Защо е тази носталгия на милия ни народец към светлото социалистическо минало? Въпреки ежедневно втълпяваните в съзнанието му мантри за либералния капитализъм, „свободната” пазарна икономика, спасителните приватизации за долар, добрите мениджъри на частната собственост и прочие безумия, вследнствие на които ставаме все по-бедни и несвободни.
Простата истина се заключава в това, че онази обществено-политическа система обезпечаваше на всички ни жизнено равнище, недостъпно за много от хората по света. И то бе осигурявано без „помощта” на транснационалните компании и банки, превзели икономиката ни. Всъщност дори и при наличие на „малката правда”, срамежливо призната от тогавашната ни партийна и стопанска номенклатура за разликата в стандарта на различните прослойки в обществото ни. И въпреки наличието на някаква икономическа престъпност, бледнееща пред сегашния грабеж, беше постигната задачата за достоен живот, не само за избраните, а за мнозинството от народа. Премълчаваната национална и на ООН статистика дава красноречиви данни за нивото ни на развитие в този период. Когато говорим за правата и свободите, които бяха гарантирани от тази система, някак си забравяме, че тя осигуряваше най-важните и основополагащи права и свободи на човека:
- право на живот;
- право на труд;
- право на справедливо правосъдие;
- право на безплатно образование;
- право на безплатно лечение.
В резултат гражданинът получаваше онова, което днес го няма - твърдата сигурност в утрешния ден. Хората знаеха, че утре ще има с какво да нахранят децата си. Знаеха, че ако се разболееш, ще получиш цялата необходима медицинска помощ. Знаеха, че утре ще имат покрив над главата и работа. Сега, хулейки недостатъците на тази система, забравяме факта, че милиарди по планетата нямат и не могат да имат подобна сигурност, като уви и ние сме вече между тях.
Разрушаването на социалистическата система бе основано не на стремежа към свобода, а върху подлостта. На отрицанието на първенството на принципа на справедливостта и подмяната му с “либерализъм”. В основата на “либерализма” единственият принцип е “Увеличавай своето благополучие, за сметка на другите! Дори и те да умират, нека на теб ти е добре!” Цялата „либерална” идеология е построена изключително върху низшите инстинкти, които активно разпалват алчността, подлостта, стремежа към незаконно обогатяване. Така наречените “успешни бизнесмени” трябва да признаят пред себе си, че тяхното благополучие е построено върху неуспеха, бедността, несигурността в утрешния ден на мнозинството българи.
С разрушението на старата система светът не стана по-свободен, по-чист, по-справедлив. Страната ни и светът влязоха в епохата на “диктатурата на подлостта”. Подлостта управлява съвременния свят, ежедневно обричайки на смърт от глад и болести милиони, за да могат избраните да консумират черен хайвер и да пият елитни вина.
Разпадането на системата довърши небивалото предателство. „Елитът”, произлязъл от народа, се отрече от него. Новобогаташите, погребали и изгорили в печките своите родословни дървета с бабите-тъкачки и дядовците-орачи, се заеха да изградят новите родствени връзки с благородните „стари фамилии” и да се чифтосват помежду си. Професиите, свързани с физическия труд, с усилията на слагачите -„творци”, бяха принизени до статуса на позорни и недостойни за „успешните” хора.
Народът отново бе поставен пред необходимостта от оцеляване, което не оставя време за самообразование и повишаване на културното ниво.
Творците, запълвайки ТВ екраните и радиопрограмите с долнопробни шоу-предавания, възклицават: ”Погледнете моля, на този добитък е нужно само долнопробно шоу!”. Порнография, „Биг Брадър”, Чалга програми, безкрайни ток-шоута и прочее затъпяващо дребнотемие. Цялата дейност на властта и елита през последните над 20 години е насочена към една задача - да установят в обществото такова положение, когато той, елитът, имайки изключителната финансова възможност за образование, за познаване и притежаване на старите и нови културни ценности, с няколко стъпала да превъзхожда своя народ. От там и модата и увлечението за обучение на отрочетата в престижни западни колежи и университети. Но и тук въпроса опира до потенциала им. Отново е актуален сюжета за купените дипломи по пиесата „Д-р„ на Бранислав Нушич или фалшификациите им а-ла „Калинка”. Тоест сега съвременният властови, финансов и творчески елит фактически се занимава с изграждането на същата тази бариера, която беше разрушена при социализма.
Трябва да се признае, че по пътя към своята цел елитът постигна „огромни” успехи. Нямайки възможност да издигнат своето интелектуално ниво, творците активно работят за снижаването на това на народа и донякъде успяват. Всичко говори за едно - съвременният „елит” работи не за бъдещето на страната, не за бъдещето на народа, а изключително за закрепване и увековечаване на своя статус за дълго време.
На интересите на страната отговаря само събарянето на тази новопоявила се бариера и решителното „изтриване” на съвременните незаконно забогатели имотни прослойки, неспособни да работят за бъдещето на страната и народа.
{fcomment}