Александър Хоц, Каспаров.ру
Подобно на берлинската олимпиада през 1936 г. футболният мундиал в Русия ще протече върху фона на империалистическите амбиции на държавата (”Изправяме се на крака!”), в период на яростна милитаризация (с участие в две войни и в международна изолация), при открита дискриминация на националните малцинства.
Политическото шоу, което се подготвя в Кремъл, има твърде малко допирни точки с истинския спорт.
Не случайно фюрерът на Третия райх разпорежда филмът за Олимпийските игри ("Олимпия", 1938 г.) да бъде режисиран от авторката на класическия хитлеристки апотеоз "Триумфът на волята" от 1934 г. Олимпийската естетика на Лени Рифенщал по нищо не се различава от естетизацията на нацистката пропаганда: с култа към национално превъзходство, с възхвала на общогерманското единение и имперските амбиции на Третия райх.
Паралелът с "традиционните ценности" на нибелунгите пряко кореспондира към поредната изява на руското казачество, призовано с нагайки и ботуши да пази реда на стадионите и около тях по време на първенството.
2014 г. Казаци охраняват олимпиадата в Сочи.
Отдавна знаем, че спортът граничи с политиката. През 2018 г. политиката на Русия носи откровено
агресивен характер,
а празникът на спорта зове да се „изправим на крака”, за да покажем враждебния си лик пред Свободния свят и основните му ценности.
Руският спорт така и не отиде по-далеч от съветския с неговата подчиненост на ЦК, с превръщането му в средство за политическо влияние, а не в самостоятелна дейност с цел човешко съвършенство. Прословутият Мутко с неговата „стратегия на урината” в Сочи 2014-а е най-истинският символ на държавата, превърнала спортистите си в заложници, подобни на куклите от театъра на Карабас-Барабас.
Като печелят медали с екипа на Третия райх, германските спортисти-хомосексуалисти приближават деня на изтреблението си. По същия начин руските гейове-медалисти в Сочи допринасят по-бързо в Русия да започнат хомохобска вакханалия и мракобесие.
Тъжен е финалът на спорта в авторитарните държави
Завършекът на олимпиадите дава сигнал за нови престъпления от главатарите на райха. През 2014 г. Путин започна агресията си срещу Украйна броени дни след загасването на олимпийския огън. С тревога ще очакваме финала на Световното по футбол 2018-а. Помним твърде много печални примери. Вдъхновени от спортните победи, тираните с подновена ярост се втурват да вършат нови безумия.
Мундиал 2018 подсказва за лебедова песен на путинизма, за последен опит на деспотичния режим да запази някакво благоприличие преди следващите изстъпления. Защото и Олимпиадата в Москва през 1980 г. съвпадна с авантюрата в Афганистан, довела до световна изолация и разпад на СССР.
Путинизмът се движи по същия трагичен курс: след като се втурна в две незавършени войни, сега се мъчи да балансира между облика си на световен агресор и маската на държава, не по-лоша от другите.
Руската федерация не крие, че за нея Световното първенство е преди всичко политика. Затова Държавната дума гласува решение докато трае шампионатът да бъде съкратено работното време на всички граждани. И цялото население да живее по футболния календар. Досега нито един спорт не е бил удостояван с подобна привилегия.
От друга страна, патриотичният патос, с който държавата помпа обществото, може да се обърне срещу нея при слаби резултати на руския ”сборен” отбор. Изборът на „най-сексапилен футболист” от руските национали едва ли ще запълни празнотата, ако отборът отпадне твърде рано в надпреварата. Патриотизмът без спортни постижения е зареден с улично насилие, обществена истерия и в крайна сметка – с нов пад по спиралата на националната депресия. А излъганите очаквания за „тържество на руския спорт” (както стана с хокея преди месец) след хвърлените милиарди долари от държавния бюджет, няма как да
способстват за популярността на режима
Само за строителството на нов футболен стадион в Калининград са похарчени 280 милиона долара! Качеството е ниско. Подобен спортен обект едва ли е нужен на родния град на философа Имануил Кант.
Досега Русия е дала 11 милиарда долара за Световното първенство по футбол. Без да се броят разходите за допълнителна инфраструктура, посочва „Ню Йорк Таймс”.
Нагайка (бич), основен „миротворчески” инструмент на казаците от 18-и век до днес.
Превод: Faktor.bg