Тихомир Краев
Руската хибридна война продължава методично да се провежда в нашата страна и чрез български митрополити. Поредната им опорна точка е внушението, че Украйна е канонична територия единствено на Руската православна църква, а вселенският патриарх Вартоломей няма право да се бърка в църковните работи на тази територия, тоест няма право да признае независима Украинска църква, каквито са и въжделенията на украинския народ. Фронтмени на тази кремълска политика у нас се оказаха владиците Гавраил Ловчански, Йоан Варненски и Данаил Видински. На завършилото преди седмица заседание на Св. синод те предложиха да се свика църковен събор по украинската тема, но идеята им не се прие от останалите в клира. Въпросните владици преди ден продължиха акцията си, публикувайки на сайта на БПЦ пространно Изявление, с което се опитват да обяснят, защо са поискали свикването на всеправославен събор по украинския казус.
Богослови са категорични, че всъщност идеята им изначално е напълно манипулативна и празна от съдържание, защото БПЦ няма права да свика такъв всеправославен събора, а това е право
само и единствено на Вселенската патриаршия
Няма и обяснение – защо Изявлението на тримата пазители на руските интереси у нас е качено на сайта на БПЦ? Това не е решние или позиция на Синода, мястото му е на сайтовете на съответните митрополии.
В цялото предълго изявление тримата владици непрекъснато се позовават на думи на покойния неврокопски митрополит Натанаил. Но вярващият българин няма как да не се запита: чий клирик беше Натанаил - на държавата или на Църквата, като се има превдив неговото свръх обемисто агентурно досие към ДС(14 тома). Тоест, агентът на комунистическата ДС ли ще бъде пример за вярващите?
Най-важната манипулация в Изявлението на троицата владици е по отношение на мястото и ролята на държавата спрямо Църквата. Те категорично не приемат държавната намеса и критикуват украинската държава, че се намесва и провокира църковно разделение в Украйна. Но това видно не е така, защото и президентът, и върховната Рада на Украйна се обръщат към патриарх Вартоломей с искане за единна независима Църква на Украйна, а не подчинена на Москва. Съгласно 28-и канон на Четвъртия вселенски събор това е единствено право на Константинопол. Тоест – държавата призовава
църковен спор да се оправи по църковен ред
Нападайки всяка държавна намеса, нашите клирици угодно забравят, че точно по времето на премиера Симеон Сакскобургготски те използваха брутално държавата като бухалка. Репресивните и институции тогава скандално се намесиха в живота на Църквата, като заеха страна и обявиха кой Синод е законен и каноничен и кой не. С помощта на прокуратурата и МВР се проведе в цялата страна операция „Расо. Свещеници и митрополити от синода на дядо Пимен бяха бити и изхвърлени насила от църквите и манастирите, за да се настанят хората на дядо Максим. Йоан Варненски тогава участваше в операцията с полицаите и прокуратурата и налагаше новия църковен ред. Владиката Гавраил е също участник в тази позорна саморазправа с духовници.
Манипулациите на Гавраил, Йоан и Данаил за ненамеса на държавата в делата на Църквата продължават и към днешна дата. И тримата моралисти на последното заседание на Синода преди седмица декларираха пред премиера Борисов одобрение на решението същата тази държавата да им плаща заплати от бюджета, като изискват да им бъде запазена не църковната, а гражданската автономия и държавата да не ги контролира и санкционира за пари, които получават от различни източници, включително и от анонимни дарения. Но явно неведоми са пътищата и на владиците.
За осветяване на поредната проруска акция
от значение е и кои са тримата митрополити хибридчици? Гавраил е последният представител, на БПЦ в Москва в периода на СССР. Духовници пък разказват, че покрай него витаят и едни милиони скрити в руски банки. Бащата на Йоан е висш офицер от БНА по времето на комунизма, а на Данаил таткото е директора на Народната милиция в Смолян пак по времето комунизма. Да се чуди човек, как в тези люлки на атеизма е виряло и оцеляло божието семенце.
Не на последно място, след последното заседание на Св. синод от миналата седмица много вярващи останаха с впечатление, че БПЦ не застава на страната на Русия по казуса с Украйна, защото първо владиците отхвърлиха глупавата идея на Гавраил за църковен събор. Реално Синодът се измъкна по йезуитски, пращайки казуса с независимостта на Украинската църка и спора между Руската и Вселенската патриаршии за разглеждане и решаване в специално създадената комисията.
Все още не е ясно кои са владиците в тази важна комисия, но без съмнение е, че докато тя дебатира по темата, БПЦ ще продължи да признава като канонична и законна единствено Украинската църква, която е под контрола на Московската патриаршия. Тоест, руският интерес остава гарантиран. А това недвусмислено означава, че БПЦ бяга от категорична позиция по решението на Вселенската патриаршия да даде автокефалия на Украинската църква и да я направи независима от Москва. Така БПЦ застава и срещу въжделенията на украинския народ, който иска да има самостоятелна църква, независима от Кремъл.
Тази политика обаче е изключително опасна и вредна за българската кауза, защото, ако днес приемем, че Украйна е канонична територия на Руската православна църква, то утре трябва да се съгласим и че Македония е канонична територия на Сръбската църква.