Изабел Мандро, Le Monde
След 2014 година отношенията между Западът и Русия се промениха, а Владимир Путин стана неприемлив за западните политици.
През март същата година той подписа указ за анексирането на украинския полуостров Крим. През април в Източна Украйна започна конфликт в Донбас между проруските сепаратисти, подкрепени от Москва и киевските войски, появиха се първите загинали.
Месец след знаменитата среща "Европа-Азия" в Милано през ноември 2014 година Франсоа Оланд обяви, че създадената ситуация не позволява да бъде завършена планираната чрез междудържавен договор доставка на кораби "Мистрал" за Русия.
Започнаха санкциите
Този период става повратен момент в отношенията между Кремъл и Запада. До тогава Москва общуваше тайно с крайнодесните европейски партии, сега обаче тези отношения излязоха от сянката.
Руският президент не се притеснява да се появява заедно с тях публично. Той го показа, приемайки Марин Льо Пен през март 2017 година в разгара на президентската кампания във Франция. Снимката с тяхното ръкостискане обиколи целия свят.
През август 2018 година още една снимка се превърна в сензация. Путин, поканен на сватбата на Карин Кнайсъл, външен министър на Австрия и свързана с крайнодясната Австрийска партия на свободата, танцува валс с булката сред стотиците гости на тържеството, облечени в традиционни костюми.
Европейците, изпълнени с подозрения за руска намеса в президентските избори в САЩ през 2016 година, след това от проникването на руски хакери в електронната поща на Емануел Макрон и неговия предизборен щаб, са разтревожени. В навечерието на евроизборите за Европейски парламент (23-26 май) тази тревога се засилва, защото мнозинството крайнодесни групи в ЕС ще издигнат свои кандидати.
По данни на германската прес-група RND, спецслужбите са започнали разследване на
връзките между Русия и десните екстремисти,
включително и с партията "Алтернатива за Германия", която за пръв път влезе в Бундестага през 2017 година. През февруари същата година Фрауке Петри, тогавашната лидерка на АзГ, беше поканена в Москва за среща с председателя на Държавната дума Вячеслав Володин и с лидера на ултранационалистическата партия ЛДПР Владимир Жириновски, съюзник на Кремъл.
"Путинска Русия постепенно се превърна в съюзник на крайно десните в борбата срещу либералната демокрация, те взаимно се засилват един друг и тяхната коалиция е в състояние да отслаби и дестабилизира Запада и, особено, Евросъюза", подчертава Антон Шеховцов, научен сътрудник в Института за евроатлантическо сътрудничество.
Всъщност, почвата беше подготвена дълго преди Владимир Путин да започне да се появява в медиите в компанията на известни крайнодесни. Посредници имаше достатъчно в кръговете повече или по-малко близки до Кремъл. Например, Александър Дугин, теоретик, възпяващ евразийството.
Друг посредник е православният 44-годишен олигарх Константин Малофеев, включен в списъка с европейски санкции заради неговата роля във финансирането на войната в Украйна. Този милиардер с кокетна брадичка активно помага за контактите с крайно десните европейски партии, започвайки с "Националния фронт" на Жан-Мари Льо Пен, а след това и с дъщеря му Марин.
"Огънят поддържат" и най-консервативните представители на Руската православна църква
"Ние сме длъжни заедно да опазим християнска Европа", заяви през 2016 година епископ Тихон, наричан "духовния наставник на Владимир Путин".
Незаменим в качеството си на посредник в отношенията с европейските крайнодесни е и основателят на ЛДПР Владимир Жириновски. Депутатът от Държавната дума, известен в миналото с приятелските си връзки със Саддам Хюсеин, организира симпозиуми с цел обединение на "патриотичните партии" с различни убеждения. През него минават финансовите канали за подкрепа на "другарите".
В своя огромен кабинет на 10-я етаж на Държавната дума, 72-годишният Владимир Жириновски се защитава от обвиненията, че отдава предпочитанията си на крайно десните.
"Много-много отдавна се опитах да се срещна с Ширак, но трябваше да се запиша и да чакам 6 месеца. С Льо Пен всичко стана много по-бързо", казва той.
Жириновски, който с лекота се прави на шут, когато е на трибуната, вечният кандидат за президент на Русия, чиято партия фактически много години представя в изгодна светлина действащата власт, умее да е сдържан в личен разговор.
"Всичко е по вина на европейците. Заради неправилното разбиране на Украйна и Крим, центристките, консервативните и социал-демократическите партии се отвърнаха от Русия", твърди той.
Радикалните емисари на Стария свят не останаха встрани от установяването на отношенията с Москва. "Консултантите", заселили се в Русия или "гостите", пристигащи в командировка, се стремят да култивират тази близост, започнала още когато крайнодесните европейци започнаха да
изповядват яростен антиамериканизъм и се увлякоха по Владимир Путин
Националистическата риторика на лидера на Кремъл, неговите фантастични представи за "многополярния свят", неговото желание да изведе на преден план "защитата на християнските ценности" (като контрапункт на "западния упадък"), систематичните атаки от страна на прокремълските медии по повод мигрантите от Близкия Изток и Африка, които "заселват" Европа (и техният крайно ограничен брой в Русия), поддържането на хомофобия в страната...всичко това се оказа привлекателно за някои.
"Путин заяви за намерението си да защити националната самобитност и ние напълно сме солидарни с него", заяви през ноември в интервю за руска медия Матео Салвини.
"Москва смята това за напълно нормално. Руските власти имат железобетонно алиби. След като сме победили във Втората световна война, никой не може да ни заподозре в нацизъм или фашизъм. Това е крайно цинична гледна точка", коментира журналистът от "Новая газета" Кирил Мартинов.
"Броят на цитираните от руските медии крайнодесни "експерти" е много голям, защото те говорят много хубави неща за Русия. Всеки ден получавам от руската версия на Russia Today информация за разговор с някой си "германски политолог", който твърди, че Кремъл е на прав път или осъжда кризата с мигрантите. Това позволява на руснаците да бъде обяснено, че "у нас е много по-добре", коментира Мартинов.
"Защо трябва да се влагат толкова сили в отношенията с "Националния фронт", след като традиционните политически сили, особено консервативните и либералните, винаги са се вслушвали в Русия и дори са били близки с нея, и те имат перспективи да се върнат на власт", задава въпрос Жан-Ив Камю, специалист по крайнодесните движения.
И отговаря:
"Нашата хипотеза е, че руските политически власти анализирайки баланса на силите в голямото семейство на десните, започват да се съмняват в това, че правителствените десни партии продължават да са благосклонни към руските интереси".
Путинска Русия не се ограничава само с оказването на влияние. Тя и плаща.
Според дипломатически източници, българската партия "Атака", чиито лидер е Волен Сидеров, известен със своите антисемитски и расистки възгледи, явно е получавала средства от Москва.
През ноември 2011 година "Националният фронт" на Марин Льо Пен получи кредит в размер на 9 млн евро от руска банка, а тя се оправда с думите, че "нито една банка в Европа не отговорила на молбите и".
Според руския журналист Кирил Мартинов, съществуването на финансови връзки между Русия и крайнодесните не предизвиква съмнение.
"Това е "дружеска" система на финансиране,
каквато съществуваше по времето на СССР, но сега от нея се възползват крайнодесните сили", казва той.
По думите му, завоят на Кремъл към крайнодесния фланг се е ускорил още повече след избирането на Тръмп за президент, нещо, което вдъхнови Жириновски да пие шампанско в Държавната дума.
Руският елит се надяваше да получи изгода от победата на Тръмп, но я застигна разочарование. Затова пък силно я ентусиазира Брекзит.
"Западните политици приписват на Русия намеса в изборите и референдумите по целия свят. В действителност нещата са още по-сериозни - Русия се бърка в мозъците им и те не знаят какво да правят със собственото си променено съзнание", присмя се близкия до Кремъл политолог Владимир Сурков в статията си "Дългата държава на Путин.
Съосновател на управляващата партия "Единна Русия", съветник на президента Путин, именно той е авторът на концепцията за "суверенната демокрация", която в значителна степен вдъхнови Кремъл за разгръщането на извратения патриотизъм, насочен към европейските крайнодесни.
Превод: Faktor.bg