, западнобалканските страни ще провеждат твърда политика по отношение на Русия.
Усвояване на региона
В момента пред Балканите има множество проблеми. Кой, според вас, е основният?
Най-големият проблем на Балканите е икономическото развитие. Всички балкански страни трябва да форсират своето развитие, да ускорят реформите и да продължат активно да градят демократическите институции. За много това действително е огромна работа!
Икономическата ситуацията на Балканите до голяма степен може да се подобри благодарение на инвестициите от външни участници, като Китай, или страните от Персийския залив, съгласен ли сте?
Смятам, че инвестициите винаги са добри за икономиката и че ние сме длъжни да поддържаме системата на свободната търговия и инвестициите в региона.
Добре, но това не е ли опасно? Имам предвид наличието в региона на влиятелни играчи: Русия, ЕС, САЩ, Саудитска Арабия, Турция, Китай...
Да, рискове определено съществуват, никой не е застрахован от тях. Но ако искаме да живеем в открит сят, то трябва да приветстваме инвестиционната и търговската дейност, а не да я избягваме, защото, в края на краищата, това е свързано с икономическите връзки на балканските страни и развитието на целия регион.