Днес е особен ден, който проспахме – навършват се 110 годишни от смъртта на големия патриот и родолюбец - Петко Каревелов. Народът е длъжен да го помни поне заради три неща, през призмата на които и до днес продължава да оценява българските политици и държавници.
След зверския побой в Джамията над Каравелов от хора на политическия му опонент Стефан Самболов, пред европейски кореспонденти, разпитващи го дали е малтретиран в свободна България, държавникът с достойнство отговаря: “В моето Отечество такива работи не стават.”
За Петко Каравелов известният банкер и финансист Атанас Буров признава: „Това е единственият политик, който не е откраднал дори една стотинка от България”.
Родолюбецът ни е завещал и своето символ-верую: „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.
Днес България забрави не само заветите, но и самия Петко Каравелов. Народното събрание пропусна да почете годишнината от смъртта на държавника, ръководил два пъти парламента след Освобождението. Министерски съвет, втренчил поглед в своя Буда отказа да си спомни за човека, който четири пъти е съставял и оглавявал българско правителство в годините на съзиждането на новата държава. Преялите от власт и лична угода политици не искат да говорят за създателя на Либералната и Демократическата партия, медиите послушно предпочетоха да дъвчат угодните за властта теми.
Пуст е и гробът на Петко Каравелов, сгушен зад софийската църква „ Свети Седмочисленици”.
Днес въпросът пред нацията не е кой е „Буда”, а дали сме предатели, или свободни!