Полова дискриминация с обратен знак. Made in BG

Ето как 3 киноведки защитават правото на жените да убиват неродените си деца

Петър Марчев

Общо взето, аз съм стар хулиган, обръгнал на бой уличен котарак, на когото не му подхожда да се прави на ущипана госпожица. Долу-горе така разсъждавах преди няколко месеца, когато излезе селекцията за 27-ото издание на Фестивала на българското документално и анимационно кино „Златният ритон“. От подадените за участие 37 филма, селекционната комисия в състав Ирина Иванова, Гергана Дончева и Боряна Матеева допусна за участие 36. Досещате се, че аз съм автор на игнорираното филмче със заглавие „Българският холокост“. Замълчах си… Но сега, пет месеца по-късно, съвестта ми ме подбутва да говоря. Защото не филмът, а неговата тема са от огромна важност. 

Абортите по желание!

 И докато в САЩ, Полша, Франция темата привлича злобата на деня, ние, българите се правим, че „такова животно няма“.
Но нека караме поред. Тъй като се предполага, че една селекционна комисия отсява кандидатстващите филми според техните художествени качества, аз помолих трите киноведки за писмена мотивировка на тяхното решение. Ето квинтесенцията на отговора им: „Сравнението между Холокоста – геноцид на над 6 милиона евреи, цигани и други по време на Втората световна война – и аборта - правото на който е сред важните права на жените в цивилизования свят, ни се стори неадекватно и в някаква степен абсурдно. А като заглавие - и подвеждащо.“

Тоест, Комисията, съставена от 3 жени, не борави с художествени критерии, а действа като

идеологически цензор,

болезнено познат ни от епохата на тоталитарния комунизъм. В случая – трите Немезиди защитават някакъв зловещ Матриархат, в който жените се радват на едно от основните си „права“ – да убиват неродените си деца.
Фактът: от 1956 година до днес чрез аборти по желание в България са убити над 6 000 000 деца. И този истински геноцид продължава и понастоящем. Това е трагедия, която трябва да се прекрати, за която не трябва да се мълчи. За това кръвопролитие трябва да се крещи, за да се пробуди заспалата ни национална съвест.
8-минутното филмче „Българският Холокост“ е именно такъв вик.
Който Ирина Иванова, Гергана Дончева и Боряна Матеева се опитаха да заглушат…